Светският Казанлък – забравеният европейски блясък

0
1718
created by dji camera

Казанлък бил неизменна част от Европа още преди Освобождението. Има достатъчно исторически сведения, че казанлъчани търгували розовата продукция в Париж, Цариград, Ница, Лайпциг, Одрин, Лондон, Одеса, Москва.

Розовото масло достига до изложения в Чикаго и Филаделфия.

След многобройните си пътувания предприемачите се връщали с по нещо, почерпено то задграничните си маршрути. Едно от тях е архитектурата.

Още в началото на 20 век четирите най-крупни фамилии на розотърговци –Шипкови, Папазови, Орозови и Христови, съградили за семействата си домове за семействата си и наследниците по европейски образец.

Шипковата къща

Тя се намира на ул. „Отец Паисий“ и е добре известна на местните хора. Една от емблемите на града е. В нея след национализацията й се е помещавал Градския народен съвет. Днес е частна собственост, след решението за продан от наследниците.

Проектирана е от талантливия арх. Георги Фингов през 1902 г. Стилът и е виенски необарок, а интериорът е украсен с гравирано стъкло от Прага.  Удивителните стъклописи са изпълнение на на проф. Иван Пенков – един от тримата художници на казанлъшкия сецесион.

Тази къща била много висока в сравнение с останалите, но с архитектурата си рязко контрастирала с околните сгради и създавала невероятното впечатление за дворец. Част от казанлъчани я наричали именно така и с пълно право. В салоните на втория етаж някога са устройвани балове за короновани особи.

Кантората за преговори с партньорите от чужбина и складовете на търговската къща „Шипкови“ се намирали в съседство в масивна двускатна сграда. На горния етаж над прозорците имало голям фирмен надпис на латиница: LONDON-PARIS.  С това бил демонстриран обхвата на розотърговската къща. В по-късни години към надписа бил прибавен и Ню Йорк.

Това е една от уникалните за времето си сгради, които показвали европеизирането на Казанлък.

Шипковата къща

Старата къща на Шипкови

Все още може да бъде видяна отблизо, но през масивен дувар. Наподобява пловдивска къща с изнесен напред чардак. Вътрешни стълби отвеждат към салони, на прислугата е отделено специално крило за домакински дейности. Къщата днес е обитаема, но не е достъпна за туристи.

Старата Шипкова къща

Папазовата къща

Папазови построили къща близо да църквата „Успение Богородично“ . Тя също е в европейски стил, построена е през 60-години на ХІХ век. Тя е част освен от архитектурната гордост на Казанлък, но и от българската история. В нея са нощували са генералите Гурко и Скобелев, тук са водени първите преговори между руската главна квартира и турските пълномощници след боевете на Шипка. В Папазовата къща е отсядал и княз Александър Батенберг на път за Пловдив по време на Съединението

Папазовата къща

Вила „Роза“

Другата къща на фамилията Папазови – тази на Сава Папазоглу, била наречена „Вила Роза“.

Тя била една от първите къщи с чешми и мивки, а тоалетни с гърне. Къщата е строена през 1905 г. По това време местните били в почуда от битовите й европейски придобивки, тъй като в Казанлък тогава нямало нито водопровод, нито канализация. Местните недоумявали как водата е възможно да се качи до втория етаж.

„Вила Роза“ днес е собственост на полицията.

Вила „Роза“

Орозовата къща

Прочутата къща на търговеца Орозов се намираше зад старата Шипкова къща до 2010 г., когато бе опожарена и безвъзвратно изгубена. Тя е съградена в края на ХІХ век, но на нейното място сега има оградено празно пространство. Една от най-интересните в града къщи беше с пластична дървена украса, с полуколони, алафранги и медальони.

Орозовата къща

Христовата къща

За нея има само спомени и легенди. Тя била разрушена, а на нейно място била построена Централната поща в Казанлък.

Била двукато здание и за разлика от другите къщи, нямала дюкяни на партера. Имала широка дървена порта, а от улицата се виждали тежките пердета на прозорците. Къщата била боядисана в светлосиньо и по това също се отличавала от останалите, като демонстрирала високия стандарт на семейството на розотърговеца.

Много други къщи са загубени завинаги, съборени в хода на времето заради модернизацията на града, която не ги пощадила.

Светският Казанлък се отличавал с еврпейски блясък и изисканост някога. По архитектурен финес дори и сега не може да му съперничи днешният му позавяхнал облик, издаващ по-скоро индустриален център, отколкото самоцелната претенция за културен център.

Повече за архитектурната историята на Казанлък можете да прочетете в ежегодно издаваната от Медийна група „Вис виталис“ брошура, посветена на Празника на розата.

Тя отново е на разположение на казанлъчани за 16-та поредна година.

Коментари от Фейсбук