Правителството пази розопроизводството със забрана за износ на резници

0
633

Турция е била и днес продължава да е основният конкурент на България в износа на розово масло. Но малко известно е, че там розата се е завъдила още през т.нар. Румелийско време – чрез засаждане на розови пръчки, изнесени към Мала Азия от… България. Розовата култура намира в Анадола благоприятен климат за развитието си и турците бързо се превръщат в конкуренти на Бай-Ганьовите мускали. 

Ударите върху розовата ни индустрия продължават и в по-ново време. „Из околията са плъпнали хора, врагове на нашата родина, които увещават селяните да си изкоренят розите и да ги продават на тях с цел да се изнесат в Гърция, дето да създадат конкуренция на нашето розово масло“. За това алармира преди 95 години вестник „Казанлъшка искра“ в своя брой 15 от март 1925 г. 

Както става ясно от дописката в старата газета, подписана от М. Стайнов, намерил се е дори един бивш народен представител и един „пришелец в Казанлък“, които също искали да се изнасят пръчки от маслодайните ни рози.

Гръцката връзка с розовите ни насаждения всъщност датира и тя от Румелийско време – защото тогава, когато сме изнасяли пръчки в Мала Азия, там живеели големи малцинства от гърци, които основно се занимавали с отглеждането и преработката на гюла. И когато турците ги напъждат от тези територии, те искали да си пренесат и розите, но чалмалиите не им позволили.

Така, за известно време, международният пазар останал без турско розово масло, което пък, от своя страна, довело до покачване на цената за българското.

Та именно тези изпъдени от Мала Азия гърци, сега искали да вкарат от България розови пръчки, които се канели да засадят около Солун, Демир Хисар (дн. Валовища) и Горно Броди. 

​Намерили се обаче общественици, розопроизводители от Казанлък и околията, розопроизводителни кооперации и търговци на розово масло, които „отправили телеграфически настоят“ една молба до Министерството на земеделието да се спре продажбата на розови пръчки на гръцките изкупвачи, както и износът им към Гърция. Мотивът – „тъй като с това се уврежда тая чисто българска индустрия и розова култура, които са от важно стопанско значение за страната ни“.

Че трябва да браним своето родно специфично производство, настояват и някои търговски индустриални камари. Авторът на вестник „Казанлъшка искра“ също агитира то да се пази „ревниво“ и да не се допуска създаването на опасна конкуренция, като дава пример как едно време Турция не позволявала да се изнася тютюново семе от някои ценни нейни сортове тютюни, „за да не й се създаде конкуренция“! 

Тогавашното българско правителство реагира почти светкавично на просбата на розовъдите и с указ № 6 от 20 февруари 1925 г. се забранява износът на розови пръчки – с корен и без корен; на розови корени, както и на розови калеми за присаждане. Един светъл пример за днешните ни властници, който с близо стогодишна давност показва как трябва да се бранят национални и икономически интереси на ползу роду! 

Диана Славвчева

Десант нет

Само заедно можем да се справим с COVID-19. Всеки един от нас е отговорен за тази борба.

Нека бъдем дисциплинирани.

Да спазваме препоръките на експертите.

Грижете се за себе си, за близките си и за околните.

Останете си вкъщи – пазете човешкия живот!

Екип на Медийна група Вис виталис