„Министерството на железниците, пощите и телеграмите е отпускало един кредит на нач.[алника ] станцията в Казанлък за отливане на циментови стълбове, които ако излезат сполучливи и евтини ще влязат въведение в министерството и ще се започне постепенно сменяване на дървените стълбове по-най тежките и натоварени линии, каквато е София—Варна“. Това кратко съобщение е публикувано в „Казанлъшки градско-общински вестник“ през есента на 1930 г.
Министърът на железниците, пощите и телеграмите е казанлъчанинът Петко Стайнов (на снимката), който, пак според бр.412 на вестника, е посетил града на 14, 15 и 16 септември. Той е придружаван от директора на пощите г-н Савов. По време на срещата си с кмета „са разяснени някои спорни въпроси между общината и министерството. Всъщност Стайнов пристига в родния Казанлък за пускането на първия пробен влак от Сливен. Той съобщава на земляците си, че официалното освещаване на линията Казанлък – Сливен ще стане след завръщането от странство на царя.
По това време кмет на Казанлък е Петко Райнов, в чийто мандат успешно са „разширени съобщителните средства“. Най-вероятно експериментът с циментовите стълбове се провежда в родния град на министъра по сантиментални причини или други. Но очевидно изпитанията с циментовите диреци успял, щом дървените били постепенно премахнати.
Петко Стайнов – като братовчед си Петко Стайнов (имената им са еднакви и затова често ги бъркат), също не става индустриалец, а юрист, политик и дипломат. Завършил в Париж, защитил докторат там и специализирал в Лайпциг, Петко Стайнов участва в Балканските войни, а след това в различни правителства е министър на железниците, пощите и телеграфите, министър на външните работи, директор по печата, посланик на България в Белгия и Франция, преподавател по право в Софийския университет. В продължение на 49 години и в 12 Народни събрания е и депутат.
Последвайте ни и в Телеграм