През 1845 г. започнала постройката на църквата „Св. Богородица“ в Шипка и тя била довършена през 1848 година, Разказва в дописка във вестник „Казанлъшка искра“ автор с инициали С.М.
„Сега сводовете ѝ са пропукнати. Преди 15–20 дни, по време на богослужение, след неприятности между двамата млади свещеници, се забелязало появяването на образи върху северната стена на църквата — очертание на кръст, човешки образ, пред него образ в тъмна сянка, отдолу тъмно, очертание на кон, отстрани на кръста и отдолу други шарки“, пише авторът във вестника, в бр. 94 от 1928 г.
Местното население сметнало това явление за „личба от Бога“. От околните села на Шипка се стекъл маса народ. Жените, стари и млади, събрали помежду си помощи и сварили в църковния двор на 3 юни същата година „курбан“ от заклани овни. В угощението били включени и „занесени от всяко домакинство хляб, гозби и ко́ливо.
„Църковният обширен двор е препълнен от много народ, заобиколил голямата трапеза от наслани постелки по зелената морава, смирено чакащ свършването на църковния обряд и речта на свещениците Христо Страндов и Минчо Момчев“, пише още дописникът на в. „Казанлъшка искра“.
Според разказите на някои от местните жители, предадени от С.М., на същата стена имало изобразена икона при направата на църквата, а други оспорвали съществуването ѝ. Любопитството е предизвикало „издирвания“, защото някои предполагали, че очертанието на образите е вследствие просмукване на влага от развалената дъждовна водна тръба, допираща се отвън до стената към мястото на „личбата“.
„Желателно е някой художник да възпроизведе очертаните образи и да се поясни тяхната поява“, препоръчали мъдри старейшини по повод странното явление.
Историята за „личбата“ в Шипка е,, вероятно, е от онези социални явления, което се появяват през XIX век и е типично за епохата, когато хората често тълкуват необясними природни следи като божествени знамения.
Днес това явление може да се съотнесе към т.нар. парейдолия — когато мозъкът ни вижда лица и фигури в случайни петна.
Но каквото и да се случило в онези далечни години, то станало повод заради „личбата“ местната общност да се събере в обширния двор на църквата за всеобщо угощение и жертвен курбан. Може би и да е послужило за приключване на свадата между двамата млади свещеници.
Последвайте ни и в Телеграм