Улица почти в центъра на Казанлък днес носи името на Иван Найденов
Иван Найденов е роден през март 1834 г. в Казанлък. Той е журналист, публицист, преводач, издател, учител, общественик. Роден в семейството на абаджия. Учи в родния си град.
Учителят му Филип Велиев, е един от първите преводачи на Омир, го препоръчва за преподавател в Куленската махала.
Ученик на Иван Найденов по това време е Христо Т. Стамболски, с когото по-късно го свързва приятелство.
През 1855 заминава за Цариград и започва работа като писар в търговска кантора по препоръка на Хр. Тъпчилещов. Отново с неговото съдействие постъпва в гръцкото училище в Куручешме. От 1858 е певец–псалт в бълг. църква.
Учител, по препоръка на П. Р. Славейков, в бълг. у-ще във Фенер (от 1858), където преподава бълг., старобълг., тур. език и математика.
Григор Пърличев взема уроци по български при Иван Найденов по време на пребиваването си в Цариград.
Иван Найденов участва с други бълг. младежи в политически кръжец „верните приятели”, наподобяващ гръцката Филики етерия.
Един от основателите на читалището в Казанлък през 1860, както и на Цариградското читалище през 1866. Участва активно в създаденото през 1870 в Цариград печатарско дружество „Промишление”, а през 1875 е избран за негов председател. Участва в борбата за църковна независимост. Развива дейност срещу униатите и привържениците на Патриаршията.
Сближава се с Иларион Макариополски, със Светослав Миларов, с Георги Груев, със С. С. Бобчев. Заточен заедно с екзарх Антим I в Ангора, Мала Азия (1877 – 78). Капукехая на Бълг. екзархия в Цариград (1878). След Освобождението се установява в Изт. Румелия. Околийски и окръжен управител на Карлово (1879), на Татар Пазарджик (от 1880), а от 1885 – на Хасково.
Привърженик е на Народната партия, депутат в Първото областно събрание. След детронацията на княз Александър Батенберг е арестуван за 20 дни и остава без работа. Назначен е за екзархийски надзирател в бълг. у-ща в Одринско (1888 – 92). От 1892 се установява в Пловдив, където е помощник кмет и училищен настоятел. Произнася прощалното слово на гроба на П. Р. Славейков (1895). Дописен член (1881) и редовен член (1884) на БКД (дн. БАН).
Редактор на в. “Право” (1869–73). В него развива идеята за създаване на специализирани бълг. у-ща: земеделски, индустриални, духовни, рисувални и на висше бълг. у-ще. Отразява живота на бълг. читалища, женски дружества. След спирането на в. “Право”, със съдействието на Хр. Стамболски, получава разрешение да издава в “Напредък”, който продължава линията на в. „Право”. Н. следва умерената линия по църковния въпрос, вестникът му се налага като официоз на Екзархията. Участва в редактирането на в. „Шутош”, заедно с П.Р.Славейков. Сътрудничи на сп. “Български книжици” през 1860 (привременен ред. на кн. 30 и 31 от г. IV и кн. 32-34 от г. V), в. “Турция” – през 1866 и “Македония” – през 1871. Отговорник на сп. “Читалище”. Издава учебник по математика и фр.-бълг. разговорник. В сп. “Български книжици” помества побългарената повест “Благовъспитани деца (французка приказка)” (1860, № 8), материали за Китай, Индия, преводи, афоризми, любопитни факти. Автор на книга с мемоари (ръкопис), в която отразява 22 г. си работа в Цариград.
През 1912 г. в сборник “Казанлък в миналото и днес”, Т. I, са публикувани спомените му “Заточението ми с първия български екзарх Блаженопочившия Антим I”, а С. С. Бобчев помества личните му записки за “Неговът 17 дневен затвор в Цариград”. Н. е увлекателен разказвач, с усет за детайлите. Превежда “История на българите” от К. Иречек, “Духът на законите” от Ш. Монтескьо и “Нахлуването на турците в Европа”.
Последвайте ни и в Телеграм