„Общинският розариум нощно време не се пази от никого“, алармира казанлъшкият вестник „Искра“ в един от първите си броеве, излезли през 1924 г.
Тревогата на редакцията е провокирана от това, че „…там и до сега няма стая за градинаря и за работниците, а най-главно на розариума от източна страна нарочно и до сега няма входни врата направени, за да могатъ нощно време свободно да влизат и хора и добитък“.
Идеята за парк „Розариум“ в Казанлък датира още от 1912 г., както става ясно от дописка в Казанлъшки градско-общински вестник: „Град Казанлък би можел лесно да създаде един модерен Розариум. Той ще бъде и опитна станция на различни култури у нас. В този Розариум трябва да се съберат преди всичко нашите диви и питомни рози. За планинските рози да се направят красиви планински възвишения, където да цъфтят в най-естествена среда. Да се построи в Розариума красив павилион в народен стил, като в павилиона да се издигне изкуствен фонтан с розова вода. И да има изложени всички произведени от рози продукти, като розово масло, розова вода, всякакви сапуни и парфюми с розови есенции, гюловица – ракия, гюлово сладко и бастуни от шипка и други да се наредят за продажба в павилиона на Розаирума“.
След десетина години идеята била реализирана – паркът „Розариум“ е създаден в периода 1922 – 1923 г. в мандата на кмета на Казанлък Стефан Папазов, на мястото на стари турски гробища.
Само година по-късно, обаче, във вестника вече се отправят критики за недостатъчно добре стопанисвания парк – оставен без врати и нощно време атакуван от животни. В заключение в критическото антрефиле се отбелязва, че виновни няма да бъдат дирени.
„У нас е традиция по обществени дела – един тъче, друг разтъкава. В розариума и на коледрума, преди двадесеть години, от гражданит бяха посяти и се захванаха точно осемстотин четиредесет и две орехови дръвчета, сега са останали само четири! Виновни не търсим.“
Последвайте ни и в Телеграм