Буко Давидов превел книга за скандалния художник-постимпресионист Тулуз Лотрек

0
792
Парламентарни избори 2021#

118 години от рождението му на Буко Давидов се навършваг днес. Освен, че е дал живот на актрисата Луна Давидова, той има огромна заслуга за духовния възход на Казанлък.

Буко Давидов е един от най-известните и най-талантливи самодейци на Казанлък, човек артистичен и с широка култура.

За него Иван Събчев разказва, че е звършил Казанлъшкото педагогическо училище, но не се отдал нито на учителската професия, нито пък на занаята, практикуван от повечето евреи — търговията. Още от младежките години сърцето му го влече към прояви в културния живот на града. В него той се включва активно и му остава верен и до края на дните си, посочва Събчев. За обогатяване и повишаване на културата си чете всестранна литература, участва в много и най-различни културни прояви в града ни. Става член на настоятелството на читалище „Искра“, по-късно и негов секретар. Организира театрални представления, концерти и други културни прояви на местни и външни състави.

С особено голям успех Буко стъпва и дълги години се подвизава на театралната сцена. Образите, които пресъздава, особено в неговото амплоа — драмата и трагедията, се запаметяват завинаги.

Буко Давидов бил полиглот владеел освен български и еврейски, и френски, немски, испански и турски. Иван Събчев подчертава, че той, може би, е един от малцината преводачи в страната ни, дръзнал да преведе булевардна литература, забранена навремето си за разпространение. От френски превежда романа „Мулен Руж“. Книгата е за живота на френския художник-постимпресионист Тулуз Лотрек, известен със скандално поведение и начин на живот. В съдържанието й са предадени сценки из нощния Париж. Малцина обаче са имали възможността да прочетат тази книга, тъй като същата се отпечатва на пишеща машина само в три екземпляра. Предавала се е от ръка на ръка само на най-близките му приятели. А такива му били известни казанлъчани — хора на перото, на театралната сцена, на четката, пише още Иван Събчев. Пръв приятел му бил Чудомир и то до последния ден на живота на големия български писател-хуморист.

Буко Давидов завършва живота си в София, където семейството му се премества да живее.

Честване 60-годишнината на Петко Стайнов в Казанлък на 10 март 1957 г.Тържествено събрание, Петко Стайнов приема поздравления от слепия си съгражданин Алеко Андреев, зад него се вижда Буко Давидов Снимка: Електронен архив на Дом „Петко Стайнов“ в Казанлък
Програма за Василева вечер в 3 акта, състояла се в салона на УД „Искра“. Включва оркестрови изпълнения, инструментални изпълнения, декламации, хора и танци, с участието на Буко Давидов. Снимка: Старозагорска е-памет