„Безспорно Антон Страшимиров донесе новите разбирания за начина на преподаване литературата при Казанлъшкото педагогическо училище. Паралелно с него работи и литературният критик, сега вече покойния — Стефан Михчев. Появата на Страшимиров в Казанлък беше цяло събитие. Там вече бяха назрели условията за дейностеь на една даровита и трудолюбива литературна сила. Работниците около ученолюбивия дружина „Искра“ имаха нужда отеъ единеъ импулсивен водач, а така също будните ученици в последните курсове при педагогическото ни училище бяха се вече преситили на мудната схоластична метода, която царуваше от ред години при изучаване литературата“.
Това са думи на Матей Георгиев – казанлъчанин, зъвршил право в Швейцария, практикуващ в София. Изследовател на историята на казанлъшкия край, автор на книги и статии с краеведска и педагогическа тематика. Секретар на Казанлъшка дружба „Розова Долина“ в София с председател Михаил Тенев – министър на финансите.
Матей Геортиев си спомня още: „Страшимиров още с влизането си в клас беше си поставил за цел да проучи научния и творческия уровен на ученика и според получените резултати да нагоди своя метод на преподаване. Но не така лесно беше за него в първите дни да прави проверка в знанията на учениците. И сега пред мен са тежките и нервните Страшимирови бележки, когато виждаше, че у нас има още големи остатъци от старото, или не е доразбрано онова, което според него следваше да се асимилира. Един човек като него дошъл между нас с широка подготовка на Запад, с големи литературни прояви, много естествено не можеше да търпи бавите движения на едно пробуждане в областта на литературата. Все пак той доповярва, че у нас има интерес към предмета, и това беше достатъчно за него за да ни поведе към правилнит литературни разбирания. И заредиха се дни на приятно училищна работа, която той допълваше с лични срещи в дома му“.
Матей Георгиев разказва, че в дома си Страшимиров е давал пълни разяснения към проявения интерес по литературно-обществени въпроси.
„Но с голяма тъга ще отбележа, че тази благодатна училищна работа и другарски срещи се прекъснаха преди завършека на учебната година, защото Страшимировъ се спречка с градския кмет и внезапно последва уволнението му“.
В Казанлък приключва завинаги педагогическата му кариера. За причините разказва на страниците на вестник „Казанлъшка искра“ Стефан Шопов.
Страшимиров срещнал на площада кмета на Казанлък, който го спрял с думите: „
– Извинете, г-н Страшимиров, но вие сте писали слаб по български език на моя син.
– Писал съм му колкото заслужава, отвърнал писателят.
Но облеченият във власт баща не отстъпвал:
– А как досега не е заслужавал слаб и тъкмо при Вас получава такава оценка? Вашето поведение ми е известно и тъкмо то ме кара да се съмнявам в справедливостта на оценката ви.
Страшимиров обаче не му останал длъжен:
– Какво е поведението ми не съм длъжен да давам отчет на Вас“, избухнал той и извъртял звучен шамар на кмета.
Антон Страшимиров скорострелно бил телеграфически уволнен след срамната за кмета плесница и напуснал Казанлък.
Само една учебна година от 1899 до 1900 престоял в Казанлък Страшимиров, след това бил уволнен за цяла година и от всички училища в България. Той вече завинаги се откъсва от училището. Тук живеел на квартира в дома на бабата на Любомир Кабакчиев по майчина линия – Радка Клинкчийката. Твърди се, че тя е прототипът на главната героиня в пиесата му „Свекърва“, която пише в Казанлък. „Вампир“ е другото произведние, написано тук, по история, която му разказала хазяйката му баба Радка.
„Дейността на Страшимирова и в „Искра“ даде отлични резултати. На сцената бяха изнесени с безспорна вещина редица пиеси под негова режисировка на видни западноевропейски драматурзи“, посочва Матей Георгиев.
Но най-болезнено понесъл Страшимировото уволнение малкият му кръжок от ученици, които бяха се отдали с голяма обич на литературата. „Още тогава някои от тях бяха се проявили под неговото ръководство със собствени литературни работи“, спомня си още Матей Георгиев в дописка, публикувана в местния официоз през 1933 г..
На снимката: Антон Страшимиров Христо Чернопеев, Иван Харизанов, Петър Китанов
Последвайте ни и в Телеграм