Ювал Ноа Харари: Добре дошли на либералния бюфет

През ХХ век три големи разказа се опитаха да обяснят човешката история и да предложат визия за бъдещето на света: фашисткият разказ, комунистическият разказ и либералният разказ. Втората световна война и Студената война извадиха от играта фашисткия и комунистическия разказ, оставяйки водещата роля на либералния разказ. Дали той ще последва фашизма и комунизма в кофата за боклук на историята? Какво е бъдещето на “либералния свят”? Ювал Ноа Харари, израелският автор с милиони продадени книги, преведени на двайсетина езици по целия свят, засипан с похвали от Бил Гейтс, Марк Зукърбърг или Барак Обама, отговаря на този въпрос в своя статия специално за “Фигаро”. Авторът на „Homo sapiens“ и „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“ не е голям оптимист.

През ХХ век три големи разказа се опитаха да обяснят човешката история и да предложат визия за бъдещето на света: 

 

фашисткият разказ, комунистическият разказ и либералният разказ. 

 

Фашисткият разказ обясняваше историята като битка между различните нации и предвиждаше свят, в който господства една човешка група, която подчинява чрез насилие всички останали.

 

Комунистическият разказ обясняваше историята като класова борба и предвиждаше свят, в който всички групи са обединени от една централизирана система, която гарантира равенство, било то и с цената на свободата. 

 

Либералният разказ обясняваше историята като сблъсък между свободата и тиранията и предвиждаше свят, в който всички хора си сътрудничат свободно и мирно при минимален централен контрол, било то с цената на известно неравенство.

 

Втората световна война и Студената война извадиха от играта фашисткия и комунистическия разказ, 

 

оставяйки на либералния разказ ролята на справочник за човешкото минало и необходим наръчник за бъдещето на света. Поне така изглеждаше известно време. През последните години обаче все повече политически лидери и движения оспориха ключовите елементи на либерализма. 

 

Дали либералният разказ ще последва фашизма и комунизма в кофата за боклук на историята?

 

В началото на 2019 г. е трудно да се прогнозира. Няма съмнение, че либерализмът е в криза, но това, на което сме свидетели в последно време, не е пълно изоставяне на либералния разказ. По-скоро става въпрос за преход от “подхода на менюто” към “манталитета на бюфета”. 

 

Трудно е да се разбере съвременното развитие, защото либерализмът никога не е бил монолитен. Либерализмът цени свободата, но свободата няма едно и също значение в зависимост от контекста. За някои либерализмът включва свободни избори и демократизация. За други, либерализмът е синоним на търговски споразазумения и глобализация. 

 

Други пък свързват либерализма с гей браковете и аборта.  

 

Жаир Болсонаро либерал ли е? На този въпрос един защитник на гей правата няма да даде същия отговор, като икономиста марксист. Либерализмът предлага различни препоръки за поведение в икономическата, политическата и личната област, както в национален, така и в международен план.

 

Ето основните компоненти на либерализма:

 

ИКОНОМИЧЕСКАТА СФЕРА

 

На национално ниво – пазарна икономика, приватизация, малко данъци

 

На международно ниво – свободна търговия, международна интеграция, незначителни митнически права

 

ПОЛИТИЧЕСКАТА СФЕРА

 

На национално ниво – свободни избори, правова държава, права на малцинствата

 

На международно ниво – мирни отношения, многостранно сътрудничество, международно право, международни организации

 

ЛИЧНАТА СФЕРА

 

На национално ниво – свобода на избора, индивидуализъм, многообразие, равенство между половете

 

На международно ниво – лесно индивидуално придвижване и имиграция

 

Според либералния разказ, който доминира в света през последните десетилетия, съществуват силни и важни връзки между шестте изброени по-горе елемента. Така че не може да имаме едното, без другото, защото прогресът в едната сфера изисква прогрес и в другите, като ги стимулира. Свободните избори, например, са от съществено значение за успеха на пазарната икономика: без демокрацията, пазарите стават бързо плячка на клиентелизма и корупцията на властите. По същия начин равенството между половете насърчава международния мир, защото 

 

обикновено патриархалните ценности и мачо политиците подхранват войните. 

 

Същевременно, световната икономическа интеграция върви ръка за ръка със свободата на потребителите: ако мога да избирам между сто световни марки, вместо между три национални марки, аз ще се радвам на по-голяма индивидуална свобода. И така нататък. Така че, ако една държава иска да опита едно ястие от либералното меню – икономическата либерализация, например -, тя няма друго решение, освен да вземе всички други ястия.

 

“Нелибералната демокрация”

 

Популистките и националистическите движения по света впрочем днес имат нещо общо: дори и да се наричат “антилиберални”, нито едно от тях не отхвърля либерализма като цяло. Те отхвърлят по-скоро подхода на менюто и искат сами да избират своите ястия от либералния бюфет. 

 

Така Доналд Тръмп е горещ привърженик на пазарната икономика и приватизацията, но смята, че може да ги има, като подрива същевременно многостранното сътрудничество и дори свободната търговия. 

 

Китай защитава свободната търговия и неговият “нов път на коприната” (Belt and Road Initiative) е един от най-амбциозните проекти на глобализацията, замисляни някога; в замяна на това, ентусиазмът му за свободните избори е много по-малък. 

 

Брекзитърите във Великобритания защитават демокрацията и нямат нищо против индивидуализма, но не харесват многостранното сътредничество и идеята да се даде прекалено много власт на международните организации.

 

Виктор Орбан нарече режима си “нелиберална демокрация”, твърдейки, че в Унгария може да има свободни избори, без обаче да бъдат защитени правата на малцинствата, многообразието и индивидуализма. 

 

Единственото ястие, което всички или почти всички искат, поне на теория, са мирните международни отношения. Това е шоколадовата торта на либералния бюфет. Обратното, единственото, което почти никой не иска, световната целина, е имиграцията. Дори и най-горещите привърженици на демокрацията, индивидуализма и многостранното сътрудничество видимо се мръщят на приемането на твърде много имигранти.

 

Остава да разберем дали подходът на бюфета е жизнеспособен. 

 

Аналогията би могла да се окаже много измамна. Менюто в ресторантите е произволно съчетание на независими едно от друго ястия. Либералният разказ впрочем винаги е изтъквал, че либералната система е жив организъм, съставен от взаимно зависими органи. Ако е лесно да се раздели супата от десерта, не може да се раздели сърцето от белите дробове. 

 

Може ли Тръмп наистина да насърчава пазарната икономика в САЩ, като същевременно подкопва свободнага търговия в света? Може ли Китайската комунистическа партия да продължава да се радва на плодовете на икономическата либерализация, без да никакъв напредък към политическия либерализъм? Може ли унгарците да имат демокрация без индивидуални свободи и “нелибералната демокрация” на Орбан не е ли по-красиво име за “диктатура”? Може ли международният мир да оцелее в свят, в който изграждат стени по границите и търговските войни се засилват? 

 

Подходът на бюфета би могъл да доведе до пълно разместване в либералната система, както в национален, така и в международен план. Това, което ще го замени, далеч не е ясно.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Гласове

 

 

 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram