Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще предложи за нов посланик в София Херо Мустафа, която в момента е зам.-ръководител на американската дипломатическа мисия в Португалия.
Мюсюлманка и бивш бежанец, тя е един от дипломатите на САЩ с необичайна история – родена е през 1973 г. в семейство на кюрди (фамилното им име е Мистафа) в Ербил, Ирак, и прекарва две години в бежански лагер. Семейството на кюрдски политически активист емигрира в Америка през 1976 г., бягайки от репресиите на Саддам Хюсеин. В САЩ техен покровител става лутеранска църква.
Възпитаник на университетите „Джорджтаун“ (бакалавър по международни отношения и национална сигурност) и „Принстън“ (магистър по международни отношения), тя говори 9 езика, включително арабски, кюрдски, турски, руски, гръцки, португалски, хинди и фарси.
Мандатът на Ерик Рубин е почти в края си и той вече бе награден от президента с най-високия орден, връчван на отпътуващи посланици.
В съобщението от Белия дом се уточнява, че преди това Мустафа е била политически съветник в посолството в Делхи. Във Вашингтон тя е била съветник (2006 – 2011) на вицепрезидента Джо Байдън за Близкия изток и политиката към Южна и Централна Азия, зам.-директор на дирекцията за Афганистан в Държавния департамент и началник на кабинета на зам.-министъра на външните работи на САЩ по политическите въпроси Уилям Бърнс. Мустафа е била и директор (2005-2006) в Съвета за национална сигурност.
© state.gov
Докато е съветник в Държавния департамент на Никълъс Бърнс, тя активно участва в преговорите за прекратяване на иранската ядрена програма, известни като Р5+1. Мустафа е била още директор за Израел, Палестинската автономия, Йордания, Ирак и Афганистан. Кариерата ѝ включва още позициите координатор на гражданската защита в Мосул (Ирак), консул в Бейрут (Ливан) и работа в политическия отдел на посолството в Атина (Гърция).
Работила е също като специален помощник на държавния секретар Кондолиза Райс и координатор в Мосул за иракската провинция Ниневия в екипа на Пол Бремър, временния администратор на Ирак след нахлуването от 2003 г. Там тя отговаря за гражданската администрация, служителите да получават заплати, в училищата да има учебници и лекарства в болниците, полицията да е подходящо оборудване и властите да прилагат законите. В задълженията ѝ влизат също програми за милиони долари за ремонт и строителство на пътища, мостове, административни сгради, клиники, училища и циментови заводи и силози за зърно.
Историята за възхода на дъщерята на иракско кюрдско семейство от Майно, щата Северна Дакота, е разказана в документалния филм American Herro (игра на думи с личното ѝ име и „герой“).
За началото на службата си в Мосул тя споделя през 2004 г., че е работела по 15 часа на ден срещу скромна заплата на дипломатически служител и е живеела в олющен хотел, който някога е имал 5 звезди. „Будех се нощем от шума за мишки, които гризат пакетираната ми храна. Когато валеше, в стаите се образуваха локви, които воняха цяла седмица. „Любимият“ ми момент беше, когато трябваше да се изкачвам 7 етажа до банята.“
По-късно екипът ѝ се мести в ремонтирана вила на личната охрана на Саддам, „макар че мишките пак са там и тоалетните се задръстват, но не се оплакваме, защото поне имаме течаща гореща вода“.
Херо Мустафа разказва и за оптимизма в началото. „Виждала съм как племенни вождове спират враждата, за да се осигури работа в селата им. Виждала съм иракски журналисти да ни благодарят, че са получили възможност да започнат свои независими вестници. Виждала съм семейства да плачат от щастие, когато им дадохме първия от 14 години заем за жилище.“
Тя не е имала и илюзии колко опасна е работата ѝ – през първата седмица хотелът ѝ два пъти е ударен от ракети и минохвъргачки. В началото е излизала с лека кола с един въоръжен мъж, но след това придвижването ставало само с бронирани жилетки, два бронирани джипа с 6-8 американски охранители и понякога кортеж до 3 танка с ескорт от 9 войници.
След като бъде официално предложена от президента Доналд Тръмп, следва изслушване на Херо Мустафа в комисията за външна политика на американския Сенат. Най-вероятно това ще стане през есента, а в случай че бъде одобрена, изглежда, ще поеме поста си най-рано около края на 2019 г.
Тази статия е коригирана заради уточнение за името на номинираната за посланик, след като „Дневник“ изясни как точно се произнася личното ѝ име.
Дневник
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram