Casa de papel (“Хартиената къща”) е неочакваният испански феномен, който изтласка на втори план американските блокбастъри. Експлозивният сериал ни кара да размишляваме, събуждайки дълбоките противоречия в днешните капиталистически общества. Никога преди испански сериал не е успявал да привлече толкова голямо внимание. Близо 35 млн. домакинства по целия свят са гледали третия му сезон по Netflix. Така Casa de papel стана най-гледаният неанглоезичен филм в историята на видео платформата.
Когато Netflix купува правата на “Casa de papel” (“Хартиената къща”), разпространяван дотогава в праймтайма на испанския телевизионен канал Antena 3, без да вдига много шум, никой не си е представял в какъв “гигантски феномен” ще се превърна филмът. “На практика за един ден сериалът, създаден от Алекс Пина, стана най-гледаният неанглоезичен филм в историята на Netflix, печели награда “Еми” и е хвален от живи легенди, като Стивън Кинг“, пише испанският информационен сайт El Confidencial.
Ръководени от тайнствен “Професор”, осем обирджии нападат “Хартиената къща” (Casa de papel), Кралския монетен двор на Испания в Мадрид. Целта им е да отпечатат 2,4 млрд. евро за 11 дни, без да пролеят и капка кръв и десетина години след финансовата криза и нейния кортеж от сурови икономии, да си отмъстят за населението, превърнато в пълен глупак.
В Испания и Южна Америка, където кризата все още не е забравена, зрителят най-накрая си отмъщава. Продуциран от иберийския телевизионен канал Antena 3, сериалът разкрива атмосферата в Испания. Първият епизод е гледан от 4 млн. зрители, добър резултат, но не и приливна вълна. До деня, в който Netflix, американският гигант със 125 млн. абонати, го купува. Излъчването на сериала започва на Бъдни вечер 2017 година. Няма никакви реклами. Само едно съобщение. И успех постарому… от уста на уста, което днес се нарича социални мрежи.
Въздействието на филма веднага се забелязва на карнавала в Рио: обирджиите във филма са облечени в червени комбинезони, а лицата им са скрити зад маски на Дали. Това облекло се превръща в модерната маскировка в Рио. Акаунтите в Instagram на испанските актьори са напът да експлодират: всички надхвърлят един милион последователи. Непознати дотогава извън границите на Испания, те вече не могат да пътуват без да са подложени на изпитанието на селфитата. До степен да предизвикат стълпотворения на международните летища…
Испанската култура никога не е била изнасяна толкова добре в чужбина след Алмодовар и Пенелопе Крус.
Поне веднъж, действието на един страхотен трилър не се развива в САЩ. Casa de papel дава нов тон. Той е латински и говори на французите, на южноамериканците, сериалът се превръща в хит в Турция и дори в Саудитска Арабия и Индия. Защото това е глобализацията: един и същ декор с екрани и сейфове, едно и също чувство за несправедливост, породено от невидимото всемогъщество на банките. Остава червеното, цветът на знамето, цветът на плаща, който матадорът развява на арената, основният цвят в целия сериал, за да ни напомни, че тази толкова универсална история е типично испанска.
Именно тази неприязън към финансите, която надхвърля границите и културите,
убедила актьорите да се включат в приключението Casa de papel. Те също са преживели кризата. Особено Педро Алонсо (в ролята на Берлин), харизматичен психопат, начело на обирджиите, взели 67 заложници в Монетния двор.
Педро Алонсо (на преден план)
48-годишният актьор е родом от Галисия, една от най-засегнатите от рецесията автономни области в Испания. Телевизия, кино, театър, Педро е изградил десетки роли, за да изживее страстта си. Сериалът Casa de papel му позволил да си подари първата истинска почивка от много време насам. “Исках да се откъсна с истинско пътешествие, но се оказах пленник на голяма шега. Във Флоренция, където се възхищавах на “Давид” на Микеланджело, обективите не бяха насочени към статуята, а към моята глава”. Върхът е в Аржентина. По телефона му се обадила Урсула Корберо (в ролята на Токио): “Тя ми каза: “Педро, мисля, че знам какво е да си Мадона”. Аз й отговорих: “Аз пък знам какво е да си Майкъл Джексън!”.
В основата на сериала е двойката Алекс Пина и Естер Мартинес Лопато. “Мисля, че успехът на сериала е свързан с факта, че в много страни има
скептицизъм към властта, политиците, банките, Европейския съюз.
Нашите зрители са хора, които гласуват. Забелязахме, че сериалът върви особено добре в страните, в който има такъв скептицизъм и корупцията е много разпространена”, казва Алекс Пина в интервю за “Пари мач”.
“Това, което работи много добре в сериала, е епизодът, в който Професорът говори за “ефекта Камерун”. На футболен мач между Камерун и Бразилия, публиката е склонна да подкрепи по-малкия отбор, дори и да знае, че Бразилия ще победи. Винаги сме за тези, които имат по-малък шанс да спечелят. Искахме да направим същото с нашия отбор обирджии – да предизвикаме съпричастност”, споделя Естер Мартинес Лопато.
“Мисля, че това е много иберийски сериал. Героите представят много добре Испания, добавя Алекс Пина. Москва например, е бивш миньор. Найроби, в ролята Алба Флорес, е внучка на певицата Лола Флорес, която е от цигански произход. Сериалът говори много за нашата радост, нашата топлота. Много журналисти ни казаха, че това е много испански сериал. Един от тях дори направи сравнение с Дон Кихот. Мнозина виждат в него неща, които не сме очаквали. Сюрреалистичната страна с маските на Дали е наша собствена, но тя говори и на французите”.
Алваро Морте в Casa de papel и Марчело Мастрояни в „Другари“
Образът на Професора, в ролята Алваро Морте, е вдъхновен от героя на Марчело Мастрояни във филма “Другари” от 1963 г. на Марио Моничели. Морте и Мастрояни си приличат като две капки вода: същия силует, същите аксесоари, същия прякор. Героят от Casa de papel е копие на италианския синдикалист, който защитава каузата на работниците от Торино. И двамата говорят за братство и солидарност в борбата срещу капиталистическите вълци – директорите на фабриките, от една страна, банкерите и спекулантите, от друга. Различни епохи, различни начини на борба. И двамата професори свалят гарда заради жена. Целта и на двамата е окупацията: на текстилната фабрика в “Другари”, на Монетния двор в испанския сериал
Casa de papel прави красиви намигвания към киното
Основната стъпка в сюжета на испанския сериал напомня за “Вътрешен човек” на Спайк Лий. Изключително добре измислен обир, под ръководството на Клайв Оуен, под носа на Дензъл Уошингтън. И в двата филма обирджиите карат заложниците да носят същите дрехи като тях. Испанският сериал има и Содърбъргско звучене, защото независимо дали сте негов фен или не, американският режисьор направи революция в този жанр с поредицата “Бандата на Оушън”. И накрая, неистовото тепмо на действието в Casa de papel напомня за сериала “24” с Кийфър Съдърланд.
Актьорите в Casa de papel запяват Bella ciao и революционната антифашистка италианска песен от Втората световна война оглавява днешните музикални класации!
Митичната Bella ciao, bella ciao, bella ciao, ciao, ciao…,
разбира се, е бойната песен на италианските бойци от Съпротивата срещу режима на Мусолини и нацистките военни части по време на Втората световна война. Но също така и на работниците от италианските оризища. Всъщност мелодията произлиза от музиката клезмер (народната музика на ашкеназките общности в Източна Европа – б. пр.), а думите са вдъхновени от италианската песен Fior di tomba. Мъж се сбогува със своята красавица, за да отиде да се бие срещу “нашественика”, без особена надежда да се върне.
“Първоначално Bella ciao е идиш мелодия. Дъщерята на пътуващ цигулар научава песента от баба си в Италия през 30-те г. на ХХ в. Тя работи на оризищата и си тананика тази мелодия заедно с другите сезонни работници. Те работят по цял ден с превит гръб и крака във водата под зорките очи на надзирателите. Те са първите, които добавят революционните думи към мелодията. След това младото момиче се включило в Съпротивата по време на Втората световна война, за да се бори срещу фашизма. Едва през 1944 г. се оформя текстът на песента, който днес познаваме. Bella Ciao постепенно ще се превърне в химн на италианската съпротива. Тази песен е прекосила епохите и е преведена на няколко езика. Тя възпява съпротивата срещу погромите, фашизма, капитализма. Това е борбата срещу потисничеството и надеждата за свобода”, припомня Франс Инфо.
Casa de papel ни кара да се замислим и събужда дълбоките противоречия в основата на днешните капиталистически общества. Дали желанието на режисьора е било да събуди в нас мощно чувство, за да оценим смисъла на бунта? Това поне е тезата, която се появява в трите сезона на сериала. Netflix вече обяви, че ще има четвърти сезон на “Casa de papel”, който вероятно ще излезе през лятото на 2020 година.
По материали от Пари мач, Фигаро, lemagducine.fr, courrierinternational.com, France Info и др.
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram