Тръгват парите за възстановяване, Италия получава най-много. България още не е изпратила плана си

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приключи в сряда първия етап от посещенията си в столиците на 12 държави членки на ЕС, чиито национални планове за икономическо възстановяване от пандемията бяха одобрени.

От средата на миналата седмица Фон дер Лайен посети Португалия, Испания, Дания, Гърция, Люксембург, Австрия, Словакия, Италия, Латвия, Германия, Франция и Белгия. Тя обиколи столиците с „присъдата“ на Брюксел за плановете им за възстановяване и устойчивост след COVID -19.

Във всяка страна председателката на ЕК обяви сумата, която се отпуска на съответната държава по „Следващо поколение ЕС“ (NextGenerationEU) – историческия инструмент за възстановяване на блока на обща стойност 750 милиарда евро за периода 2021-2026 година, пише dir.bg.

България още не е изпратила плана си. В разговор с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел президентът Румен Радев заяви, че това ще стане до края на юли.

Италия ще получи най-много – 191,5 милиарда евро, от които 68,9 милиарда евро безвъзмездни средства и 122,6 милиарда евро заеми.

„Това действително е възможност за едно поколение да инвестира в силата на Италия, за да се превърне Италия в двигател за растеж в Европа“, каза във вторник Фон дер Лайен в Рим.

Ударът от пандемията върху италианската икономика, третата по големина в еврозоната, бе особено тежък и я потопи в рецесия, каквато страната не е преживявала след Втората световна война – спад на брутния вътрешен продукт (БВП) с 8,9% за 2020-а.

Европейската комисия констатира, че италианският план предвижда 37% от разходите за проекти, които подкрепят климатичните цели, включително мащабна програма за обновяване с цел повишаване на енергийната ефективност на сградите. Една четвърт от парите ще отидат за инвестиции в дигитализация.

Механизмът за възстановяване и устойчивост, по-голямата част от „Следващо поколение ЕС“, ще подпомогне реформи и инвестиции на държавите чрез заеми и безвъзмездни средства. Целта е да се смекчат икономическите и социалните последици от коронавирусната пандемия, както и европейските икономики и общества да станат по-устойчиви и да се подготвят по-добре за предизвикателствата и възможностите на „зеления“ и „цифровия“ преход.

Фон дер Лайен посети най-напред Португалия, която е ротационен председател на ЕС. Лисабон първи официално предаде плана си – още на 22 април. За страната е одобрен пакет на стойност 16,6 милиарда евро, от които 13,9 милиарда евро безвъзмездни средства и 2,7 милиарда евро заеми. Премиерът Антониу Коща получи похвала за свършената работа.

Според шефката на ЕК първите средства могат да потекат към Португалия още през юли.

В Испания Фон дер Лайен обяви одобряването на безвъзмездни 69,5 милиарда евро, които ще изиграят ключова роля, за да може страната да излезе по-силна от пандемията. Страната ще получи втория по размер пакет след Италия – общо около 140 милиарда евро.

„Този план ще доведе до дълбока трансформация на испанската икономика, ще я направи по-зелена, по-дигитална, по-устойчива. Одобрихме този план, защото той е амбициозен, прозорлив и ще допринесе за изграждане на по-добро бъдеще за испанския народ“, заяви тя от Мадрид. Сред акцентите в испанския план е силното развитие на производството на електромобили.

Дания ще вземе 1,5 милиарда евро грантове, Люксембург – 93 милиона евро, а на Гърция ще бъдат отпуснати общо 30,5 милиарда евро.

Южната ни съседка получи „зелена светлина“ за плана си на 17 юни, когато Фон дер Лайен посети Атина.

„Вярвам, че това е последното действие от кризата, предизвикана от пандемията, и първото действие от една нова ера“, заяви тогава гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в древната Агора.

Гърция планира да използва значителна част от средствата за пълна дигитализация на обществените услуги и предприятия, модернизация на болниците и други.

Австрия ще получи 3,5 милиарда евро, Словакия – 6,3 милиарда евро, Латвия – 1,8 милиарда евро, а Германия – 25,6 милиарда евро.

В плана на най-голямата европейска икономика силно са застъпени проекти, които допринасят за постигането на целите в областта на климата. Очаква се към тях да бъдат насочени 42% от средствата от ЕС. Други 52% вероятно ще бъдат похарчени за проекти, предназначени да насърчат цифровата трансформация на страната.

В Париж Фон дер Лайен обяви, че Франция ще вземе 39,4 милиарда евро безвъзмездно, а в Белгия тя огласи, че ЕС ще отпусне 5,9 милиарда евро грантове.

Съветът на ЕС има четири седмици да приеме предложението на Комисията за всички одобрени планове. Утвърждаване от Съвета би позволило изплащането на процент от предварителното финансиране, а останалата част от средствата ще се предоставя в съответствие със задоволителното изпълнение на основните етапи и цели.

България по предварителни изчисления ще може да се възползва от около 6,217 милиарда евро грантове и 4,549 милиарда евро заеми. Президентът Румен Радев увери миналата седмица председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, че страната ни ще представи плана си през юли.

Още преди финализирането на документа обаче бяха отправени призиви за преразглеждане на някои негови елементи. Конфедерацията на българския туристически бизнес, например, апелира представянето му в Брюксел да се забави, докато секторът не намери „своето много ясно, систематично, дефинирано и защитено с конкретни бюджетни разчети място“.

Критериите за разпределяне на 70% от безвъзмездните средства между държавите членки взимат предвид населението на съответната страна, реципрочната стойност на нейния БВП на глава от населението и средното равнище на безработица през последните 5 години преди пандемията спрямо средното за ЕС. За останалите 30% показателят за безработицата се заменя със загубата на реален БВП през 2020 година и кумулативно за периода 2020-2021 година.

Източник: Епицентър

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram