„Новите пътища на коприната няма да променят маршрута, но ще пренасят нещо различно от материалните блага. Те ще прокарват именно идеята, че ответната реакция на Китай към вируса е по-добра от тази на други страни, за да накарат хората да забравят, че китайското протакане позволи епидемията в Ухан да се превърне в световна катастрофа. Реално става въпрос за пренаписване на историята с тези термини: китайски триумф и западен провал. И няма да можем да кажем, че не сме били предупредени“. Питър Франкопан е британски историк, професор в Оксфордския университет, преподава също в Йелския университет, Харвард, Принстън и Кеймбридж, автор на световния бестеселър “Пътищата на коприната” (2017), издаден и в България. В книгата Питър Франкопан пише: “Всички пътища водеха към Рим. Днес те водят към Пекин”. Ще се промени ли това с безпорядъка, предизвикан от коронавирусната епидемия?
– С нарастващото недоверие към глобализацията и тенденцията за преместване на индустриите и по-добро потребление, смятате ли, че китайският проект за нови пътища на коприната, “Един пояс, един път” (One Belt, One Road), ще бъде засегнат от епидемията? Няма ли да се засили протекционизмът в света?
– Това чуваме в момента: че глобализацията приключи, защото тази епидемия показва крехкостта на нашите търговски връзки; че сме навлезли в следващата ера, тази на “деглобализацията” и неонационализма. В много кръгове, особено в САЩ, не само са съгласни с тази хипотеза, но и много активно я подкрепят. Някои виждат в нея златна възможност за икономическо отслабване на режима в Пекин. Един от най-близките съветници на президента Тръмп не спря да повтаря, че трябва да се подсигурят веригите за доставки и следователно икономиката да се “върне в родината”. Само че веригите за доставки често включват няколко производители в няколко страни. И освен това, ако човек е решен да стане изолационист, не може да пренебрегне факта, че в отговор ще има наказателни мерки, които ще окажат влияние върху вътрешните работи. Освен това целта на световните вериги за доставки е да произвеждат на възможно най-ниската цена. Отдалечаването от тази концепция ще повиши цените за вътрешните потребители в страната. Готови ли са правителствата за това?
Що се отнася до “Един пояс, един път”, засега икономическият натиск е толкова силен, че за известно време ще има малко икономическо разгръщане. Впрочем китайската икономика се забави още преди Covid-19, както заяви един официален представител на Съчуан в края на миналата година: “Вече имаме всички мостове, от които се нуждаем”.
– Тогава какво можем да очакваме?
– Това, което сега ще направи Китай, е да се съсредоточи върху своето желание и капацитет да помага на другите – както вече направи, изпращайки медицински материали и дори лекари в Италия или милиони маски във Франция. За тях е важно да покажат колко ефикасна е операцията им по изчистване в Хубей и в този контекст за тях беше истински подарък, че толкова хора говореха за Китай, като за държава, чийто авторитаризъм е обречен на изчезване, вместо да се подготвят за идващото цунами. Ето защо китайският проект “Един пояс, един път” сега със сигурност ще постави акцента върху световно лидерство, което не е само икономическо, но и политически и филантропско. Новите пътища на коприната няма да променят маршрута, но ще пренасят нещо различно от материалните блага. Те ще прокарват именно идеята, че ответната реакция на Китай към вируса е по-добра от тази на други страни, за да накарат хората да забравят, че китайското протакане позволи епидемията в Ухан да се превърне в световна катастрофа. Реално става въпрос за пренаписване на историята с тези термини: китайски триумф и западен провал. И няма да можем да кажем, че не сме били предупредени.
– Но с оглед на големите събития в историята, не трябва ли да охладим песимизма си?
– Наистина фактът, че толкова хора реагираха така, сякаш утре светът ще свърши, ме кара да кажа, че историците не са обяснили много добре миналото. По-ужасяваща ли е днешната ситуация от Втората световна война? От идването на Атила и хуните в Европа? От кубинската ракетна криза? От 1789-а и последвалите години? Също така е напълно възможно да погледнем на пролетта на 2020 г. като на период на мир и спокойствие, първите капки дъжд преди потопа… Най-лошите сценарии биха ни отвели тогава на обичайната територия на научно-фантастичните филми: пусти градове, изоставяне на културата и нейната замяна с насилието… Предпочитам да погледна назад и да си кажа, че страниците на историята, които засягат стабилността и щастието, както пише Хегел, често са оставени празни от историците. Имаме право да мислим, че периодът, през който преминаваме, е необичаен, но трябва да признаем, че историческите ритми винаги са индексирани с войните, епидемиите, революциите… Затова обичаме да четем книги или да гледаме филми: ние сме привлечени от бедствието.
– А за великите истории за упадък…
– Да! Стана популярно например да говорим за “упадъка” на римляните преди падането на империята. Само че подобен анализ отразява много по-късни идеи, а именно идеята на европейците пуритани, които са писали за тази епоха близо хиляда години по-късно и са искали да я използват, за да предупредят съвременниците си за потенциална опасност. Изчезването на Рим всъщност започва с период на климатична промяна, както при империята на маите в Централна Америка. Проблемът е, че тази климатична промяна, в случая леко захлаждане, слага край на “умереността” на околната среда. В комбинация с външния геополитически натиск, особено големите миграции на изток, това е смъртоносен коктейл. Приходите в Рим се сринали, докато разходите се увеличили и централното правителство не успяло да реагира навреме. Ето така се провалят всички империи – и компании: не чрез предполагаем “упадък” на замесените хора, а често чрез кратък и остър шок, който не е бил предвиден. Както каза моят приятел Насим Никълъс Талеб, всяка година се харчат милиарди за оръжия, а от какво се страхуваме най-много днес? От ръкостискането с барман, който получава минимална работна заплаха. Не, това не беше предвидено.
– В Европа се забелязва брутално намаляване на индивидуалните свободи. Философът Петер Слотердайк говори за появата на “призрака на преоткрития ред” и припомня Карл Шмит. Тревожи ли ви това?
– Това е фундаментален въпрос: дали управляващите елити ще предприемат мерки, за да затегнат контрола си над населението, сякаш моментът е сега или никога? Звучи лудо, но лошата новина е, че това вече се е случило. Убедени сме, че все още живеем в период на растеж, прогрес, демокрация, напредък на либералните ценности, но позволихме изграждането на цифрови платформи, които са перфектни инструменти за манипулация и преследване. И не само че сме го позволили, но и на драго сърце се включихме в тях, до степен да развием форма на зависимост към тях. И им дадохме нашите данни… Нека добавим, че нивото на доверие в демократичните принципи е все по-ниско във Франция, Германия, Великобритания и САЩ.
– Какви могат да бъдат последствията?
– Явлението е тревожно, тъй като изглежда произтича от едно глобално възприятие за провал на правителствата при справедливото регламентиране на обществото. Следователно сегашната криза би могла да нанесе силен удар на силите на демокрацията, чиито лидери се смятат за недостатъчно подготвени. Например много се говори за ролята, която военните биха могли да изиграят в държавите от Европейския съюз: всички видяхме съобщенията за разполагане на войници, които да помагат за снабдяването с лекарства и медицински услуги. Човек може да си помисли, че те също биха могли да изиграят роля, ако народите се впуснат в гражданско неподчинение. Следователно тази криза поставя армията в силно политическа роля, която би могла да промени обществото. Много страни – включително в Европейския съюз – имат популистки лидери с доста категорични мнения за статута на малцинствата, равенството между половете или либералните идеи. За тях това е идеалният момент да засилят властта си в страната и да променят бъдещето. Миенето на ръцете е важно, но да помислим по тези въпроси също.
Автор: Кристоф Оно-ди-Био, “Поан”
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram