Многоликият женски празник всяка година е повод за коментари и въпроси: отживелица ли е, политика ли е, феминизъм ли е, клише или уважение към жената и майката ли е… Истината е, че този ден има много лица, той е отражение на всички лица на жената – прекрасен повод за празнуване. В основата му обаче стоят изключително важни причини, свързани с правата на жените, които са дали основание на ООН да го обяви през 1977 г. за Международен ден на жената. 8 март преди всичко е денят, в който се почитат онези смели жени от миналото, които са проправили пътя до днешната независимост на жената и нейната равнопоставеност с мъжете във всички сфери. Историческо постижение, което сега изглежда съвсем естествено.
Затова Осми март е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и се превръща в повод за мъжете да окажат внимание на жените около тях. В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, т. к. там все още се води борба за признаване на женските права.
Датата се свързва с първата масова проява на жени-работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
На следващата година Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник започва да се празнува след 9 септември 1944 г. По предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
В редица страни Осми март е официален празник: Афганистан, Ангола, Азербайджан, Беларус, Камбоджа, Китай, Куба, Грузия, Украйна , Виетнам и др.
В някои държави, като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили, денят се чества, без да е официален празник.
Днес женските организации провеждат многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram