След публикуването на „И слънце изгрява“ през 1926 г. Хемингуей придобива популярност главно сред литературния елит в Париж, Ню Йорк, Чикаго.
Истинската му слава идва обаче едва три години по-късно – през октомври 1929 г. след отпечатването на „Сбогом на оръжията“.
Със славата, започват да пристигат и писма на почитатели – стотици от тях.
А младият Хемингуей не е напълно сигурен какво да прави с всичкото това внимание.
В проекта „Писмата на Хемингуей“
екип от учени се занимава с анализирането на около 6000 изпратени от него писма.
Най-скорошното издание „Писмата на Ърнест Хемингуей, IV част (1929-1931)“ с редактори Сандра Шпаниер и Мириам Мандел разглежда 430 писма, 85 процента от които ще бъдат публикувани за пръв път.
Изданието хвърля светлина върху личността на 30-годишния Хемингуей, който тепърва се сблъсква със славата, и разкрива отношенията му с други писатели.
След огромния успех на „Сбогом на оръжията“,
Хемингуей пише до романиста Хю Уалпол:
„Когато „И слънце изгрява“ излезе, получих само няколко писма от възрастни дами, които ми предлагаха дом и ме уверяваха, че травмите ми няма да са проблем, или пък пияници, които смятаха, че имаме еднакви възгледи. „Мъже без жени“ не ми донесе никакви писма. Какво се прави, когато започнеш наистина да получаваш писма?“.
Сред стотиците писма на почитатели, през 1929 г. Хемингуей получава писмо и от британския писател Дейвид Гарнет, което днес не се знае къде е, но по отговора на Хемингуей може да се предположи какво е било съдържанието му:
„Надявам се, че това, което казваш за книгата, ще се сбъдне“, отговаря писателя на вероятното предположение на Гарнет, че „Сбогом на оръжията“ ще пожъне голям успех.
Останалата част от писмото, разкрива една друга страна на Ърнест Хемингуей
– възхищението му към останалите писатели и труда им. В нея той говори за „The Sailor’s Return“ на Гарнет от 1925 г.:
„… искаше ми се аз да я бях написал. Това е единствената книга още от времената на нашите майки и бащи, която ми се иска аз да бях написал“.
Това, както и останалите му писма до други автори, променят погледа към Хемингуей като антагонист на останалите творци в литературните среди.
в писмата на Хемингуей до Гарнет:
„Вие значите толкова много за мен като писател и сега като ми пишете, би трябвало да се радвам, но вместо това, аз просто не мога да повярвам“.
Освен че както става ясно от писмата му, явно Хемингуей е бил повлиян от Гарнет като писател и личност, книгата му от 1925 г. докосва младия автор.
Въпреки че действието в произведението на Гарнет се развива изцяло в Англия, портрета на онази красива и екзотична дива Африка, който прави, докосва въображението на момчето Хемингуей и кара мъжа Хемингуей да желае да я посети.
И той го прави – не веднъж, и остава запленен от Африка през целия си живот. Още през 1935 г. Хемингуей публикува своя роман – „Зелените хълмове на Африка“.
В „Писмата на Ърнест Хемингуей – 1929-1931“ виждаме един млад Хемингуей,
все още несъзрял, опитващ се да открие своята нова роля в обществото като професионален автор и знаменитост и съвсем неподозиращ бъдещето, което го чака – да преживее още една война и да получи не само „Пулицър“, но и „Нобелова награда“ за литература.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram