Сутринта на 16 август контингент от талибански бойци и две бронирани превозни средства, оборудвани с картечници, обграждат руското посолство в Кабул. Тяхната мисия обаче не е да атакуват сградата, а точно обратното: да защитават руския дипломатически персонал. По-късно същия ден руският посланик в Афганистан Дмитрий Жирнов заяви пред “Ехото на Москва”, че командир на талибаните му е обещал, че никой няма да навреди на руските дипломати. В рязък контраст на тона, идващ от западните му колеги, Жирнов описа талибаните като “много адекватни хора” и похвали ислямистката групировка за бързото възстановяване на реда в Кабул.
Изчистването на имиджа на талибаните в Русия не спря със събитията през август. На 7 ноември в предаване на телевизията Россия24, на зрителите е предложен ексклузивен репортаж от Афганистан. Кореспондентът Сергей Зенин разказва въодушевено за живота в афганистанската столица “след позорното изтегляне на американците”. Той обикаля пазарите на града, като през това време показва как руски служители купуват храна на гладуващите. Материалът включва също интервю с талибанския командир, отговарящ за сигурността на руското посолство, Хаджи Мухетбулла, а също и с посланика на Москва в Афганистан. Интересен момент от репортажа е показването на членове на специалната единица “Заслон”. Тази бойна част е част от руското разузнаване (СВР) и често обслужва руски дипломатически мисии и подсигурява охраната на официални лица. Освен това извършва секретни операции в държави, в които Русия има сериозно присъствие – през последните години служители на “Заслон” са забелязани в Сирия, Либия и Централноафриканската република.
Затопляне на отношенията между талибаните и Русия
Подобно развитие би било немислимо преди 20 години, когато Русия и талибаните бяха заклети врагове. Сега, след като се върнаха на власт през август, талибаните открито ухажват Москва и има признаци, че Русия е готова да отговори със същото. За промяна в отношението говори и фактът, че медийният гигант, “Русия днес” не описва вече талибаните като “забранена в Руската федерация терористична организация”, а като “организация под санкции на ООН заради терористична дейност”.
Според наблюдатели Москва поставя талибаните в “пробация”, за да види дали могат да изпълнят обещанията си за борба с наркотрафикантите и по-радикалните екстремистки групи, които притесняват Русия и нейните съюзници в Централна Азия.
Високопоставени служители на талибаните редовно описват Русия като потенциален съюзник, наред с Китай и Пакистан. В интервю през септември за руската информационна агенция РИА Новости говорителят на талибаните Забихула Муджахид призова Москва да бъде „нов посредник“ между групата и ООН, като същевременно покани руски компании да стартират икономически проекти в Афганистан.
Русия, от своя страна, покани талибаните в Москва в средата на октомври за разговори с представители на Китай, Индия, Иран, Пакистан и републиките от Централна Азия. Въпреки че дискусиите не доведоха до никакви сериозни споразумения, талибаните ги определиха като дипломатически успех, а вицепремиерът на талибанското правителство Абдул Салам Ханафи ги определи като „много добра среща в много приятелска атмосфера“, отдавайки признание за инициативата на Руската федерация.
В същото време обаче висши руски представители подчертаха, че Москва не бърза да признае управлението на талибаните, мотивирайки се с опасения от липсата на представителство на етническите и религиозните малцинства във временното правителство. Анализаторите, които следят събитията в региона, също рисуват сложността пред сигурността в Централна Азия за Кремъл.
Тези очаквани проблеми бяха подчертани от натрупването на руска армия в Централна Азия през последните месеци, заедно с многобройните учения близо до северната граница на Афганистан. Ситуацията в Афганистан е много несигурна и никой не знае какво ще се случи, като дори талибаните да бъдат оставени настрана, има други предизвикателства като например хуманитарна криза, разпространение на глад и разпад на самата държава. Ето защо Русия мобилизира всички необходими ресурси, за да гарантира както своята сигурност, така и на съюзниците си в Централна Азия.
Русия и талибаните имат сложно минало
Докато Русия и талибаните се опитват да излязат извън проблемното си минало, техните отношения могат да повлияят директно върху бъдещето на Афганистан и околния регион. Преплетената история на Москва с талибаните започва още преди групировката да завземе властта за първи път през 1996 г., години след инвазията на Съветския съюз в Афганистан между 1979 и 1989 г.
На 3 август 1995 г. талибаните прихващат руски самолет Ил-76 над Афганистан и го принуждават да кацне в Кандахар. При проверка талибаните откриват, че самолетът превозва тридесет тона боеприпаси, предназначени за Северния алианс – антиталибанската коалиция с широка международна подкрепа, която се сражава с талибаните през 1990-те. Седемчленният руски екипаж на самолета е арестуван и държан в продължение на 378 дни. Руснаците успяват да избягат от затвора, да върнат контрола си над самолета и да избягат в Обединените арабски емирства.
Напрежението между Кремъл и талибаните продължава да се влошава през годините след 1996 г. Талибаните предоставят убежище на Ислямското движение на Узбекистан, войнствена групировка, която извършва атаки срещу проруските правителства на Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан между 1999 и 2001 г.
Още по-важно за Кремъл, талибаните започват да изпращат оръжия и пари за ислямистките бунтовници в Чечения и до ден днешен имат силно влияние върху радикалните групи в Кавказ в ущърб на протежето на Путин в Грозни – Рамзан Кадиров.
През януари 2000 г. талибаните официално признават независимостта на Чечения и малко след това официалният вестник на групировката “Шериат” призова всички мюсюлмански страни да обявят свещена война срещу Русия.
Курсът се обръща при встъпването в длъжност на руския президент Владимир Путин, който заема твърда линия срещу талибаните. До такава степен, че през март 2000 г. висши служители на Кремъл предупреждават талибаните, че Русия е готова да нанесе въздушни удари срещу чеченски тренировъчни лагери в Афганистан.
След атаките срещу САЩ от 11 септември 2001 г. Путин категорично изразява подкрепата си за американската кампания в Афганистан и нарежда на руските служби за сигурност да споделят разузнавателна информация с американците. Това позволява на Вашингтон да използва руското въздушно пространство за логистика в Афганистан, а Кремъл дори дава зелена светлина за изграждането на бази на САЩ в Централна Азия. През 2003 г. Върховният съд на Русия определя талибаните за терористична организация, на която е забранено да действа на руска земя. По закон медиите в Русия трябва да споменават това, когато говорят за талибаните или друга организация в този списък. Ето защо скорошните промени в “Русия днес” позволяващи талибаните да не бъдат определяни като забранена в Русия организация, е важно събитие. Най-видимата проправителствена медия следва директно политиките на Кремъл.
Проблемите остават, но ситуацията се промени
През последните години Москва ставаше все по-разочарована от САЩ заради процъфтяващото производство на опиум в Афганистан, голяма част от който биваше контрабандно внасян в Русия през Централна Азия. Отношенията стават по-тежки след като идва кризата в Украйна през 2014 година и руската анексия на Крим, заради което САЩ налагат санкции върху Русия. Заплахите за Москва, свързани със САЩ, стават по-големи от заплахите, идващи откъм Афганистан.
Допълнително усложняване на ситуацията носи засилването на местния афганистански клон на “Ислямска държава”. Руските власти изчисляват, че групировката разполага с близо десет хиляди бойци към 2018 година. С акцента си върху глобалния джихад организацията е считана за по-сериозна заплаха за руските интереси в Афганистан отколкото талибаните. Това е още една причина за Москва да засили връзките с талибаните с цел да контрират влиянието на ИД.
С изместването на приоритетите Русия установи контакти с талибаните през 2014 г. През ноември 2018 г. делегация на талибаните пристигна в Москва за първи път, за да присъства на водените от Русия мирни преговори за Афганистан.
Оттогава представители на талибаните посещават руската столица най-малко седем пъти, включително четири пъти само тази година. В началото на юли талибаните обещаха да се справят с трафика на наркотици и да попречат на други екстремистки групи да използват Афганистан като база за атаки срещу Русия или нейните централноазиатски партньори.
Малко повече от месец по-късно силите на талибаните маршируваха победоносно в Кабул след двадесет години война. И докато западните правителства панически започваха да евакуират своя дипломатически персонал и граждани, Русия обяви, че посолството ѝ в Кабул ще остане отворено и не предприе изтегляне. На 28 август специалният пратеник на Кремъл за Афганистан Замир Кабулов заяви, че действията на талибаните показват, че групата е “научила определени уроци от историята”.
Руските анализатори обаче смятат, че в действителност Москва не е толкова ентусиазирана, колкото показва публично. Така например, Русия очакваше отдавна падането на правителството на президента Ашраф Гани, но приема с успокоение, че в новото правителство в Кабул присъстват и стари познайници и приятели на Кремъл като бившия президент Хамид Карзай и видни лидери от таджикските и узбекските общности в Афганистан.
Москва активно играе заедно с талибаните, но това не означава, че иска да ги види отново на власт за дълго време. Едно нещо е да те бъдат използвани като част от действията срещу САЩ в региона, а друго е да им бъде позволено да установят джихадистки режим на границата с Централна Азия, където се намират основни руски бази и интереси.
За Москва новата динамика крие много подводни камъни. Докато талибаните направиха дипломатически сондажи в Узбекистан и Туркменистан, те размениха остри думи с Таджикистан. През последните седмици на октомври талибаните осъдиха Душанбе, че подслонява лидери на афганистанската съпротива и разположиха хиляди бойци по северната си граница, включително атентатори-самоубийци от елитния батальон “Лашкар-и-Мансури”. Таджикистан наистина дава убежище на антиталибанските сили, водени от бившия вицепрезидент Амрула Салех и Ахмад Масуд, синът на афганистанския герой от войната срещу талибаните и СССР, Ахмад Шах Масуд. Антиталибанските сили все още провеждат акции срещу талибаните в Северен Афганистан и благодарение на партизанските действия, талибаните са все по-притеснени от нарастващата несигурност. Засега Русия не коментира действията на Ахмад Масуд и ролята на Таджикистан, но може да се очаква талибаните да поискат Кремъл да заеме позиция.
Русия обмисля създаване на стратегически връзки с талибаните
В началото на септември Путин призова международната общност да размрази резервите на централната банка на Афганистан, да възстанови програмите за финансова помощ за страната и постепенно да приветства талибаните в „цивилизованото семейство на нациите“. Такива мерки, твърди руският лидер, са необходими, за да се предотврати разпадането на Афганистан.
В момента Русия няма друг избор освен да се опита да установи работни отношения с талибаните. Западните държави, включително САЩ, могат да си позволят да се дистанцират от ситуацията в Афганистан за момента, но това не е възможност за Москва, тъй като тя трябва да гарантира собствената си сигурност заедно с тази на своите съюзници от Централна Азия.
Опциите на Русия да постигне това са ограничени. Една потенциална стратегия би бил опитът да се култивира проруска фракция в рамките на талибаните. Въпреки липсата на дипломатически пробив, посещението на талибаните в Москва в средата на октомври, предоставя на Русия ценна възможност за укрепване на връзките с политическото крило на групировката.
Ако дипломацията не успее, Русия е готова да възпира талибаните чрез други средства. От април Русия провежда редовни учения с Таджикистан и Узбекистан близо до границата с Афганистан. В ученията участваха хиляди войници и стотици единици техника, от самолети до танкове. В същото време Москва подсили своята 201-ва база в Таджикистан – най-голямото руско съоръжение в Централна Азия с нови оръжия – включително снайперски пушки, бронирани превозни средства и ракетни системи.
Генерал Александър Лапин, командир на Централния военен окръг на Русия, каза пред репортери в началото на август, че ученията са в отговор на нарастващото влошаване на ситуацията в Афганистан и заплахата от проникване на радикални терористични групировки, граничещи със страните от Централна Азия. Наличието на бомбардировачи с голям обсег на действие Ту-22М3 по време на ученията обаче изпращат по-сериозно послание към талибаните да не доближават границите на Таджикистан и други държави под крилото на Кремъл. Подобен тип самолети не са предназначени за подкрепа на сухопътните сили, а да нанасят удари по отдалечени цели.
Опасенията на Русия не се ограничават до потенциално нахлуване на талибаните в Централна Азия. Триумфът на талибаните може да насърчи екстремистките групи в постсъветското пространство и извън него. Победата на талибаните предоставя работещ план за международни терористични групи. Талибаните не подкрепят непременно тези групи и дори се сражават с някои от тях, но връщането на талибаните на власт несъмнено им осигури мощен източник на вдъхновение.
Оффнюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram