Ако при нас ситуацията със струпвания на хора по Великден беше проблем и предизвика сериозни дебати за това дали църквите трябва да останат отворени, сега съседна Турция се изправя пред идентичен и дори по-сериозен проблем с религията – как да прилага стриктни мерки срещу разпространението на коронавируса по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Страната е в челната десетка на най-засегнатите от COVID-19 като с над 95 хил. регистрирани случая и 2259 смъртни случая от коронавирус.
Съвсем доскоро обаче Турция сякаш беше намерила правилната стратегия за борба със заразата, но на фона на поляризацията на самото турско общество и продължаващите политически игри между управляващи и опозиция ситуацията все повече се доближава до излизане извън контрол.
Първият случай в Турция беше регистриран сравнително късно – на 11 май, но още преди това правителството беше предприело мерки. В края на януари бяха прекратени всякакви полети от и за Китай, а в началото на февруари бяха затворени границите на страната с Иран и Ирак. До средата на март бяха затворени училищата, кафенета, фитнес зали, кина, молове и т.н., а полетите до няколко европейски държави също бяха спрени.
Консервативното правителство на Ердоган дори издаде забрана за общи молитви в джамиите, а в крайна сметка беше наложена и забрана за всички хора на възраст над 65 и по-млади от 20 години да напускат домовете си.
Въпреки това бързият ръст в броя на заболелите и концентрирането им в трите най-големи града на страната – Истанбул, Анкара и Измир, доведе до доста гласна реакция от местните кметове с искане за налагане на блокада в страната, подобно на много западни държави.
И трите града са под контрола на опозицията, което допълнително изостри критичните коментари и призивите за още действия от страна на градоначалниците. Така на практика Едоган се видя принуден да води борба на два фронта – единият срещу огнищата на зараза в страната, а другият – срещу все по-активната опозиция.
Ситуацията се напрегна още повече в началото на април. След като седмици наред президентът отказваше да наложи блокада в страната, на 11 април той изненадващо разпореди въвеждането на полицейски час за целия уикенд. Това само по себе си не би било проблем, ако въпросният час не беше въведен около 2 часа преди влизането му в сила.
Тази незабавност на наложената мярка подтикна мнозина да се запътят за провизии към магазините, предизвиквайки по този начин хаос и скандали по улиците, а в социалните медии заваляха кадри на сблъсъци и кавги между хората.
Междувременно втори полицейски час, обявен предварително, мина без инциденти през изминалия уикенд, а четиридневен полицейски час ще влезе в сила в четвъртък, когато започва и Рамазан.
Снимка: Getty Images
Критиците на Ердоган обаче смятат, че тази мярка е на практика безсмислена, особено на фона на хаоса покрай първия уикенд на блокада.
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, който след последните избори се превърна в символ на опозицията срещу президента, е на мнението, че този модел на 48-часови блокади е меко казано неработещ, още повече, че по думите му той самият дори не е бил уведомен от правителството за мерките, а е научил за това от медиите.
Така нито той, нито колегите му в големите градове са имали време да се подготвят достатъчно добре за наложените мерки.
И докато опозиционните кметове, начело с Имамоглу атакуват правителството, обвинявайки го в безотговорност, липса на достатъчно действеност и не на последно място – в злоупотреби с власт, Ердоган отговаря на удара с удар.
Миналата седмица Имамоглу и кметът на Анкара Мансур Яваш заявиха, че вътрешното министерство е започнало наказателни разследвания срещу тях за започване на кампании за набиране на средства за борба с коронавируса през март. Аргументацията на властите е, че само правителството може да започва подобни кампании, а направеното от двамата градоначалници противоречи на законите.
Турското правителство обяви за незаконни кампаниите на Истанбул и Анкара, които бяха насочени към събиране на икономическа подкрепа за безработни граждани и уязвими групи, а паралелно с това правителството започна своя подобна инициатива. Междувременно министерството на вътрешните работи замрази банковите сметки на опозиционните кампании.
Битката между партиите премина и в благотворителния сектор, като правителството атакува инициативи за безплатно раздаване на хляб и супа на граждани по места, управлявани от опозицията, само за да ги замени със свои инициативи.
Според Еврен Балта, професор по политически науки в Истанбулския университет, цитирана от Politico, тази малка война между управляващи и опозиция, както и липсата на сътрудничество между тях на фона на общата опасност, е резултат от жестоката политическа поляризация в Турция.
„Правителството вижда предоставянето на помощи от опозицията като възможност за това местните кметове да трупат популярност и затова отхвърля всякакво сътрудничество с тях“, коментира тя.
А сблъсъкът между президента и кмета на Истанбул е върхът в тази битка за власт по време на епидемия. И двамата знаят, че могат да извлекат много и да загубят много като позиции и това изостря допълнително ситуацията.
„Ердоган вижда Имаглу, който два пъти побеждава Партията на справедливостта и развитието (управляваща в момента – б.р.) на местните избори през 2019 г., като основна електорална заплаха… Всеки, който управлява Истанбул добре, може да се задържи в националната политика – точно както самия Ердоган, който започва политическата си кариера като кмет на най-големия турски град“, обяснява анализаторът Теса Фокс пред Foreign Policy.
Големият въпрос обаче все още остава налагането на пълна блокада в страната, което да блокира резкия ръст в броя на регистрираните случаи на коронавируса, особено на фона на започващите от 23 април пости за Рамазан.
От една страна, опозиционните лидери и и Турската медицинска асоциация призовават правителството да наложи пълна блокада за поне 15 дни, подобно на други държави в Европа. Това ще помогне да се реши и проблемът със социалната дистанция по време на постите.
От друга страна обаче правителството на Ердоган изпитва сериозни колебания по този въпрос, като причината за това е крехкото състояние, в което все още се намира турската икономика след валутната криза през 2018 г. Ситуацията с турската икономика е наистина сериозна, като цената на лирата в момента пада близо до исторически дъна на търгуване.
Междувременно президентът разчита силно на идеята за стабилността и силата на Турция като послание към собствените му избиратели. В неговата платформа също така свободата на религията заема важно място, което се сблъсква с идеята за налагането на допълнителни ограничения по време на Рамазан.
По време на постите в страната са забранени всякакви обществени прояви, включително и вдигането на шатри, където хората традиционно се събират за вечерното хранене ифтар, с което се прекъсва дневният пост.
В мюсюлманската традиция постите изключват консумиране на храна, приемане на течности, пушене и сексуални отношения в светлата част на денонощието. Храни и напитки се сервират всеки ден преди зазоряване и след залез слънце, наричани респективно сухур и ифтар.
Именно за вечерята ифтар, която се случва след вечерната молитва, сега ще бъдат наложени сериозни ограничителни мерки за спазване на социална дистанция на открити места.
Властите също така ще преценят дали да има и временно затваряне на улици, където може да се наблюдава струпване на хора по времето на сахур и ифтар. Ограничени ще са и посещенията в религиозните храмове, които обаче няма да останат затворени.
Сред другите ограничения се предвиждат регулиране на броя автомобили и на пътуването с обществения транспорт най-малко три часа преди ифтар, като преценки ще се правят на място въз основа интензивността на трафика.
Времето за продажба на пиде – традиционен кръгъл и плосък хляб, обичайно консумиран през месеца Рамазан – също ще бъде регулирано, като той ще се продава само до два часа преди началото на вечерята, за да няма струпване на хора в пекарните. Производството, продажбите и други процеси на подготовка ще продължават в пекарните и след часовете на ифтар.
Местата за пазар също ще бъдат контролирани, за да се види доколко се спазва социална дистанция от гражданите и дали те носят защитни маски. Посещенията на гробища в навечерието на празника също трябва да стават при условие за социална дистанция, а служителите ще следят телесната температура на посетителите, се предвижда още в плана на правителството за отговор на заплахата покрай религиозния празник.NewscafeМеждународни
Това обаче не попречи на местните власти в големите градове да разкритикуват правителството за липсата на достатъчна строгост около празника, която да гарантира социалната дистанция и да подсигури, че заразата няма да се разпространи между хората.
Но независимо от празника, битката в Турция продължава, като нито една от двете страни няма да отстъпи назад. В страната борбата с коронавируса е просто още една стъпка от сложния танц между управляващи и опозиция, в който битката за надмощие стои над всичко останало.
Уебкафе
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram