Европа има късмет с кандидат като Бокова, отговаряща на критериите на ООН за генерален секретар

2016 г. дава на Европа добра възможност да подсигури това, че наследникът на Бан Ки Мун, който ще е деветият генерален секретар на ООН, ще бъде за първи път в 70-годишната история на ООН жена. Има прекалено малко жени в европейската и световна политика и е крайно време да дадем повече възможности на нашите талантливи жени лидери.

Бъдещата жена генерален секретар ще трябва да изпълни три критерия

Първо тя ще трябва да идва от Източна Европа. Има установено разбиране в рамките на ООН за въртенето на върховната позиция сред различните региони, за да се осигури разнообразие и справедливост. Източна Европа е единственият регион, който никога не е имал генерален секретар на ООН и това е златен момент за региона да защити своите ценности на световната сцена. Това ще увенчае дългото и трудно 25-годишно пътуване от авторитарни правителства до демокрация и от бедността до относителното богатство. Въпреки това тази ротация не е нещо сигурно. Това е неписано предпочитание и има реален риск, ако Източна Европа не успее да се обедини около надежден кандидат, да бъде пренебрегната заради Латинска Америка, която до сега има само един генерален секретар.

Второ, кандидатът ще трябва да бъде опитен лидер, виждан като надежден човек, който може да действа като мост между водещите сили, да приоритизира превенцията, управлението и решението на кризи, да създава дълготраен мир и стабилност. Това са качествата, въплътени от добрия генерален секретар и наследникът на Бан Ки Мун трябва да бъде способен да установи мястото на ООН като визионерска организация и активен форум за диалог сред нациите.

Когато шведскияj дипломат Даг Хамаршелд пое поста на втори генерален секретар на него му беше казано, че е на път да заеме „най-важната работа в света“. Като гледаме към предизвикателствата, пред които е изправен светът днес, има дори и повече причини да се нуждаем от кандидат, който е опитен дипломат.

Трето кандидатът се нуждае от опит със системата на ООН. Организацията се превърна в един огромен административен апарат, с 40 програми и агенции и близо 44 000 души персонал. Способността да навигира водите и да трупа провизии на корабите на този голям флот е от съществено значение за последователната стратегия за напредък. Външен човек – както някои от предишните генерални секретари откриха, ще има нужда от значително време просто да разбере начина на работа на институциите и да се научи как да мобилизира войските.

В Европа ние сме късметлии да имаме кандидат, който повече от адекватно изпълнява тези критерии. Тя е от България. Но аз нямам предвид Кристалина Георгиева, превъзходният европейски комисар от тази държава. Кристалина е прекалено ценна, за да бъде изгубена от Европа. Имам предвид официалния кандидат на България за поста Ирина Бокова, настоящ генерален директор и първа жена на чело на ЮНЕСКО – без съмнение е най-голямата и най-трудна агенция на ООН. Тя е опитен дипломат с няколкогодишен стаж на високо ниво в ООН. Убеден атлантик, тя защитава приемането на България в ЕС и НАТО, помагайки в насочването на страната обратно към нейното истинско място в Европа. България наскоро обяви нейната номинация.

Традиционният фокус на ЮНЕСКО е върху „по-леки“ международни въпроси като култура, наука, образование, но въпреки това при ръководството на Бокова ЮНЕСКО видимо започна да заема по-централна роля в борбата срещу тероризма. Противопоставянето на незаконния трафик на културни артефакти, борбата със стихийния тероризъм и предотвратяването на радикализацията сред младите сега с право са фронта и центъра на тяхната работа. Вашингтон също си взема бележки. Държавният секретар Джон Кери похвали както ЮНЕСКО така и Бокова за техните инициативи. Президентът Барак Обама миналия септември я покани да говори на среща на върха на световните лидери за справянето с екстремизма и „Ислямска държава“. Белият дом и Държавният департамент също така натискат Конгреса да поднови финансирането за ЮНЕСКО, които бяха спрени след приемането на Палестина.

Работата на Бокова за борбата с антисемитизма й спечели аплодисменти от председателя на израелския Кнесет, Световния еврейски конгрес и редица други еврейски и американски групи. По всяка вероятност тя е и единственият представител на ООН, получил подобна похвала като се има предвид студените в исторически аспект отношения между ООН и Израел.

Парадоксално, Бокова е не толкова добре позната в Европа, колкото е в САЩ, въпреки че влиянието на нейните инициативи се вижда и усеща. От голямо значение беше това, че миналото лято Великобритания обяви своето дългоочаквано намерение да ратифицира Хагската конвенция от 1954 г., защитаваща най-древните културни обекти в света, както и да основе проект, който се занимава със защита на културните обекти от унищожение по време на войни – ЮНЕСКО настояваше и за двете неща. Тази седмица италианският външен министър последва Великобритания като стартира подобен отряд след среща с Ирина Бокова в Рим. Унищожението на културни паметници и трафика на артефакти се изтласква на високи позиции в дневния ред на Европа, но малцина знаят за жената зад това.

Държавите-членки на ЕС играят важна роля в избирането на следващия генерален секретар. ЕС трябва ясно да покаже, че подкрепя стремежа следващият генерален секретар да е жена. Тази жена трябва да има правилните препоръки. Изглежда, че има увеличаващ се международен и междупартиен консенсус, че Ирина Бокова е не само най-добре поставения кандидат за тази роля, но също така е и кандидатът, който пасва най-добре на тази сметка – като естествен създател на мостове, дипломат и силен глас в борбата с екстремизма, антисемитизма и други форми на нетолерантност. Време е държавите-членки на ЕС да погледнат по-отблизо Ирина Бокова. /БГНЕС

––

Сър Греъм Уотсън е член на европейския комитет за икономически и социални въпроси. От 1994 г. до 2014 г. е член на Европейския парламент, през което време заема поста и на председател на комитета по правосъдие и вътрешни работи (1999-2002), лидер е на Групата на либералите (2002-2009) и е председател на Европейската либерална демократична партия (2011-2015). Материалът му е публикуван от европейското издание „Юрактив“. Текстът е преведен със съкращения.

 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram