Премиерът Бойко Борисов изглежда засега губи по всички позиции за помощния план, с които отиде на първият след избухването на пандемията присъствен Европейски съвет в Брюксел. Той заяви, че отпътува, за да работи за още повече евросредства за България и че държи да не се намаляват милиардите, предвидени за дарения (грантове) в първоначалния вариант. Борисов нищо не коментира за твърденията, че няколко западни държави искат спазването върховенството на закона да е едно от условията за достъпа до средствата, освен протоколното „това е основата на всяка демокрация“.
Нищо от това не успява да устои на натиска на страни „пестеливите“ като Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция.
През последните часове към тях изглежда се присъединяват Финландия и в някаква степен Италия. Германия като ротационен председател на ЕС се опитва да поддържа арбитърска позиция. Към 14 часа българско време няма ясно изразена позиция на Франция, а страните от Централна Европа е много вероятно да блокират взимането на решение днес и да се наложи още една среща на върха следващата седмица.
След заседание на лидерите на няколко ключови държави, продължило до 3 часа тази нощ, Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, съобщи, че е предложил коригиран вариант на плана за съживяване на 27-те икономики.
50 млрд. евро грантове по-малко и „супер спирачка“
В него се предвижда орязване с 50 млрд. евро на грантовете и увеличаване с толкова на средствата, които ще се отпускат като изгодни кредити на нуждаещите се страни. Според италианския в.“Република“ премиерът Джузепе Конте е коментирал, че това се очертава като интересен компромис, но изданието обяснява, че причината е друга – част от страните, които правят вноските в помощния план, са искали намаляване на грантовете с още милиарди.
Друго ново предложение е за т.нар. супер спирачка, т.е. механизъм, съгласно който една или няколко страни членки могат да предизвикат спиране на достъпа до евросредствата на някоя държава, ако преценят, че те не отиват по предназначение. Това ще става по време на оенката на националните планове за реформи, които се представят на Европейската комисия. Още не са известни подробности за този механизъм, но медии коментират, че в новия си вариант той е подсилен спрямо предложението, което лидерите започнаха да обсъждат в петък вечерта.
Лондонският „Файненшъл таймс“ съобщи тази сутрин, че в снощните дебати е имало разгорещена размяна на реплики, илюстрирана от обвенението от Борисов към холандския премиер Марк Рюте, че искал да е „полицаят на Европа“, защото опитвал да с иприсвои правото да решава дали националните планове са достатъчно амбициозни, за да бъде допусната друга държава до фондовете.
В разпространената днес следобед от пресцентъра на Министерския съвет официална версия на това, което българският премиер е казал в Брюксел, тонът е различен:
„Премиерът Бойко Борисов изтъкна, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс имат правото да търсят и по-голям контрол върху разходването на средствата. По думите му това е нормално и изрази подкрепа за т нар. „четворка на спестовниците“. Същевременно Борисов изтъкна, че в устройството на ЕС органът, който упражнява контрол, е Европейската комисия. Българският министър-председател изрази подкрепа за холандския премиер и по отношение на инструмента, предвиждащ възможността всяка държава да поставя определен въпрос, който счита за важен, за разглеждане от министрите от ЕКОФИН. „Това е добър компромис“, отбеляза Борисов.“
От тези думи се вижда, че Борисов говори за контрол на изразходването, а не за достъп, до евросредствата. Освен това той настоява не всяка държава да проверява другите, а това да е в ръцете на Европейската комисия. На трето място идва формулата за съвета на финансовите министри на ЕС, но не се посочва какви правомощия изобщо може да има този форум по теми като реални реформи и върховенство на закона.
Евродепутатът Ги Верхофстад, един от влиятелните либерали в Европарламента, веднага контрира идеята в „Туитър“ като написа, че „Европейският съвет трябва да знае, че всяко споразумение за прехвърляне на бюджетна власт от Европейската комисия и Европейския парламент към Съвета на министрите [ЕКОФИН е един от тези съвети – бел.ред.] в крайна сметка ще бъде оспорвано пред Съда на ЕС. Планът за възсатовяване не може да бъде претест за подкопаване на демокрацията в ЕС“.
Невъзможно предложение за единен здравен протокол
В съобщението от правителството се казва още, че първият акцент в изказването е било „да бъдат подкрепени медицинските работници, медицинските центрове и като цяло медицинската страна на пандемията и да има единен медицински протокол за всички европейски държави, например по отношение на маските, дистанцията, училищата, ресторантите“.
Тази позиция в момента изглежда логична, но трудно защитима, защото от седмици насам в обсъждането на критериите за помощ за медицинския персонал се говори за приоритет на държавите с най-много заразени и жертви от коронавируса. България не е сред тях, но такива са Италия, Испания, Франция, Белгия.
Освен това здравните политики в Европейския съюз са сфера на отговорност на националните правителства. Това означава, че много трудно – особено посред пандемия – една страна би се съгласила на общоевропейски стандарти, т.е. някъде другаде, а не от властите в България, например, да се определя дали да се отворят български училища или ресторанти. Дори да има обща политическа воля в Европа за това, изработването на единни стандарти и протоколи ще отнеме месеци, а може би и години.
Помощи за безработните, но какъв е критерият
„Като втори акцент премиерът Борисов изведе европейската солидарност. По думите му е важно да има безвъзмездна помощ за социално слабите, за хората, останали без работа в следствие на пандемията и да бъдат подкрепени мерките за запазване на заетостта. Според Борисов ЕС следва да се концертира върху следващите 6 месеца до една година, когато се счита че ситуацията ще бъде най-тежка в социално икономически план“, пише още в съобщението от пресцентъра на МС.
И тук позицията на България изисква солидна защита, защото страни като Италия и Испания, например, настояват да се вземе предвид нивото на безработица преди пандемията. А в случая България беше с ниво на заетост доста по-добро от редица други страни членки на ЕС.
Нова формула за разпределяне на националните средства
В обновения вариант на Шарл Мишел имало и ревизия на критерия за изчисляване колко средства от помощните фондове трябва да получи всяка държава. Няма подробности какво се случва и тук, но Марк Рюте е влязъл на днешното заседание с коментар, че вчерашното му искане за национално вето върху плановете за достъп до средствата са „един от начините“ да се гарантира, че те няма да се пропилеят, „но не единственият“.
Преди това холандският премиер участва в среднощната среща с лидерите на Германия, Франция, Испания, Италия и Европейската комисия за търсене на компромис. „Ройтерс“ припомня, че това е формат използван по време на най-тежките месеци от гръцката дългова криза. Търсенето на компромис е започнало с тристранна среща Меркел-Макрон-Конте, последвана от работна закуска, на която са привлечени Рюте, Санчес, Мишел и Урсула фон дер Лайен.
„В крайна сметка, това е пакет, в който има за решаване още мног овъпроси. Но предложението на Мишел за управляването на средствата е важна стъпка в правилната посока“, казва пред агенцията холандски дипломат. „Остават за решаване още много въпроси и дали ще се справим зависи от следващите 24 часа.“
Въпросът да контрола над достъпа до еврофондовете засяга е темата за бюджета на ЕС в следващите 7 години – т.нар. Многогодишна финансова рамка. „Тепърва предстоят много дискусии преди изобщо да стигнем д отази за критерия за върховенство на закона“, казва за „Ройтерс“ високопоставен дипломат.
В предложението на Шарл Мишел се съдържа увеличаване с общо 100 милиона евро на частта от вноските на Австрия, Дания и Швеция в бюджета на ЕС, които те ще могат да си възстановяват. Но това е само основа за обсъждане, напомня друг зипломат от ЕС.
Дневник
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram