Китай реши рязко да ускори технологичното развитие на икономиката. Новият петгодишен план, представен при откриването на сесията на Общокитайското събрание на народните представители, отрежда централна роля на изкуствения интелект. Алгоритмите за машинно обучение трябва да проникнат в производството, транспорта, образованието и медицината. Паралелно Пекин възнамерява да заеме водещи позиции в квантовите изчисления, роботиката и други научни направления, които тепърва се формират.
Правителственият документ с обем 141 страници описва широк набор от икономически и социални задачи. Разработчиците споменават изкуствения интелект повече от петдесет пъти в документа. В центъра на програмата стои комплекс от мерки, наречен AI+.
Подобна концентрация върху автоматизацията е свързана с демографията и технологичната конкуренция. Броят на трудоспособните граждани в страната постепенно намалява, а натоварването върху производствения сектор нараства. Едновременно с това продължава технологическото съперничество със Съединените щати. Пекин разчита да компенсира недостига на кадри чрез роботизирани системи и програмни агенти, способни да изпълняват задачи без постоянното участие на човека.
Правителството предлага няколко практически стъпки. В отрасли, където вече се усеща недостиг на работници, предприятията ще започнат да тестват роботи за физически труд. Логистичните центрове, производствените линии и складовите комплекси се разглеждат като първи площадки за такива експерименти. Паралелно разработчиците създават програмни ИИ-агенти, които ще могат самостоятелно да анализират данни, да управляват процеси и да поддържат операционните системи на компаниите.
Автоматизираните решения се разглеждат като инструмент за повишаване на производителността в няколко сфери. В списъка влизат промишленото производство, транспортната логистика, образователните платформи и медицинските услуги. Роботите поемат рутинните операции, а програмните системи анализират големи масиви от информация и помагат на специалистите да вземат решения.
Технологичният дневен ред зае централно място и в годишния правителствен отчет. Премиерът Ли Цян постави темата за научно-техническото развитие в първите раздели на документа. Властите използват формулировката „нови производителни сили с високо качество“, за да обозначат група от напреднали технологии, които трябва да променят структурата на икономиката.
Като цяло проблемът с технологичната зависимост е един от основните. Китайските компании все още използват чуждестранни решения в редица критични отрасли, включително производството на полупроводници и авиационната техника. Търговският конфликт със Съединените щати засили напрежението. Вашингтон ограничи износа на модерни микрочипове, а Пекин засили контрола върху редкоземните метали и други стратегически ресурси.
Китайските власти същевременно заявяват за бърз напредък в собствените разработки. Държавната агенция за икономическо планиране отбелязва активен растеж на изследванията и внедряването на технологии в областите на изкуствения интелект, биомедицината, роботиката и квантовите системи. Отделно внимание се отделя на разработването на местни микрочипове.
Новият план обхваща и направления на предния фронт на науката. Правителството възнамерява да увеличи инвестициите в квантовите изчисления, комуникационните мрежи от шесто поколение и т.нар. embodied AI — програмни системи, които управляват физически роботи, включително човекоподобни машини. В списъка влизат и интерфейсите „мозък-компютър“, които свързват електрическата активност на невроните с електронни устройства.
Документът изброява и големи научно-технически проекти. Инженерите на Поднебесната работят върху технологии за управляем термоядрен синтез, които в перспектива могат да осигурят практически неизчерпаем източник на енергия. Програмата предвижда и разработването на тежка ракета-носител за многократна употреба. Космическото направление включва създаването на квантова комуникационна мрежа, която да обединява спътници и наземни станции. Изследователски групи паралелно работят върху мащабируеми квантови компютри и подготовката на проект за научна станция на Луната.
Голям раздел е посветен на изчислителната инфраструктура. Страната планира да изгражда хипермащабни изчислителни клъстери, които ще осигурят работата на големи модели на изкуствен интелект.
Отделна част от стратегията засяга и софтуера с отворен код. В предишните държавни отчети подобна тема почти не се появяваше. Сега властите разчитат да формират големи общности от разработчици около отворени модели на изкуствен интелект. Подобен подход трябва да ускори разпространението на технологиите и да създаде алтернатива на американската екосистема от затворени комерсиални системи.
Източник: www.securitylab.ru
Последвайте ни и в Телеграм