Гафовете: Микрофоните чуват всичко, дори и политиците да не искат

0
2

От Америка до България, медиите хващат политиците в крачка

Едно от златните правила на политиката е „Винаги предполагай, че микрофонът е включен“. Но за толкова много години и толкова много конфузни моменти, някои държавни глави още не са се научили, че любопитната публика надава ухо отвсякъде.

По цялото земно кълбо политици от Америка до Австралия и дори България, са се червили пред „горещия микрофон“, изричайки нещо, което публиката не е трябвало да чува.

А преди два дни Джъстин Трюдо, Еманюел Макрон и Борис Джонсън бяха хванати да се смеят за сметка на Доналд Тръмп. Американският президент, разбира се, не прие това неуважение добре и си тръгна от срещата на ООН малко по-рано от предвиденото. Той нарече Трюдо „двуличен“, а канадският президент призна, че е говорил зад гърба на Тръмп, но „не се страхува за отношенията между Канада и САЩ“.

Джъстин Трюдо може и да не се страхува за отношенията между двете държави, но подобни „дочути“ коментари понякога са имали жестоки политически последици.

Така Роналд Рейгън допълнително нажежава вече обтегнатите отношения между Щатите и Русия по време на Студената война. По време на саундчек за седмичното си обръщение към народа той решава да се пошегува.

„Скъпи американци, радвам се да обявя, че подписах закон, с който ще отстраним Русия завинаги. Започваме да бомбандираме след пет минути“, казва Рейгън пред микрофона. И въпреки че съобщението не е предадено по радиото, записът по-късно е публикуван. СССР, разбира се, не е въодушевен от чутото. Руските войски в Близкия Изток са поставени в готовност в продължение на няколко седмици, а страната осъжда изказването на американския президент.

Френският президент Жак Ширак далеч не заявява, че ще бомбандира някого. През 2005 година той просто признава, че не харесва някои храни. Говорейки със своите колеги от Германия и Русия, мислейки, че няма микрофони наблизо, той казва за Великобритания: „Не можеш да вярваш на хора, които готвят толкова лошо.

След Финландия, тази страна има най-лошата храна. Единственото, което британците някога са дали на европейската агрокултура, е болестта луда крава“, казва Ширак. Думите му не са отречени от екипа му и идват в момент, в който отношенията между Франция и Великобритания са наистина хладни.

През 2006 година по време на срещата на Г-8 микрофон дочува личният разговор между президента на САЩ Джордж Буш и британския министър Тони Блеър.

„Йо, Блеър, как я караш“, поздравява американският президент своя британски колега. Той му благодари за пуловера, който му е подарил и коментира Хизбула в Ливан. Говорейки за подкрепата на Сирия към Хизбула, той казва: „Накарай Сирия да принуди Хизбула да спре това. Накарай Кофи да се обади на Башар и нещо да се случи“, казва Буш.

Фразата „Йо, Блейър“ накара опонентите както на американеца, така и на британеца, да им се подиграват. Тя също така потвърди и близките им, понякога спорни отношения.

През 2010 година премиерът на Великобритания Гордън Браун е на посещение в Рочдейл. По време на разговор с местни жители една жена решава да го подпита за нивата на имиграцията. След края на срещата Браун влиза в колата си, но микрофонът на Sky News все още е включен.

„Този разговор беше катастрофа – не трябваше да ме изправят пред тази жена“, казва Браун. Когато го питат, какво е казала, той отговаря: „Всичко. Тя е една фанатична жена, която твърди, че е била лейбъристка. Просто е абсурдно.“

Осъзнал, че думите му са станали обществено достояние, Браун отива в дома на жената, за да й се извини. По-късно повтаря своето извинение в ефира на BBC2.

По време на срещата на Г-20 през 2011 година президентът на САЩ Барак Обама и колегата му от Франция Никола Саркози водят личен разговор преди да започне пресконференцията им. Журналистите вече заемат местата си, но са предупредени да не слагат слушалките за превод преди двамата президенти да са приключили с това, което имат да си кажат. Но няколко души пренебрегват предупреждението и чуват доста пикантни думи в слушалките си.

„Не мога да го понасям вече. Той е лъжец“, казва Саркози за израелския премиер Бенямин Нетаняху. Обама му отговаря: „На теб може и да ти е омръзнал, но аз… аз трябва да се оправям с него всеки ден.“

Няколко дни никой не казва и дума за разговор, но рано или късно всичко излиза на бял свят. Думите идват отново в момент на обтегнати отношения между държавите.

Разбира се, и в България имаме подобни ситуации.
През 2007 година камерата на bTV заснема разговор между тогавашния финансов министър  Пламен Орешарски и министърът на образованието Даниел Вълчев. Двамата водят преговори със стачкуващите учители, но не подозират, че някой записва разговора им.

Орешарски казва: „Дай да разваляме седянката“ и после добавя: „Първо да мислим за числа, съкращения и после…“ Учителите не останаха много впечатлени от начина, по който министрите говорят за тях.

Много години по-рано, през 1989 година близо 20 хил. души протестират пред Народното събрание, тъй като правителството решава да не отмени закона, според който ръководна роля има БКП. Заедно с част от министрите излиза и тогавашният президент Петър Младенов. Той се опитва да обясни нещо, но никой не ги чува. Той не може да приеме, че е освиркван от протестиращите, обръща се към най-приближените си и казва: „Най-добре да дойдат танковете“. Фразата обаче е уловена от кинорежисьора Евгени Михайлов. Това коства поста на Петър Младенов.

По публикацията работи: Нели Христова

dnes.bg


Коментари от Фейсбук