Истарическо събитие! След дългогодишни дипломатически усилия на няколко български правителства и президенти България успя да постигне спроразумуние с Гърция, която се съгласи да ни върне тленните останки на цар Самуил.
Те ще бъдат транспортирани в събота от Атина в София със „Спартан“ след историческо споразумение между България и Гърция
На 3 октомври в 12,30 ч каня всички сънародници на площад „Батенберг“ пред Княжеския дворец да посрещнем заедно тленните останки на цар Самуил и да се поклоним пред великия българския владетел и с шествие да го изпратим в последния му път към църквата „Света София“, където като дете той е бил въведен в християнството.
Тази покана отправи премиерът Румен Радев в началото на заседанието на Министерския съвет. Той припомни, че след интензивни преговори България и Гърция постигнаха историческо споразумение за връщане на тленните останки на българския цар Самуил в родината му.
На днешното заседание ще одобрим текст на това споразумение. То предвижда реципрочно предаване за съхранение на исторически артефакти и реликви – религиозни и културни, каза Радев.
Той разказа, че стремежът на България да си върне тленните останки на цар Самуил датират още от 1965 г., когато световноизвестният гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос ги открива при разкопки при изградената от цар Самуил базилика „Свети Ахил“ в Малкото Преспанско езеро. Вече 6 десетилетия не са преставали усилията ни.
„На нас се падна историческата чест да го постигнем и искам да благодаря на премиера на приятелска Гърция Кириакос Мицотакис за държавната визия и историческата смелост за това споразумение, защото днес паметта на Самуил обединява, а не разделя двете държави, и общото ни членство в ЕС ни помага да разбираме по-добре чувствителността на другите“.
В събота, на 3 октомври Радев ще бъде в Музея на византийската култура в Солун, където на церемония, домакинствана от Мицотакис, официално ще бъдат предадени тленните останки – както на Самуил, така и на цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство, открити в същия саркофаг.
След транспортирането на тленните останки в София със самолет „Спартан“, те ще бъдат положени в специален саркофаг в църквата „Света София“.
Радев изрази благодарност към гръцкия си колега Кириакос Мицотакис за постигнатото споразумение. „Днес паметта на Самуил обединява, а не разделя двете държави“, заяви Радев.
В базиликата на остров Свети Ахилий в Малкото Преспанско езеро са открити и останки от други два саркофага, свързвани с цар Гаврил Радомир и членове на царското семейство. Те също ще бъдат предадени от Гърция на България.
Искането на София за връщането на останките на цар Самуил не е ново. То многократно е било обсъждано между двете страни през изминалите десетилетия, без обаче да се стигне до окончателно решение.
Въпросът отново беше поставен през 2022 г., по време на управлението на кабинета на Кирил Петков. Това беше период, в който Атина и София развиха особено тясно сътрудничество, най-вече в областта на енергетиката и междусистемните връзки на фона на енергийната криза, последвала войната в Украйна.
В рамките на тези контакти Петков отново поставил и въпроса за останките на цар Самуил в опит да бъде намерено решение на казус с особено значение за българската историческа памет.
Случаят обаче далеч не беше прост. Години наред между двете държави стояха нерешени редица въпроси, свързани с връщането на църковни съкровища, ръкописи и реликви, отнети от манастири в Северна Гърция по време на двете световни войни. И сега, за да се осъществи прехвърлянето на останките на цар Самуил у нас, беше нужно и съгласието на Гръцката православна църква, пише naftemporiki.gr.
Връщането на тленните останаки на цар Самуил е изключителн ход в спора ни с Македония за историческато наследство на старата българска държава.
Отговорът, който ни дават изворите, е един и същ – самуиловата държава е съставяна от българи, без изключение. Някои византийски хронисти като Лъв Дякон и Йоан Геометър използват архаичното название „мизи“, но всички останали – Йоан Скилица, Михаил Деволски, Кекавмен, източните писатели Яхъя и Асолик, както други по-късни автори използват само името „българи“.
Емблематичен за българския характер на Самуиловата държава остава Битолският надпис на цар Иван Владислав, където пише, че крепостта е направена за убежище и за спасение на живота на българите, както и че самодържецът български е „българин родом“. Същото можем да кажем и за плащеницата, подарена на Охридския архиепископ от византийския император Андроник II Палеолог с надпис ,,Пастирю на българите, в молитвите си си спомняй за императора Андроник“.
Разглеждайки основните белези на Самуиловата държава, можем да заключим, че тя безспорно е продължение на българската държава, основана на Долния Дунав от хан Аспарух през 681 г.
А продължилата почти 40 години борба между България и Византия е едно епохално събитие в европейския югоизток – и като цяло в Европа – в края на първото и началото на второто хилядолетие след Христа.
Епохална е тази борба и според именития британски историк Арнолд Тойнби, който определя противоборството между България и Византия със следните думи: „братоубийствен конфликт между двете велики сили на православния християнски свят не свършва, докато едната от тях не е лишена от политическо съществувание, а другата е получила такива рани, от които – може с основание да се каже – никога не се възстановява.“
И накрая не можем да не отбележим, че тази борба, която Самуил води със средствата и ресурсите, с които е разполагал, е повече от достойна. Съпротивата, която той ръководи, е за правото на съществуване на българската държава. И макар да е загубил от несъизмеримо по-силната и мощна във всякакъв аспект Византия, Самуил остава в съзнанието на българите като владетеля, който със своя пример и героизма на войниците си полага основите на един непримирим народ, на който е писано, рано или късно, отново да се появи на политическа карта на Европа.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм