Картината по отношение на държавните финанси, през май месец беше меко казано притеснителна. Това каза от парламентарната трибуна министър-председателят в служебното правителство Стефан Янев по време на изслушването си в парламента за състоянието на държавата, предаде репортер на Агенция „Фокус“.
„Благодаря за възможността да се обърна към вас и да отговоря на въпроса, който е поставен от колегата Гуцанов и групата на БСП.
Въпросите, свързани с финансовото и икономическото състояние на страната, са едни от най-важните. На базата на икономиката, на базата на състоянието на бизнеса, зависи и събираемостта и държавата с какви пари разполага и каква част от тези пари може да заделя за социални програми“, каза още Янев.
Той се опита накратко да запознае с картината, заварена от служебното правителство.
„По отношение на финансите. Министърът на финансите направи преглед на състояние на държавата и съответно приходи и разходи и необходимост от актуализиране на държавния бюджет. Картината, която е заварил министърът на финансите по отношение на държавните финанси, през май месец беше меко казано притеснително“, заяви Янев.
„Установено е несистемно събиране на данъчни постъпления, премахнат е последващ контрол на фирмите в страната, което позволява да се натрупат огромни дефицити в системата. Държавният бюджет на Р България за 2021 г. в първите дни на служебното правителство установихме, че голяма част от възможността за преструктуриране на бюджета, за разходи, които не са заложени в закона, е бил изразходван в първите четири месеца на годината. За мерките 60 на 40 и допълнителните 50 лв. към пенсиите, парите, заложени в държавния бюджет за цялата година бяха изразходвани към април и края на май“, каза Стефан Янев.
На годишна база НАП отписва между 2-3 млрд. лв. задължения. Това каза от парламентарната трибуна министър-председателят.
„Също така беше установена ниска събираемост, отписване на задължения по давност. На годишна база НАП отписва между 2-3 млрд. лв. задължения, като за периода 2017-2020 г. са отписани общо 10 млрд. задължения. В същия период са натрупани големи задължения, които са от порядъка на 10 млрд. лв.“, каза Стефан Янев.
Той обяви, че най-големият длъжник е натрупал задължения за 161 млн. лв, а има такива с по над 50 млн. лв. „Част от тези дългове може да са трудно събираеми. Първите 100 фирми от изготвения списък на големите длъжници дължат над 2 млрд. лв. Освен това са установени и фирми, които притежават големи касови наличност и системно теглят големи суми в тяхната дейност“, каза още Стефан Янев.
„И още нещо, което искам да поставя на вашето внимание. Установените от НАП ниско ниво на потвръждаемост на ревизионните актове. За периода 2017 – 2020 г. само 55 % от начислените ревизионни актове са събрани. 45% не са събрани. Казано с други цифри – начислени са 4 млрд. лв., а вземания са събрани 2.2 млрд. лв. ревизионните актове са с изключително ниско ниво на потвърждаемост“, заяви още Янев. По думите му това говори за качеството на ревизионните актове.
Днес след обяд предстои Министерски съвет да разгледа актуализацията на държавният бюджет и на бюджетите на НОИ и НЗОК, за да бъдат внесени в най-скоро време в парламента, посочи премиерът.
„Към момента на встъпването ни в длъжност, възможностите за допълнителни разходи бяха почти изчерпани. В цифрово изражение от централния бюджет бяха предоставени средства по бюджетите на първостепенните разпоредителите с бюджет за 2021 г. в размер на 1.164 млрд. лв, от които 638 млн. лв. за финансиране на дейности, които са били предвидени със Закона за държавния бюджет и 509 млн. лв. за финансиране на разходи, които не са били предвидени в държавния бюджет. Това е картината към края на април тази година“, заяви Янев.
„За пример мога да дам, че тогава са били изразходвани около 117 млн. лв. за финансиране на мярката 60 на 40, около 105 млн. лв. за допълнителните 50 лв. за пенсионерите през месец април, около 120 млн. лв. за финансиране на мерки по заетост, както и средства по общинските бюджети – 61 млн. лв. и за БНТ и БТА – 22 млн. лв.“, заяви още Стефан Янев.
По думите му, за да се преодолеят тези проблеми и да се осигури продължаване на мерките за подпомагане на бизнеса и социалните плащания за месеците юни, юли и август, са направени преструктурирания по бюджетите на второстепенните разпоредители и този ресурс е бил осигурен.
„За да не се поставя страната в подобна ситуация в бъдеще, служебното правителство подготви проекти за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2021 г., както и бюджетите на НОИ и на НЗОК, които бяха одобрени от социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Буквално днес след обяд предстои Министерски съвет да ги разгледа на извънредно заседание така, че да бъдат внесени в най-скоро време в Народното събрание“, каза още министър-председателят.
„АПИ са сключили договор за ремонт и поддръжка за над 1.6 млрд. лв. за 2021 г. при одобрен бюджет за годината 382 млн. лв. и са поели допълнителни ангажименти за 2022 г. в размер на над 1.3 млрд. лв., разбира се, без още бюджетът за 2022 г. дори да е внесен като проект в Народното събрание. Мотивацията за подобен тип решения и дейности е записано, цитирам: „необходимите средства да бъдат осигурени чрез целево финансиране – ПМС“. АПИ нарежда на правителството как да поеме тези допълнителни разходи с правителствени постановления. За съжаление тази практика е била използвана последните две години“, каза още Стефан Янев.
„Няколко думи по отношение на приходните агенции и анализ на дейността на НАП. Този анализ показа, че фирмите, които са получили публични средства от обществени поръчки и плащания по програми на държавата, са с установена доста силна концентрация на публичните средства. Само през 2020 г. държавата е платила на частни фирми 15.8 млрд. лв., от които 3.4 млрд. лв. са платени на 7 фирми. През тази година за първите 4 месеца три фирми са получили и 1.3 млрд. публичен ресурс.
В тази връзка започнаха проверки на фирмите и всички техни подизпълнители с цел да се засили публичния контрол на получените пари чрез проверки на НАП на големите получатели на държавен ресурс“, заяви още Стефан Янев.
„В резултат на анализ на Министерство на финансите е установено огромно разходване на държавен ресурс по отношение на така наречените ин хаус поръчки. Само за периода от началото на 2019 г. до края на април 2021 г. по този месец са възложени дейности на стойност 8.6 млрд. лв. Рекордьор в това отношение е АПИ, която е възложила дейности за 2.4 млрд. на 55 частни компании и 3.1 млрд. лв. на държавната фирма „Автомагистрали“ без тя да има необходимия капацитет да извършва тези дейности. Впоследствие тези дейности се превъзлагат на подизпълнители по непрозрачен начин. „Автомагистрали“ са сключили договор за 5.5 млрд. лв. без обществени поръчки“, каза още премиерът.
Източник: Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram