| Проф. Иво Христов с оценки и прогнози в предаването „Не се страхувай“- БСТВ, с автор и водещ Васил Василев: за Балканите като ловно поле за отстрелване на политически трофеи, за новата политика на САЩ – натиск навън и лов на вещици вътре, за корпорациите, които ще погребат националните държави, и за мястото на България в неизбежното геополитическо разместване? 18.01.2021 В. ВАСИЛЕВ: Русия праща в България една забележителна личност – бивш първи зам. министър на външните работи, бивш зам. генерален директор на ЮНЕСКО, ексръководител на Россотрудничество и т.н. Такъв човек обикновено има пряка връзка с Путин – какво може да означава идването на Елеонора Митрофанова като посланик на Русия в България? – Предстоят много интересни събития, които касаят България в следващите няколко години. От което никак не ни става хубаво. Това е краткият отговор. В. ВАСИЛЕВ: Това има ли някаква връзка с отношенията между България и Турция – знаем, че в баланса на руските интереси, Турция тежи много повече от България. Може ли в този баланс да настъпи изменение, в зависимост от отношенията между Турция и САЩ от една страна, и Турция и ЕС – от друга? – В знакова среща на Ердоган преди седмица с посланиците на страните от ЕС в Анкара той направи анонс за подобряване на отношенията с общността. Отношения, които, особено с някои ключови страни като Франция, като Гърция, бяха изострени до невъзможност. Тоест Турция започва опит за демарш в Западна посока. От друга страна, вече има предложение от турските управляващи кръгове към новата американска администрация да бъде направен още веднъж анализ на това – доколко са съвместими руските противоракетни комплекси С-400 с натовската система за противовъздушна защита. Това е опит отново да се възстанови диалогът, който по една или друга причина беше прекратен или прекъснат по времето на Тръмп. От трета страна, има информация, че управляващите кръгове в Турция са изненадани неприятно от победата на Байдън във Вашингтон – очаквали са, че Тръмп ще продължи да управлява там. Това означава, че ще бъдат изместени приоритетите в Близкия Изток и на Балканите. И Турция за пръв път ще бъде изправена пред друг тип американска политика в този регион. Както се знае, по времето на Тръмп Сирия не беше във фокуса на американските интереси, анонсирано беше изтегляне на американците от Ирак, същевременно имаше свръхподкрепа за Израел – даже се говореше, че Тръмп е марионетка на Нетаняху, а не обратното. И още – рязко изостряне на отношенията с Иран, дори се очакваше военен удар срещу Иран в навечерието на новата година. Така че Турция разбира, че отново се променят подвижните пластове на геополитиката, и тъй като турският управляващ елит гледа много напред, за разлика от нашия, те се опитват да се наместят в новата ситуация. Същевременно руският външен министър Лавров заяви, че основен приоритет на Русия ще бъдат бившите съветски републики и прилежащите територии – а България попада към тях. Хладният анализ показва, че Русия ще води една много балансирана политика. Образно казано Москва даде много „захарчета“ на Анкара – с газопроводите, с нефтопроводите, с ядрената централа Акую. Тоест Русия даде твърде много отстъпки, твърде много концесии на Турция с една много ясна и прозрачна цел: ако не да я извади от военните структури на Запада, разбирайте – на САЩ, то поне значително да отслаби южния фланг на НАТО в този район. Мисля, че в значителна степен това е постигнато. От друга страна, тук трябва да бъдем наясно, че Турция не е марионетка на никого, това е велика сила, имперска страна, която има собствено поведение. Турция, особено с идването на ислямисткия режим от 2001 г., ясно анонсира, че тя никога повече няма да бъде пионка в чужд проект – както знаете тя беше стражевото куче на Америка, а преди това на Англия срещу Русия. Сега Турция се опитва да отиграе противоречията на другите велики сили – на САЩ срещу Русия и обратното, на Великобритания – смята се, че в Карабахския конфликт намеса има и дългият пръст на едни служби. Така че идването на новия руски посланик в София ме навежда на напрегнати мисли. Първо: виждам как се формира външнополитическият екип във Вашингтон – от старите русофобски, рязко антируски фигури – Виктория Нюланд, Антъни Блинкин, хора които са биографично свързани с бивша Русия, произходът им е оттам. Хора, обременени от тежка русофобия. Очевидно е, че новият стар курс ще е Drang nach Osten – натиск срещу Русия. Е, Русия се подготвя за това. В. ВАСИЛЕВ: От друга страна, този демарш на Турция към ЕС, вероятно е продиктуван от анализите в Анкара, че Евросъюзът отслабва, навлиза в криза? От една страна новата политика на САЩ, от друга – свършва „ерата Меркел“, от трета Англия излезе от общността. Сега, може би, е моментът Турция да заеме своите позиции в ЕС и да се опита да налага условия? – Ако перифразираме другаря Ленин – „вчера беше рано, утре ще е късно“, трябва сега, днес. Да, Турция отчита всичко това. И въпреки огромната си военна мощ, Турция е в тежко икономическо положение в момента. Освен това турският експорт зависи изцяло от ЕС – там ключовата страна е Германия. Не случайно един разговор на Меркел с Ердоган решава много повече неща, отколкото цялото събиране на всички посланици на ЕС с Ердоган. Например анонсът, че „Фолксваген“ няма да правят завод в Измир е само една капка в морето, но ясно показва отношението на ключови европейски фактори към Турция. И на трето място, Турция си дава сметка, че Европейският съюз няма никаква геополитическа субектност и военна субектност. ЕС смята , че Балканите са ловно поле, все още ценно ловно поле, в което могат да отстрелват геополитически трофеи, сред тях, разбира се, е и България, и Турция гледа да използва този момент. В.ВАСИЛЕВ: Отиде си Тръмп, отива си и мирът, може би… Как оценявате президентството на Тръмп? – Тръмп дойде твърде рано и твърде късно. Той дойде твърде рано с анонсите, че трябва да бъде спряна този тип глобализация, този тип заличаване на националните държави, този тип финансово-икономическа и военна система. И твърде късно – тъй като тези сили са твърде мощни и те го свалиха от власт. Това, което се случи в САЩ есента на 2020-та година беше демонстрация на това как Дълбоката държава, в лицето на силовия блок плюс медийния блок, плюс IT-корпорациите свалиха уж най-силния човек на земята – американския президент. Съчетано с бунтовете от лятото, очевидно добре организирани, съчетано с Ковид-истерията, едно сигурно президентство с втори мандат беше нулирано пред очите ни. Чакат ни много тежки времена, Америка е жестоко разделена, анонсът на новите сили идващи на власт е, че те ще смажат всяка съпротива – там вече тръгна лов на вещици, на тръмписти – директно. И още – пълно погазване на каквато и да било законност, да речем импийчмънта, който се разиграва сега противоречи на всякакви базови правила на американската Конституция – лице, което няма да е президент след няколко дни, срещу него тече процедурата в Сената, такова чудо не е имало даже и в най-мракобесните времена по времето на маккартизма. Очевидно тук трябва да се даде урок – защото има вероятност Тръмп да стане лидер на системната и несистемната опозиция в Америка, още повече, че Тръмп беше предаден от собствената си партия, от нейния естаблишмънт по-точно. Тръмп трябва да бъде занулен защото е против системата. Системата на световния капитализъм. Той беше грешката в системата. Управляващите процесите в света – а там има безкрайно интелигентни хора, такива, които виждат в перспектива – ускориха процеса на промяна на световния капитализъм. Това беше всъщност цялата история с ковид-истерията. Това беше разигравано още 2015, 2016 г. и се нарича starting point или transformation event – трансформиращо събитие, което има за задача да ускори, да акселерира процеса. Те се разбързаха – това са събития, които трябваше да се случат към 2030-та година, а се случват сега, буквално в рамките на няколко месеца. Историята беше заспала, а изведнъж тръгна взривно, с шеметна бързина. Затова виждам три варианта пред системата. Първият: да се върви към хипер капитализъм – тоест да се наложи тотална пазарна диктатура върху целия свят, целият свят е площадката за развитието на капитала. На този глобален характер на капитализма, обаче, не съответства локалната организация на политическата власт – държави, нации, етноси. Едното влиза в противоречие с другото. И има два варианта – или политическата форма ще съответства на икономическата, или икономическата ще се разруши – за да съответства на политическата. Но историята показва, че икономическата форма рано или късно продуцира политическата форма. В случая това ще мине през „трупа“ на националната държава. Тъй като структурите на национално организираните общества са тесни за разгръщането на пазара във всичките му измерения. Поради тази причина ще се премине към това, което Жак Атали /френски икономист и писател/ нарича Корпорацията – като адекватна политико-икономическа военна структура на световния капитализъм. Бъдещето ще принадлежи на един глобален хипер капитализъм, на който ще съответства клъстър от световни корпорации. И в момента имаме корпорации, чийто оборот е в трилиони, в сравнение с мизерни държави като България. Ето защо един шеф на една корпорация като Фейсбук или Туитър може директно да каже на американския президент shat up – млъкни. И му затвориха устата – буквално. Тези корпорации се чувстват достатъчно силни и сега смятат, че през ковид-истерията – събитието, отключващо тези процеси – ще влязат в силата си и ще разрушат, в рамките на няколко години до десетилетие съществуващата структура на националните държави, което им пречи, което ги задушава. Това ще премине през смазването на всякакви форми на съпротива, през смазването на национален, етнически и всякакъв друг суверенитет. Нов тип идентичности ще се родят. И те ще се базират преди всичко върху индивидуализацията на човешкото същество, неговата афилиация – принадлежност, ако щете във фейсбук-групи , контролирани през електронните платформи, или принадлежности най-вече към корпоративното членство – вие сте част от една компания и принадлежите на нея. Те ще имат, влючително, собствени платежни средства, които ще се движат в рамките на тези глобални икономически играчи. Не случайно вече се поставя хипер акцент върху расови, сексуални и всякакъв друг тип малцинства – тоест раздробяването, разгромяването на големите етничности, на големите политически общности и превръщането им в лесно управляеми и манипулируеми малцинства, базирани на съвършено други идентичности. Но не с познатите ни и свързани с дълга история религиозни, национални, етнически, които биха могли да бъдат огнища на някаква съпротива. Това е един от кошмарните сценарии и аз виждам, че той се развива с бясна скорост. Той се случва буквално пред очите ни. Вторият вариант, който също е толкова мрачен, е вариантът на говорителя на новите тенденции Клаус Шваб /швейцарски икономист, създател и президент на Световния икономически форум в Давос/. Той описва вариант, в който капиталистите ще приключат капитализма. Шваб описва един свят, в който корпорациите няма да преследват основното , за което са създадени – печалбата. И казва: приключваме с неолибералните приказки за свободен пазар, и всъщност използвайки ковид- истерията, взимайки страха на огромна част от човечеството, ще се формира един Алианс от няколко корпорации на върха на една властова пирамида в света, икономическа пирамида и този Алианс ще направи, пак цитат от Жак Атали – Световно преразпределително правителство. Никакъв пазар. Капиталистите ще отменят капитализма и ще настъпи такъв комунизъм, че чудо ни се пише – в най-лошия смисъл на тази дума. Централна преразпределителна икономика, с всички кошмари, които даже „1984“ на Оруел не може да си представи. И третият вариант, който, според мен, е най-реален – да се премине към един свят на макро региони. Грубо казано глобализацията, която избърза напред и погреба националната държава, сега ще трябва да направи крачка назад. Националната държава вече е тясна за капитала, но пък светът все още е твърде голям за капитала. Ще се стигне до някакви средни блокове – северноамерикански блок, евроазиатски блок, китайски, африкански и т.н. между тях ще настърят някакви отношения и ние седим на процепа между два блока.Та, новата посланичка на Русия в България, може би, е предвестник на този нов свят. В.ВАСИЛЕВ: Предстоят ни избори, тук има един много интересен момент: хората не искат да бъдат управлявани по старому, властите не искат да управляват по новому, но няма революционна ситуация. Може ли да се породи? – Знаете моя скептицизъм, зная, че се намирам в телевизия и зрителите очакват да кажа, че е много лошо сега, но ще стане по-хубаво. Драги зрители, намерете си други професионални лъжци, аз не съм сред тях! И ще кажа истината както я разбирам, а няма да ви заглавичквам. Ние се намираме във война. А при военни действия кое е по-важното – да казвате „вие сте велик“, „вие ще успеете“ или да имате абсолютно адекватна представа за ситуацията – за собствената си слабост, за силата на противника и, разбира се, реалните, а не въображаемите шансове за успех. Мисля, че второто е по-важно. И много по-ценен за народа си е онзи обществен деятел, който посочва истинските слабости и шансове, а не да гощава с приказки на едро – да казва неща, дето искате да чуете и дето няма да се случат. За нашите избори: мисля, че ще бъде поредица от много гърчове на нашето общество, тъй като нашето общество няма потенциалa да реши собствените си проблеми. Българското общество няма познавателния потенциал, няма човешкия, демографския, експертния потенциал, няма куража дори да погледне реалността в очите. Собствената си реалност, за самите себе си. Казвате, че народът не желае да живее по старому, а не, може, може – както не са желаели, така 500 години са живели. Не е патриотично, но за сметка на това е исторически достоверно. В. ВАСИЛЕВ: Но пак са се намерили лудите глави! – Лудите глави са се намерили не благодарение, а въпреки обществените нагласи – както сега му казваме по модерному. Забравят се някои срамни части от българската история – когато Ботев е слязъл на Козлодуй, двама овчари като видели кой идва, вместо да отидат да посрещат четата, отърчали, както пише Захари Стоянов, в съседното черкезко село да съобщят, че „лошави хора са слезли на брега“, та властите да вземат мерки, да се опази царщината. Хубаво е да се познава историята, а не да си въобразяваме каква история сме имали. За изборите – ще имаме патова ситуация. Срещу нас има политико- олигархично-криминална структура, която няма да допусне по никой начин да бъде детронирана просто ето така! Твърде голям е залогът – той е икономически, финансов, не казвам политически, защото това не е политическа структура. Каква политика има ГЕРБ, що за политическа структура е това? Кои са техните идеи, кои социални слоеве те представляват? Ние ще влезем в поредица от кризи, но понякога една система рухва чрез поредица от кризи. Например, когато има резонанс, системата започва да се тресе от твърде много резонанси и накрая се срутва. Твърде дълго беше създавана тази Вавилонска кула на страха, наглостта, престъплението и на арогантността. Идва време да се срути обратно надолу. В.ВАСИЛЕВ: Човек, като живее достатъчно дълго време тук и като познава действителността, започва да изпитва срам, от това, което вижда. Как може нашият народ да измие срама от това, че сме се оставили такива хора да ни управляват? – Смятам, че срамът е гняв, обърнат навътре към самите себе си. Трябва да се разгневим на самите себе си, на нашия манталитет, на нашата мърлявщина и безволевост, на мързела ни, липсата на гръбнак, на непрекъснатото ни мрънкане и оправдание с някой друг. За всичките беди сме си виновни само и единствено ние и, когато разберем това, ще бъдем свободни. Цялото предаване може да видите ТУК: https://www.youtube.com/watch?v=Tgb2TptYZ4c Епицентър |
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram