Зимата е вече по планините у нас, особено по високите части, които се белеят отдалеч. Дъжд в комбинация с ниски температури пък отдавна „стегна“ в леден обръч малки поточета, камъни, дори по-равни пресечени участъци. Красотата на настъпващия сезон обаче носи и далеч повече рискове – от измръзване, подхлъзване, загуба на ориентация и загубване…
Това е и най-тежкият сезон в планината не само като подготовка и провеждане на преходи, но и за спасяване, когато се случат инциденти. Затова ежегодно Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст акцентира на опасностите, които зимата крие, за да бъде управляван рискът, доколкото е възможно.
Имаме готовност да окажем помощ, но към планината пристъпвам и трябва да пристъпваме с огромна доза респект, за да й се радваме дълги години, каза Мартин Неделчев, планински спасител от отряд София, по време на онлайн лекция, на която бяха представени основни положения за безопасен зимен туризъм.
По думите му анализът на инидентите от страна на ПСС води до изводи, че не става дума само за една грешка, а за „ефект на доминото“, верига от грешки, които са мънички, но лека-полека водят до инциденти.
Лоша оценка на условията и надценяване на възможностите – зад тези думи се крие, че не става дума за катаклизъм, а са следствие на човешка грешка, обясни той и даде пример: късно тръгване за планината, липса на подготовка, на екипировка, член от групата, който не може да се справи с конкретния преход, могат да са такава поредица от грешки.
„Колкото по-рано успеете да осъзнаете, че допускате тези малки грешки и че това може да доведе до инцидент, и започнете да обмисляте път за връщане, толкова повече шансовете ви да управлявате обстоятелствата се увеличават“, обясни той. По думите му ходенето през зимата по планините е като ходене по въже, защото изисква максимална подготовка и концентрация.
„Най-често оказваме помощ в междинните зони, когато на нас хората ни е трудно да вземаме правилни решения. Препоръчваме, когато тръгнете, да се запитате има ли нещо, което ви притеснява – дали ще е свързано с времето, с екипировката, с маршрута, и ако има такова, се запитайте можете ли да предприемете действия, така че да ограничите до известна степен вероятността от инцидент или да намалите последствията, ако това се случи“, препоръча той.
Но как да управляваме риска в зимната планина?
Ходенето в зимната планина се различава много – денят е много по-къс и разполагате с много по-малко слънчева светлина, тоест трябва да тръгнете рано и да се върнете по светло. За целта е много важен правилният избор на маршрут, за който да са подготвени всички участници в групата. Спасителите напомнят категорично, че самотното ходене означава само едно – никой да не разбере, ако с вас се случи нещо.
Друга съществена разлика с останалите сезони е, че има сняг, като има дни, в които газим до кръста в сняг или снегът е фирнован и е хлъзгаво, посочи той.
Сред въпросите, които трябва да си зададем, за да оценим правилно ситуацията и да управляваме риска, са: На правилното място ли съм?, В момента има ли нещо, което да ме притеснява?, Времето подходящо ли е?, Хората около мен как се справят, могат ли да ми помогнат, ако нещо се случи с мен?, Имам ли всичко необходимо, което ще ми трябва?
Изберете маршрут, който съответства на възможностите ви, близък е като денивелация и продължителност до неща, които сте правили, посъветва още Мартин Неделчев. Много често инциденти се случват и на места, които са ни страшно познати, но не бива да ги подценяваме, защото условията може да се различават.
Поддържайте добра физическа форма, за да можете да се наслаждавате на маршрута. Най-важното умение е да можем да се върнем назад, независимо колко сме амбициозни и какво сме си наумили. Избирайте внимателно хората, с които ходите на планина, препоръча планинският спасител.
По думите му „най-много тежи нещото, което сте забравили да вземете в раницата си“. Телефонът, който носим, трябва да е зареден, с изключени приложения, за да се пести енергията и ползван по предназначение, освен това да се държи на топло, близо до тялото.
„Ако успеете да ни дадете точни координати къде се намирате, много бързо ще стигнем до вас, разучете предварително вкъщи как става това. Валидна планинска застраховка ви спестява много ядове, защото това е израз на вашето отношение към планината, обществото и вашата собствена безопасност“, изтъкна той.
Носете храна, вода, шапки, ръкавици, средство за придвижване в зимната планина – снегоходки, ски, котки, щеки, резервни дрехи, челник с допълнителни батерии, аптечка.
Когато всичко се обърка…
Времето за достигане на пострадал е средно 90 минути, първо ще ви помогнат хората около вас или вие на тях. Не се бавете с подаването на сигнал, напомни Мартин Неделчев.
Ако нещата се объркат, запазете спокойствие. На телефон 112 обяснете бързо къде се намирате, какво, кога и с кого се е случило. Останете на място, след като сте дали координати. ПСС има приложение, с което може да се изпрати есемес с координати, но е хубаво и да се свържете с централа с дежурния спасител, обясни той.
Нещо за лавините
В алпийските страни всяка година в лавини загиват приблизително 120 души, в 95 процента от случаите са ги предизвикали сами или тяхната група, каза доц. Момчил Панайотов, председател на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС), съосновател на Българската лавинна асоциация и планински спасител.
По думите му шансовете за оцеляване намаляват драстично, ако човек остане под снега повече от 20 минути, затова усилията трябва да са насочени към това да не попадаме в лавина.
На много места те стоят в покой, докато не бъдат допълнително натоварени от нас и тогава маса уплътнен сняг изведнъж потегля надолу на големи блокове – снежни дъски. Поради високата им стартова скорост – 70 км/час, понякога и повече, измъкването на човек става много трудно.
За формирането им е достатъчно да има вятър и без да има нов снеговалеж. Сред най-проблемните видове сняг са тънък леден слой във вътрешността на снега, който се образува от дъжд или пък слой с ниска плътност – скреж, която после е станала кух слой.
Навяването на сняг не е само в най-високите части на склоновете, понякога е и в средните части или странично. Много хора живеят със заблудата, че гората е безопасна за каране на ски. Тази, която е безопасна, не става за каране на ски, каза Момчил Панайотов.
Кога падат лавини? Има ли силен вятър, дори и при малки валежни количества, рязко силно затопляне, да завали дъжд и да духа вятър, първи сняг след дълги безвалежни периоди, трябва да ни повишат вниманието. Следете времето и публикуваните предупреждения в сайта на ПСС и на БАССЕС, посъветва той.
Опитайте се да бягате от лавината, понякога е възможно в първите секунди, ако ви повлече, борете се, за да се задържите на повърхността и ако не е възможно, се опитвайте да съберете максимално много тялото в ембрионална поза, като ръцете осигурят пространство за дишане пред лицето, допълни той.
Хората извън лавината пък трябва да гледат внимателно къде ще изчезне човекът под снега.
След спиране на лавината сигнализирайте на 112, не потегляйте сами да търсите човека, преди да сте се обадили, огледайте се дали има риск за вас и ако не е опасно, започнете действия по търсене с лавинен уред. Именно той, заедно с лавинна лопата и сонда, могат да спасят живота на затрупан от лавина. Това означава да ги носим и да знаем как да боравим с тях.
Когато открием човека, затрупан от лавина, трябва да се стремим да открием главата и гръдния кош и да освободим дихателните пътища, обясни д-р Севделина Михайлова, анестезиолог в „Пирогов“ и доброволец към спасителния отряд в София. По думите й той трябва да бъде много внимателно изваден от снега и след това изолиран от студа с термо фолио.
Курсове по първа помощ също са много полезни за всички, които обичат планината и искат безопасно да се придвижват в нея.
Източник:БТА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram