Елена Гунчева: Борисов е пред дилема – да очаква кризата да намали популярността му или да предизвика избори

Политическата обстановка в България мога да опиша само с една дума: „очакване”. Извънредното положение и коронавирусът не оправдаха очакванията на Борисов и той е видимо не само изнервен, но и разочарован. Ако се беше изпълнила прогнозата му за „ад, чували с трупове и хладилни камиони”, той и НОЩ щяха да излязат като спасители на нацията от кризата, с ореола на хора, които са ни спасили от смъртта.

Тук Борисов допусна две основни грешки: първо, реши, че заболеваемостта в България ще бъде както в Италия или Испания, ерго, хората ще се уплашат много и второ, че в паниката си от вируса, ще допуснат всякакви посегателства над основните си граждански права. Борисов забравя нещо: българите, макар и безкрайно търпелив народ, винаги са изненадващ фактор. Скритата мълчалива съпротива срещу поставянето на ограичения винаги е била налица, без значение какъв обществен строй е в държавата. Борисов също така подцени това, че хората могат да видят причинно-следствените връзки между събитията.


За добро, в България нямаше и засега няма голям брой жертви. Което поставя на преден план кое налагаше при минимален първоначален брой заразени на практика да се преустанови правосъдието в държавата, а основни граждански права да бъдат ограничени до степен на абсурд. Отново повтарям, че не отричам адекватността на част от мерките, като социалната дистанция и носенето на маски от хора, които са в рисковия контингент. За съжаление на Борисов неговото основно острие – генерал доктор Мутафчийски се провали в ролята на спасител и припознаването му като бъдещ президент на привържениците на ГЕРБ. Ежедневното насаждане на ужас и паника при липса на реално голям брой жертви доведе до изостряне на нервните и психически заболявания, както и нарастна тревожността на хората. До степен, в която да търсят виновен. А неадекватните мерки на НОЩ, както и на самия Борисов на принципа: „иди ми – доди ми”, още повече засилиха недоверието в общата картина, поднасяна ни от правителството. Борисов допусна също така грешката вместо да дава пръв пример за спазване на мерките, да се превърне в пример за нарушаването им и безотговорността към заразата. Разминаването между думи и действия се превърна в пародия на загриженост.


Затова и Борисов с типичния си отличен политически нюх, започна свалянето на мерките една по една най-вече с цел да запази властта си и да разконцентрира гнева на хората. Защото заради тези мерки стотици хиляди останаха без работа, а икономическата катастрофа може да продължи, като никой не знае какви ще бъдат измеренията й с оглед и на кризата в световната икономика. Така Борисов, готвещ се за чували с трупове и зарази, се оказва на прага на протести на гладни и безработни и бизнес, който фалира и не може да си плаща данъците и осигуровките в бюджета. Перспектива, опасна за всеки един политик, дори и много по-опитен от Борисов. Защото единствената сила на Борисов е в популизма и политическите манипулации, но не и в държавното управление, което е на автопилот, редуващ се с циклични прояви на неуравновесеност и приемане на мерки и решения, задоволяващи възникнал проблем, но не и даващи решения в дългосрочен план.


Борисов е пред дилемата дали да очаква кризата да намали съвсем популярността му, с опасност от протести и рязко намаляване на приходите в бюджета и гладни и обеднели хора, които трудно могат да бъдат манипулирани или сам да предизвика предсрочни избори, докато все още хората го смятат за спасител от заразата. Анализирайки цялата му политическа кариера, предполагам, че ще избере второто.


Защо: защото реална опозиция в момента няма. Точно сега БСП са изцяло обхванати от вътрешни противоречия, които стигат до медиите, а ключови фигури от партията се плюят публично, което води до олекване на електоралната тежест на цялата партия. Поставено е на кантар ръководството, което или ще бъде запазено от Нинова с пирова победа над вътрешната опозиция, оглавявана от Гергов, който е близък приятел с Борисов и Станишев, или ще бъде оглавена от кликата на Гергов и ще стане удобен партньор на ГЕРБ. Патриотите окончателно изгубиха доверието на избирателите си, но все още имат твърд електорат и могат да вкарат депутати на минимума. ВОЛЯ със сигурност няма да успее да влезе в следващия парламент.


Да погледнем извънпарламентарните партии. С най-голям капацитет за електорално обединение е партия „Възраждане”. Поради тази причина и в момента е силно атакувана от властта, включително с повдигане на обвинения по Наказателния кодекс на лидера й и медийни кампании за очернянето му, именно с цел намаляване на избирателите на партията, която при обединяване на привържениците си и граничните електорати на патриотичните партии, има възможност за влизане в следващия парламент.


От какво всъщност се страхува Борисов? От нападките и действията е видно, че това е Президента Радев. За всички привърженици на Президента е ясно, че той не може да разчите на БСП за пълна подкрепа, нито пък се превърна в Президент на БСП, както го обвинява Борисов. Всъщност Президента Радев се превърна в обединителна фигура на всички противници на управляващите от всички сектори на политическия живот. И тук следва да спомена една огромна електорална сила – негласуващите последните едно-две десетилетия, които представляват около 60-70 % от електората. Който успее да консолидира тази подкрепа, безусловно ще спечели следващите избори с огромно мнозинство. Проблемът тук е, че Президентът няма партия или организация, която да е формирана въз основа на ценностите и националните идеали, които той многократно посочва в речите си. Защото за първи път от последните тридесет години имаме политик, президент, който не е обвързан политически, не е зависим от партии и има възможност да казва не само истината, но и да формира самостоятелна политика. Неговите призиви за почтеност, гражданско общество, свободни медии, социална справедливост, прекратяване и разследване на корупцията, привличат огромен брой последователи, но които не са обединени. Точно затова Борисов ще избърза, заради страха си от евентуално обединение на привържениците на Президента и участие на нов политически субект на политическата сцена в България. А през това време прави всичко възможно да дискредитира Президента Радев, като организира „спонтанни” протести и мобилизира политическите си анализатори като Харизанов, Тома Биков, Тодоров и прочие „звезди” да очернят противника му.


Огромното неизвестно е реакцията на хората. Отвращението към политическите партии у голяма част на хората е оправдано. Но същите желаят да участват в избори, при положение, че има почтени и уважавани кандидати и се споделя идеята на българските национални идеали. От друга страна, не се знаят бъдещите ходове на Президента, който ще избере най-удачния начин да се противопостави на ширещата се корупция и безконтролна диктатура на кабинета „Борисов 3”.


Не трябва да се изключват и външните фактори. Макар и с подкрепата на САЩ, Борисов добре осъзнава, че става все по-неудобен с намаляването на популярността си сред народа и САЩ ще предпочетат някой по-дискретен и откровено казано – по-интелигентен съюзник, което може внезапно да спре подкрепата им за управляващите. От другата страна, приятелите, както ги нарича Борисов, в Европейския съюз са прекалено заети със собствените си проблеми след коронавируса и надали ще инвестират пари и усилия, за да запазят властта му, колкото и да им е удобен. Тепърва шахмата в Европа предстои. А подредбата на световните сили очевадно ще се промени. Което вероятно беше и целта.

Елена Гунчева

Фрог нюз

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram