С историка и политически анализатор Валентин Вацев разговаряме за изминаващата 2020 г., за това какво ще ни донесе идващата 2021 г., за отминалите протести и предстоящите избори, за отраженията, които ще има ковид кризата върху нашия живот.
ГЕРБ се крепи на хитрото търпение на българина, който е влязъл в БКП не защото е вярвал в социализма и комунизма и други такива пунти Мари, а защото е знаел, че „ако не вляза в БКП, няма да направя кариера в този живот“
В БСП има хора, които съзнателно казват, че по-добре партията да загуби изборите, отколкото Корнелия Нинова да остане
Слави Трифонов не „ражда“ нищо! Слави Трифонов е човек, заблудил се в действителността и решил, че може да бъде политик.
„Отровното трио“ изтече във времето
На изборите ще има мащабни фалшификации. Обществената подкрепа за ГЕРБ пада непрекъснато и съвсем скоро ще достигне критично ниски точки
Новият парламент няма да може да роди правителство
Когато затихне ковид кризисът, ще започне политическият кризис
–-
– С какво ще запомним отиващата си 2020 г., г-н Вацев? Някои казват, че трябва да я зачертаем, защото не сме я живели.
– Де да ставаше така, нищо не може да бъде зачертано – всичко е опит, само че българското общество вече не трупа позитивен опит, а предимно негативен. Той също е опит, ако има кой да го обобщава, ако този негативен опит предизвиква осмисляне у средния българин. Но това вероятно е започнало, защото българите започват да разбират, че каквото и да каже властта, то не е вярно. Дори, ако властта реши за разнообразие да каже нещо вярно, дори и то не е вярно за гражданите, само защото е казано от този режим.
– Добре, но тази власт – ГЕРБ, най-голямата политическа партия, продължава да оглавява почти всички социологически проучвания. А, ако картината, която описвате е вярна, това съвсем не би трябвало да е така.
– Никога не съм се отнасял сериозно към аргумент, който включва „рейтинг“. Днешният ГЕРБ напомня партията на Иван Костов през 2000 г. преди изборите. Те си отиваха, но така и не го разбраха. През последната година на Иван Костов много внимание се отделяше на „Календара на успехите“, на „Личности на годината“, говореше се за десетилетни перспективи. И когато се оказа, че губят изборите, дълго време не можеха да повярват, смятаха, че е станала грешка. Сега Борисов искрено вярва, че каквото е пипнал, го е оправил и че народът е проклет материал, неблагодарен, който не може да оцени многото, което сме направили.
Но има друг проблем. Дори да приемем, че това, което те са построили, е първокачествено, че не се разваля пред очите ни, това не е голям обществен успех. Тайната на това управление е, че идват едни свежи пари от Европейския съюз и затова те не искат да напускат постовете си. Става дума за подялба на 30 млрд. евро. Те живеят с тези пари и чувстват своята тайна функция като основна – да менажират тези пари, да ги разпределят в своите кръгове. По този начин непрекъснатото европейско финансиране им дава живот, дава им въздух. Те не могат да се „пуснат от властта“, защото как така ние ще си отидем, а ще дойдат едни 30 милиарди. Ще имате много здраве да си отидем, напротив, ще останем, ако трябва с гражданска война!
Целта на доброто държавно управление обаче не е това, а да се увеличава общественото благосъстояние, да се прави животът по-лек, по-удобен, по-безпроблемен и да има някакво устойчиво равнище на живот и едновременно с това – и на развитие. А в България няма нито развитие, нито благосъстояние. ГЕРБ се занимава с менажиране и транжиране на пари, които идват по една европейска тръба, те не увеличават общественото благосъстояние, а това противоречи на разбирането за държавно управление.
ГЕРБ много отдавна залага на стабилността. Аз съм съгласен, че стабилността е хубаво нещо, но ако ще я абсолютизираме, най-стабилното нещо в нашия живот е гробището.
– В края на 89-та станахме свидетели на това как ръководителите на социалистическите държави омръзнаха на Горбачов и новия съветски елит и те просто ги смениха. В момента сме свидетели как почти всеки месец във водещи западноевропейски издания се появяват доста некрасиви статии за страната ни и нейния премиер. Това означава ли, че той „омръзва“ на тези европейски лидери, които до вчера го наричаха свой приятел?
– Да. Крепи го предимно канцлерът Меркел, знаейки, че той е необходим на този етап. Поддържат го защото „този ни е удобен“. Ще го поддържат и от Москва, защото той поема всякакви рискове, за да успее да завърши „Турски поток“. Вярно, че от време на време изгонваме по някой руски дипломат, но това означава просто, че самарът се бие много жестоко, за да се вдига много прах. Докато окончателно се завърши тръбата като нищо ще бъдат изгонени още няколко руски дипломати, за да видят американските ни партньори какви сме безкомпромисни спрямо „руската заплаха“.
– Американските ни партньори надали не забелязват тази игра?
– Да, но те си имат своите грижи, те не могат да се занимават конкретно с многото държави като нашата по света. Ние не сме във фокуса на американското внимание.
И аз не съм привърженик на това за всичко да се обвиняват американците.
Има и друг проблем.
В нашият политически живот няма смисъл. Нормално е, когато има криза, партията на власт да губи позиции, а основната опозиционна сила да трупа позиции. У нас целият политически елит, с всичките си крила се оказва неспособен да роди нещо наистина положително.
– Засега ражда Слави Трифонов, всички социологически проучвания стабилно вкарват партията му „Има такъв народ“ в парламента.
– Слави Трифонов не „ражда“ нищо! Слави Трифонов е човек, заблудил се в действителността и решил, че може да бъде политик. В което няма нищо странно, като се има предвид, че в България всеки ръжен за печка може да бъде политик. Слави Трифонов няма да е най-лошия участник в българския политически живот.
Работата е там, че това няма да е политика в смисъла, в който ние разбираме политиката. Страните се делят на център и периферия, а ние сме полупериферия, отиваща към периферия. В страните, където все още има политика (това са САЩ, основните европейски държави, Русия, Китай, Япония) се поддържа понятие за политика, което включва някой неща и изключва други неща. У нас Слави Трифонов може да весели публиката цяла година преди хората да разберат, че им е омръзнало.
Но Слави няма представа за обществена цялост, за политическа целерационалност, за път на развитие. Политическата му култура представлява набор от няколко фрази – „Нема такава държава“, „Има такъв народ“, „Ей, вие, тулупи!“. Това е справедлив гняв без практическа реализация. Той ще отговори на някои обществени нагласи, разбира се. Много добре ще персонифицира обществената погнуса. Но погнусата е само състояние, това не е тренд, не е вектор, не е посока. Като се напие с достатъчно количество алкохол, човек някак си преодолява погнусата и се сдобрява със себе си. Но там е работата, че не можем да ходим непрекъснато пияни.
– На какво се дължи стабилното присъствие на ГЕРБ във властта вече 10 години? При положение, че не само последната година, целият им трети мандат бе низ от скандали.
– За да отговоря на този въпрос, ще се върна малко назад – в късния социализъм.
Българското общество разви едни нови механизми на отношение и подкрепа към властта. Ако си представим, че Живков си беше отишъл без Лукановата нежна революция, след Живков оставаха партийните кадри – хора, абсолютно чужди на всякаква комунистическа или социалистическа идеология. Хора, които разбираха, че още малко и ще дойде нашето време, само Живков ни пречи.
Затова тайната на стабилността на Борисов не е толкова фалшификациите на изборния резултат, макар че и това го има, колкото в това, че се появи и се осъзна един особен български тип – българите от последното десетилетие на българския социализъм. Това е БКП минус Тодор Живков. Оказа се, че ние, правейки БСП, сме се провалили. Че всъщност основният вектор на българското съществуване мина през другия ръкав на възможностите. Българските историци все някога ще си дадат сметка, че около Живков имаше няколко основни клики. Едната беше пролукановската – проруска и проперестроечна. И кликата на Огнян Дойнов, която искаше вестернизиране на България (обръщане от Изток на Запад).
– Явно правите аналог между късната БКП и днешния ГЕРБ. Кой е Луканов и кой Дойнов в ГЕРБ?
– ГЕРБ е задгробният живот на БКП. Противоречията между Милко Балев, Александър Лилов, Луканов и Дойнов бяха белег на живот, макар и живот в криза. Затова в момента няма да намерите аналози нито на Луканов, нито на Дойнов. Ще намерите в ГЕРБ наследниците на окръжните комитети на БКП и децата на ЦК на БКП. На тези хора им е крайно неудобно да им говориш за БКП, защото това са „скелетите в гардероба“. Аз съм запазил телефонния указател на някогашния АОНСУ, там има много познати фамилии. Познати не от онова време, а от днешния телевизор.
И отговаряйки и на предишния въпрос ще кажа, че ГЕРБ се крепи на хитрото търпение на българина, който е влязъл в БКП не защото е вярвал в социализма и комунизма и други такива пунти Мари, а защото е знаел, че ако не вляза в БКП, няма да направя кариера в този живот. Членството в ГЕРБ днес е като членството в БКП тогава – кариерен асансьор.
– Възможен ли е ГЕРБ в опозиция?
– Не! ГЕРБ е машина на властта, партия на властта, така, както беше БКП. Опитът на разни социалисти и социал-демократи на „Позитано“ 20 да направят социалистическа партия, която да може да бъде в опозиция, се оказа сравнително неуспешен.
ГЕРБ не може да бъде опозиция, защото там ще пламнат скандали и за шест месеца ГЕРБ ще отиде там, където е ОДС. Това са организации, които се правят, за да бъдат на власт, а не за да издържат морално и политически бремето на опозиционността.
ГЕРБ е истинският наследник на БКП, но не от 40-те, а от 80-те години, когато комунистическата партия беше станала инертно тяло от хора, които държаха само на властта и на собствеността и се обиждаха от всякакви опити да им се говори за идеи. Аз отблизо познавам тези хора, израснах с тях.
– Тогава какво да очакваме на предстоящите парламентарни избори?
– Първо, мащабни фалшификации. Обществената подкрепа за ГЕРБ пада непрекъснато и съвсем скоро ще достигне критично ниски точки поради невъзможността на тази власт да спаси средната българска класа.
Коронавирусът струва не само разрушени човешки животи, но и разрушени бизнеси. Българската средна класа в момента умира. Има разлика между това да знаеш, че бизнесът ти пращи и следващия етап, когато вече знаеш, че нямаш бизнес – когато знаеш, че си бил бизнесмен, че си ходел нагоре – надолу с ускорено дишане и със самочувствието на човек социално активен, а сега вече си никой. Тези хора се множат в геометрична прогресия в България днес.
Ковид кризата разрушава и носителите на труда, и носителите на капитала. Средната класа в момента се топи. Борисов ще се опита да се закрепи във властта след края на българската средна класа. Искам да го видя как ще стане това нещо, защото теорията не разрешава такива хитрости.
Средната класа подкрепяше Борисов, не едрият капитал. Едрият капитал и сега може да го подкрепя, но Борисов не зависи от благоразположението на стотина много заможни български семейства. Борисов зависи от благоразположението и доверието на обикновената българска средна класа, която в момента умира. В резултат той остава без социален референт.
Когато затихне ковид кризисът, ще започне политическият кризис, защото точно, когато ГЕРБ измислиха стратегии за следващите десетилетия, точно тогава става ясно, че нямат подкрепа. Тогава, разбира се, ще бъде и тържеството на манипулациите на изборите.
В САЩ показаха нагледно как да бъдеш на власт, когато от една страна не можеш, а от друга – трябва. В Америка се сблъскаха законността със закономерността. И победи не законността. В България ще победи също закономерността. Този, който е на власт, ще се впие в нея с посинели пръсти и ще се опита да купи целия избирателен процес.
– Тогава има ли значение кога ще бъдат изборите? Конституцията ги маркира в периода 28 март – 23 май.
– Безусловно, да. Колкото по-късно е датата, толкова по-силно ще бъде влязла в силата си икономическата криза в България.
– Т.е. президентът Румен Радев, назовавайки 28 март – първата възможна дата, направи услуга на правителството, така ли?
– Ако тази дата не се ревизира, президентът съзнателно или тайно от самия себе си прави радикална услуга на ГЕРБ. ГЕРБ можеха да направят избори и през декември, за да избегнат пневматичния чук на икономиката, който ще ги премаже. Но на тях такова политическо мислене във времето не им е дадено, те мислят само, че о, ужас, ще дойдат другите, които ще делят 30-те милиарда евро.
– Кои са другите?
– Други няма, но в ГЕРБ не знаят това.
– А БСП, партията, която е последователна опозиция и се заявява за алтернатива на ГЕРБ? ГЕРБ и БСП са с почти изравнени позиции.
– Корнелия Нинова наистина е образец на безкомпромисност и яростно отричане. Това е абсолютно необходимо, но от друга страна е крайно недостатъчно за изборна победа. Откакто Корнелия Нинова победи на конгреса, тя разполагаше с пет месеца, за да направи най-важното в БСП. А то не е да се редят листи и да се води битка с троцкистите в БСП, които в момента откровено залагат на провала на изборите. В БСП има хора, които съзнателно казват, че по-добре партията да загуби изборите, отколкото Корнелия Нинова да остане.
– Кои са тези хора?
– Не бива да казвам имената им, защото веднага ще се получи клюка. Но тези хора съществуват и съвсем не са безпомощни. Корнелия Нинова води битка и срещу тях. Тя ги знае кои са. Но основната й задача бе друга, не да води битка с тях, а да заправи заявка за нова политическа идентичност на БСП.
– Тя я направи.
– Това беше на конгреса, а на конгреса е като на сватба – едно нещо е на сватбата, а друго – животът на младоженците, след като мине меденият месец. Заявката за нова идентичност, направена на конгреса, не беше задълбочена. Защото новата идентичност включва организационни, политически и морални ориентири. Тя трябваше да бъде сложена на масата, но не като обещание, а като процес. Аз не твърдя, че Нинова е забравила това си обещание, твърдя, че по тази линия не се прави нищо особено. БСП продължава да бъде обърната към себе си. Нинова много трудно може да воюва срещу вътрешната опозиция и едновременно срещу тези, от които иска да отнеме властта в състава на една широка, конструктивна и същевременно отговорна коалиция.
– Има ли у българския гражданин отрезвяване, внесено от ковид ситуацията – и в медицинския й и в икономическия й аспект?
– Ковид кризата помогна на българина да осъзнае невъзможността да се живее така.
– Това означава ли, че българинът в резултат на ковид кризата е осъзнал докъде води неуважението на труда на знаещите и можещите (лекарите са част от тях) и поставянето на челни обществени позиции на хора, които трудно могат да се похвалят с експертиза в някоя област?
– Тези неща българите ги разбират. Мислещата част от българското общество осъзнава и други неща. Въпросът не е, че държавата е кофти направена – няма симпатични държави в този свят. Но има държави, които функционират. Справка, Франция. Френската държава, например, не е симпатична, но тя работи, докато в България гние самата тъкан на държавния механизъм. Т.е. става дума не за високи проблеми, а за невъзможността да се живее с тази власт практически в нашето всекидневие.
– Това означава ли, че основните политически субекти, когато осъзнаят това, за което говорите, ще се ориентират към хора знаещи и можещи и така ще повишат своя рейтинг?
– Не, не, не. Българските политически субекти са колективни тела. Те не могат да се ориентират към знаещи и можещи, защото за тях те самите са знаещи и можещи и никой не знае и никой не може по-добре от тях. Те са на принципа „който предвари, той ще натовари“. Ние сме предварили и затова сме натоварили. Възможността знаещи и можещи хора да заемат съответни позиции е въпрос на битка, която още не е започнала. И затова знаещите и можещи хора все още не се осъзнават като заслужили да заемат държавни, културни и управленски позиции. Те по-скоро бягат в чужбина и търсят дребното си индивидуално щастие.
Подмяната на този елит може да стане само в условията на много тежка криза, когато хората осъзнаят окончателно, че така повече просто не може да се живее. Гражданинът не може да задейства държавната машина да изпълни някакви задачи, различни от нейните собствени задачи. Затова в България се живее на два етажа. На единият е държавното управление, където си има своите вътрешни конфликти, цели и разправии. Но тази вътрешна машина не се допира до обществото, освен в случаите, когато идва да иска пари под формата на данъци, такси, глоби.
Българското общество живее с гръб към собствената си държава и няма илюзии, че тя може да направи нещо, а собствената му държава се страхува от обществото. Затова първият и вторият етап на протестите на Отровното трио бяха успешни етапи, защото те тогава успяха да създадат представата в обществото, че „Ние сега тази държава ще я научим да живее с лице към обществото!“ Оказа се, че нищо такова не стана и инициативата си изтече във времето.
– Следващите избори ще успеят ли да родят правителство?
– Струва ми се, че не. Следващите избори ще породят една политическа шарения, която ще направи възможен т.нар. политически промискуитет – всеки ще се опита да се коалира с всеки за сметка на другите. Следващите парламент няма да дава основа за стабилни правителства.
– И тогава какво – нови избори заедно с президентските?
– Възможно е. Теоретично е възможно и друго – някакви видими, но подценявани днес фактори, да поставят въпроса за засилване на президентската власт. Но дори и това няма да се реализира в следващата година. Защото днес България е страна от полупериферията, другата година ще бъдем вече периферия. В Европа ще започнат да се множат злобните намеци защо ни трябва България, за да обират нашите банкомати в Париж и в Берлин, ли?! Нужна ли ни е България, такава, каквато е, защото си знаем, че дърдоркото Борисов е само „мистър Йес“, че той е част от политическата зестра на Ангела Меркел. А когато тя си отиде, а тя си отива, Борисов ще остане без международна политическа защита, ще остане само с дружбата си с Ердоган, а това не е повод за особена радост в европейската къща. Но затова пък ще продължат тихо и дискретно да го подпомагат от Кремъл. И от Анкара, разбира се.
Последната реч на Ердоган на конференцията на ДПС бе написана с цел да се кажат мили думи за аркадаша Борисов. Но общото европейска раздразнение към Ердоган не може да не се прехвърли и върху гърба на Борисов. Така че другата година е последна за Борисов. Тя би могла да не е последна, ако Борисов имаше друга схема за присъствие във властта. Но днешната схема на присъствие във властта на Борисов е ограничена с другата година. Борисов може да си отиде или през пролетта или през есента на 2021 г., но следващата година ще бъде последна за него.
– С какво ще запомним 2020 г.?
– Аз ще я запомня с три неща.
Първо, с ужаса на коронавируса.
Второ, с ужаса и мерзостта на стила на държавното управление. То предизвиква омерзение у огромно количество хора, сред които може да откриете леви, десни, крайнолеви и крайнодесни.
Трето, изборите в САЩ. Тръмп много силно подцени „дълбоката държава“ и тя в момента го изкоренява. Но новата американска управленска ситуация създава огромно количество проблеми по границите на Европа и вътре в Европа.
Автор: Красина Кръстева
Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram