Налице са сериозни размествания в електоралните нагласи, отчитат от „Алфа Рисърч” в национално-представително проучване, проведено в периода 8 – 15 септември 2021г. Според социолозите тези размествания могат да бъдат разглеждани като „пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46-ия парламент и специално, към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство”.
Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли – „Има такъв народ“ (ИТН), към която имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процента спрямо резултата си от последните парламентарни избори и губи първото място.
То вече се заема от ГЕРБ с 21.1%, която не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици. Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу, констатират социолозите.
В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%, почти застигайки ИТН. На малка дистанция след левицата, също затвърждавайки позициите си от месец юли, е „Демократична България“ с 13.2%. ДПС запазва традиционните си позиции – 9.6%.
Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ е на ръба за влизане в парламента (4.1%). От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е „Възраждане“ (3.5 на сто).
Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% – в президентските.
Политическият проект на Кирил Петков и Асен Василев
Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в настоящите електорални нагласи, смятат в „Алфа Рисърч“ – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за нови политически проекти.
Първото тестване на проекта на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев в проучването показва, че двамата разполагат с потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват. „На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десятка“, но дали ще запази това ниво, или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор“, посочват социолозите.
Според изследователите появата на проекта вещае няколко труса в сега действащите политически субекти: най-голяма се очертава щетата за ИБГНИ, която идването на бившите министри потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, която може да падне до трета или четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при „Демократична България“. И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.https://if-cdn.com/8Oe0jpY?card=small&v=1&app=1
Оценки за служебното правителство
Най-висока оценка получава правителството от гражданите за организацията на изборите на 11 юли – 63% положителни мнения. Ограничаването на корупцията и разхищението на държавни средства се определя като успешно от 43.7% от анкетираните.
В други две ключови сфери обаче преобладават критичните оценки. Едва 27% смятат, че правителството се е справило с подпомагане на бизнеса и със социалната политика, а 45.6% са на противоположното мнение. Като най-слаби се оценяват действията на кабинета по ограничаването на ковид пандемията и по ваксинацията – 24.2% положителни срещу 42% отрицателни мнения.
Така цялостната дейност на служебното правителство до този момент се ползва с 44.9% одобрение срещу 30.9% неодобрение. Служебният премиер Стефан Янев е с по-висок рейтинг от кабинета – той получава 48.7% положителни оценки, едва 18.9% отрицателни, а почти всеки трети (32.4%) няма определено мнение.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram