С 40 % спаднали приходи в общините заради кризата с COVID-19

0
395

Общинските приходи са намалели с повече от 40% само за периода март – април 2020 г. Данните са от проучване сред общините, проведено от НСОРБ, за тенденциите и степента на отражение на кризата с COVID – 19 върху общинските бюджети, съобщава сайтът frognews.bg

Обект на изследването бяха отчетните данни за собствените приходи на общините, както и направените разходи за периода, в това число и непредвидените, свързани с въведените противоепидемични мерки.  Проучването обхваща периода  01 март – 30 април 2020 г. и прави съпоставка на данните спрямо същия период на 2019 г.

В проучването на НСОРБ се включиха 82% от общините или 217 от 265.

В него се открояват следните основни тенденции:

Постъпленията от собствени приходи на общините за периода 1 март – 31 април 2020 г. намаляват спрямо същия период на предходната година с 41%, като при данъчните приходи този срив е с 45%. Това намаление на постъпленията е почти наполовина, спрямо отчетените собствени приходи за същия двумесечен период на предходната година, като най-засегнати са големите общини – областни центрове, при които този спад е средно с 44-46%.


„Загубите“ на собствени приходи за периода март-април 2020 г., спрямо същия период на предходната година, са надвишават 159 млн. лв. Прогнозираното свиване на планираните годишни постъпления е с 11%. Според експертни оценки към края на м. май т.г. тези „загуби” се очаква да надхвърлят 200 млн. лв.

Поради липсата на прогнозируемост в прилагането на противоепидемичните мерки е невъзможно разходите да бъдат ограничени със същите темпове, с каквито намаляват постъпленията, общините успяват да ограничат разходите си към края на м. април 2020 г., спрямо същия период на 2019 г., едва с 44 млн. лв. Съкращаване на разходите за местни дейности и намаляване обема на дофинансиране към м. май не се очаква, а напротив – прогнозите са за ръст на разходите с над 242 млн.лв., спрямо същия период на предходната година (март-май).

Общините полагат огромни усилия на местно ниво, за да запазят заетостта в общинските предприятия, дружества и дейности, чието функциониране по обективни причини бе преустановено, съответно – възможностите да генерират приходи.

В изпълнение на препоръките на здравните власти общините разходват около 0.4% от постъпленията от собствени приходи за изпълнението на противоепидемични мерки. Разходите за тези нови и непланирани дейности за м. март и април 2020 надхвърлят 6 млн. лв., а към края на м. юни се очаква да достигнат 18 млн. лв.

Данните показват отчетлива тенденция на формиране на траен дефицит по общинските бюджети в резултат на въведеното извънредно положение и наложените ограничения с цел ограничаване разпространението на заразата с коронавируса, който към края на м. май се очаква да  надхвърли 77 млн. лв.

Имайки предвид общата ситуация в страната и забавянето на икономиката, вероятността за преодоляването на този дефицит в краткосрочен период (до края на годината) е минимална.

Очакванията, че значителна част от задълженията за местните данъци ще бъдат събрани до края на м. юни също са прекалено оптимистични. По този повод стои и въпросът с предоставянето на полагащата се съгласно чл.45, ал. 2 от ЗПФ финансова компенсация за намалението в собствените приходи на общините, когато то произтича от провеждането на държавна политика, като са необходими и други допълнителни мерки за подкрепа на общините.

Прилагането на процентно съкращаване на разходи в бюджетната сфера би предизвикало масови съкращения на работещите в най-засегнатите от кризата общински предприятия и дейности и би довело до значително натоварване на държавния бюджет с обезщетения за безработица. Заетите в местни дейности и общински предприятия са над 36 хиляди души, чиито заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на общините.

Не на последно място както гражданите в общините, така и местният бизнес очакват да не бъдат ограничавани или лишавани от предоставяните до сега публични услуги, т.е. необходимо е да се запазят обемът и качеството на тези услуги в кризисната и следкризисната ситуация.

Изводите от проучването и изведените тенденции се подкрепят и от данни на международно ниво.

Според неотдавнашен анализ на териториалното измерение на кризата, подготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), натискът върху поднационалните бюджети ще бъде съществен в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Междувременно, приходите на местните власти ще бъдат ограничени – от намалените приходи от данъци, такси или активи.

Смекчаването на финансовото въздействие и подпомагането на поднационалните власти ще е от основно значение. Очакванията на ОИСР са за съществено намаляване на местните приходи през 2021 г. и дори и през 2022 г., както от данъци, така и от други собствени източници. Значителното намаление на приходите, съчетано с непрекъснато увеличаване на разходите, според ОИСР може да доведе до голяма задлъжнялост на местно ниво. Бъдещата финансова стабилност на поднационалните власти ще зависи значително от нивото на извънредната подкрепа от страна на централните правителства, са казва в анализа на ОИСР.

Източник: frognews.bg

Коментари от Фейсбук