Системата се презареди с Петков, а простолюдието – с надежда

Ще бъда откровен. Пиша за политика от доста време, но от няколко седмици дори не искам да разговарям за нея. Сврял съм се в себе си. Случва се нещо невероятно, същевременно и обичайно. Същите хора, които преди 12 години възторжено възкачиха Бойко Борисов на трона,  по-рано направиха същото с царя, а успоредно се възхищаваха на Сидеров или Бареков, сега с блеснал поглед ми обясняват как „новите министри ще разринат кочината“. Излишно е да обяснявам, че преди да се врекат в новата си любов, те със същата страст пропъждаха старата. И тези хора сега – мои приятели, познати, съседи… – по същия начин ентусиазирано посрещат Петков и Василев.

Системата се презареди с Петков, а простолюдието – с надежда

В отговор предпочитам да се самовглъбя, не защото непременно знам по-добри или лоши управленци ще бъдат двамата от Борисов. А защото виждам как това адмириращо ги простолюдие напълно заслужава определението си – сами не помнят собствения си предишен възторг, не щат да потърсят елементарна отговорност в себе си за самозаблудите. Как не им увряха главите толкова години, че ако политик ги лъже, проблемът не е негов, а техен! За какво са им глави на раменете? С такива хора, естествено, никакъв разговор не може да се води. Те вече знаят, че Петков и Василев са „успешни хора“, дошли да оправят България. И никакви аргументи за обратното, като например, че сложиха точно Румен Спецов за шеф на НАП, могат да ги разколебаят.

Като следящ политическите процеси обаче, съм длъжен да напиша това, което виждам. Пък нека всеки сам си преценява:

– Петков и Василев в никакъв случай не са нови политически лица, ей сега открили призванието си да спасяват България. От две години медийната група на един бизнесмен, който има вила на Буджака, им прави активен пиар. Същият бизнесмен съвсем легално вкара трима министри – Плевнелиев, Дянков, Трайков, в първото правителство на ГЕРБ. И винаги се е опитвал да влияе на управлението, заради които е влизал в конфронтация с други икономически кръгове. Сега при служебното правителство на президента Радев и с американски печат влиянието очевидно е било успешно. Всичко това не е непременно лошо. Но просто трябва да се знае. Трябва, ако играта е честна. А ако не е, публиката е оставена да си въобразява, че двамата нови хубавци не са кукли на конци, а просто находки на Радев.

– Четири месеца не са достатъчно време да се прецени има ли качества един човек да управлява добре. Още повече, ако е служебен министър. Не може да се каже и за двамата новопартийци. Все повече българи ги харесват, това е безспорно. Но няма нито един положителен резултат от тяхната работа до момента, нито един. Повтарям – нито един, не е и възможно да има. И тук е интересният момент – няма резултат, но пък хората ги харесват. Ясно е рационална ли е тази възбуда.

– Пиар акциите и режимът „кампания“ не бива да се бъркат с резултат. А точно това правят четири месеца Петков и Василев. Всичко – от незнайно кога стартиращият завод за електромобили, през хватката парите за магистралите да се задържат с цел постигане на добри бюджетни цифри, до отричане на затварянето на тецовете пред синдикалисти, а в същото време да работиш за затварянето им… – е пиар. Моите познати от началото на текста казват: „Гледай бе, гледай как НАП събира сега повече пари!…Има резултати!“. Нямаше смисъл да им припомням, че същото казваха самите те малко след възцаряването на Борисов. Тогава пиарът го правеше той, на гърба на тройната коалиция. Сега „новите“ – не негов. Колко от всичко това е промяна, пак няма смисъл да обяснявам.

– В ценностно отношение Петков и Василев не демонстрират нещо по-различно от добре познатите политически лица. Финансовият министър сложи за шеф на НАП именно Спецов, икономическият го подкрепи. Самият икономически министър, след толкова много обиколки на български градове, така и не намери време да прескочи до Букурещ, след като там бил документът, удостоверяващ липсата на канадско гражданство. Поуката от тия истории също е ясна.

– В момента тече съревнование сред държавните анализатори да пророкуват колко много гласове ще вземе партията на двамата. Андрей Рачев дори прогнозира 500 000. А сега, ако някой има памет, нека си припомни колко бяха прогнозираните гласове за „Атака“ 2006 г.? Никакви. Причината бе, че Сидеров, колкото и комичен, е непредвидим. До някаква степен той бе антисистемен и опасно повратлив. Не се нравеше на американското посолство. Притежателите на голф комплекси „националноотговорно“ мълчаха, задето Сидеров набира скорост – за да не я увеличават. А сега ще се избият да предричат успех на Петков и Василев. Защо ли? Много просто – двамата просто не са антисистемни. Те са продукт на системата. Тя инвестира в тях и ги насърчава.

– Малко разяснение относно някои базови политически понятия. Система и статукво са различни неща. Статуквото е част от системата. Част от нея са и сили, които са срещу статуквото. Така на миналогодишния протест, а и като цяло при детронирането на ГЕРБ, нямахме опит за смяна на системата. Редовите протестиращи мислеха, че я рушат, бълкайки като синоними двете понятия. Не схващаха, че са различни и разместват само части от цялото. Вместо Борисов и т.нар. патриоти – Радев, виладжията от Буджака и останалата компания. ИТН обаче се оказа бъг в тоя процес. Заради изравнените електорално сили настана ситуация без изход. Партията на Петков и Василев идва да разсече възела. За задвижи пак системата. Повтарям – те не целят да я сменят, а да помогнат на едната част от нея да пребори другата. Затова и голфаджиите поливат растежа й. ДПС не бива да бъдат замесвани в тези размествания. Интересът им е гарантиран, независимо коя точно част е горе. Важното за ДПС е системата да си функционира. За простолюдието се организират зрелища като десант с лодки.

– Съпричастността на Румен Радев към новата партия е толкова несъмнена, че не знам вече има ли човек, който би се осмелил да каже обратното. Нататък всеки да си прави изводите редно ли е държавен глава да бъде партиен строител. Впрочем, макар да е непряко, Радев стана първият президент, който строи партия през мандата си.

– Опитът на Петков и Василев да пробият в парламента чрез „Екогласност“ е направо изумителен. Мислех, че е фейк, но те признаха за разговорите. Точно „Екогласност“, водена от някакъв човек, дето никой не му знае името?! Успелите бизнесмени, харвардците, вадят от нафталина „Екогласност“, която е партия файтон хора, ама без файтон и хора!? Сашо Томов по принцип ги върши тия неща. Нищо друго освен липса на акъл не показва тази работа.

– Някои медии, наричани „кафяви“, пишат всички тези неща. Но това, че ги пишат точно те, не значи, че на са истина. Барикадното мислене е един от най-големите бичове на съвременното българско общество.  Естествено, обективността изисква Петков и Василев да бъдат похвалени, ако постигат добри управленски резултати. Пак казвам, че такива до момента няма, затова не ги отбелязвам. Не само пиарът, но и „риенето“ в ББР не е резултат. Той просто е удар на един лагер срещу друг, част от войната между двете парчета от системата. Иначе в личен план двамата безспорно заслужават похвала. Имат си образование, успешен бизнес, пари, симпатиите на много хора. Но тези им достижения нямат общо с държавата.

– Да обобщя. Нищо, ама наистина нищо ново в исторически план не се случва покрай партията на Петков и Василев. Имаме двама чаровници, в които е инвестирано отдавна. Те трябва да посъживят електората, че току-виж пред урните отишли 20%… Послъгват, правят глупости, но пък са нахални, непукисти… Дори „идейното“ ситуиране „не сме нито леви, нито десни“ е стара плоча. Народът обаче за пореден път се прехласнал убеден, че „на тия новите трябва да се даде шанс“. Искам да бъда разбран правилно. Аз не съм екстрасенс и не знам дали двамата няма да се окажат Левски, Ботев и Стамболов накуп. Но с метода на опита и изследването може да се прогнозира единствено, че са новите Милен Велчев, Николай Василев и Росен Плевнелиев.

Накрая ще си позволя два погледа в бъдещето. Краткосрочен: с партийната регистрация, службогонците в листите и идейното ситуиране новата партия тепърва ще става за смях. Но в противовес са ирационалните народни влечения. От това кой фактор ще надделее, зависи голямо или малко електорално парче ще отхапят Петков и Василев. Радев ще търпи вреди, трудно ще отиграва всестранните удари. А сега дългосрочният поглед: виждам Петков и Василев като водещи лица в едно редовно правителство. Малко след това моите приятели и съседи ще обявят, че са били измамени. С жаден поглед ще се нахвърлят към следващото привидение, спуснато им от системата. Няма да намерят вина в себе си. А аз пак ще мълча свит и безсмислено погнусен от цялата простотия.

Гласове