Светът през 2020: Година на пандемия и граждански бунтове

0
477
Парламентарни избори 2021#

Светът изпраща една тежка година. Година на социална дистанция, пандемия, гражданско неподчинение и политически скандали. Трус след трус в редица системи имаше не само у нас, а и по света. Новото десетилетие започна ударно и удари всички ни. Под кръста.

Пандемията 


За COVID-19 започна да се говори още в края на 2019 година, когато вирусът все още беше в Ухан. Всичко ни се струваше толкова далеч, че някак си не можехме да си представим случващото се в Китай да се пренесе последователно в САЩ, Европа, а и у нас – в България. На стария континент изключително тежко бяха ударени Италия и Испания, които продължават да държат челни позиции по смъртност. Според статистиката на университета Johns Hopkins към днешна дата общият брой на потвърдените случаи на инфекцията в световен мащаб е 82,022,480, а починалите са 1,791,243. 


Протестите


Здравните системи в цял свят бяха изправени на предела на силите и възможностите си. А противоепидемичните мерки изнервиха хората.


Всички правителства трябваше да се борят ожесточено с отказът на обществото да следва правилата. Германия се обособи като център на антилокдаун движенията в Европа. Сериозни протести имаше в Италия, Франция, Великобритания, Белгия,, Ирландия, Испания, Нидерландия, Цюрих. На места се стигна дори до ескалации. COVID-19 скептици, антиваксъри и привърженици на конспиративните теории заляха улиците и създадоха някакъв световен феномен от хора, които възприемат себе си като борци за личностната свобода. 


Събитията в САЩ


Това, което се случи в Съединените американски щати трудно може да бъде обхванато. В страната протестите срещу противоепидемичните мерки бяха предимно от американци, подкрепящи републиканеца Доналд Тръмп. 


Самият президент на САЩ подлагаше под съмнение съществуването на вируса и съответно стана обект на критики заради реакцията спрямо пандемията. Страната продължава да е на първо място по брой починали заради COVID-19 като към днешна дата цифрата възлиза на 346,579. Общият брой на заразените пък е близо 20 милиона души. 


През месец май 44-годишният чернокож американец Джордж Фройд бе убит от полицай по време на арест. Това драсна клечката в буре с барут и трупаното с години напрежение заради расовата дискриминация избухна с невиждана ярост. “Black Lives Matter” движението привлече на площада стотици хиляди хора и то не само в САЩ, но и в цял свят. Хората поискаха статуи на исторически личности да бъдат съборени заради расистките им възгледи, а в САЩ се стигна до наистина сериозни ескалации на напрежението. 


Всичко това оказа огромно влияние върху изходът от президентските избори в САЩ. Кандидатът на републиканците Доналд Тръмп се изправи срещу демократът Джо Байдън в ожесточена битка за Белия дом. Тя продължи дни, а резултатите бяха наистина оспорвани. В крайна сметка Байдън спечели нужните гласове, Тръмп остана недоволен и обжалва. Обяви резултатите за манипулирани и отправи обвинения за изборни измами. За такива все още няма предоставени доказателства.


Режимът на Лукашенко 


Яростни протести имаше и в друга точка на земното кълбо – Беларус. Протестите там избухнаха, след като Александър Лукашенко спечели изборите и победи с 80% от вота опонента си Светлана Тихановска. Смята се обаче, че резултатите са манипулирани с цел Лукашенко, който управлява вече 26 години, да затвърди своята диктатура. 


Протестите избухнаха в началото на август. Гражданите се обявиха против президента и поискаха той да слезе от власт. Стигна се до сблъсъци. Имаше хиляди ранени и задържани. По време на демонстрациите има и загинали. Смята се, че арестувани са над 30 000 души.


Светът застана солидарно с опозицията. Светлана Тихановска избяга в Литва, а Европейският съюз наложи санкции на Лукашенко. Въпреки това обаче промяна няма. 


Макрон и ислямският свят 


Към края на годината френският президент Еманюел Макрон си навлече гнева на Близкия Изток и мюсюлманите по цял свят. Причината – смъртта на френския учител Самюел Пати, който бе убит, след като дискутира с учениците си атентатите в редакцията на сатиричното издание “Шарли Ебдо”. Тогава Макрон нарече исляма “религия в криза”. 


Остро реагира турският президент Реджеп Ердоган, който призова за бойкот на френски стоки в магазините в Близкия Изток, вълна от реакции сред вярващите мюсюлмани. Макрон и правителството му бяха наречени “ислямски сепаратисти”. Последваха и атентати в някои части на Франция. 


Полша и абортите 


Друг голям протест бе предизвикан от решението на Върховния съд в Полша да въведе допълнителни ограничения за абортите. Страната е консервативна и с огромно влияние от страна на католическата църква. Правото на аборт е ограничено по закон, но с измененията на практика се забрани такъв да бъде извършен и при установени малоформации на плода. 


Последва реакция. Хиляди активисти и жени излязоха по улиците на Варшава, за да защитят правото си на свободен избор. Протестите бяха най-мащабните от десетилетия насам. 


Джесика Вълчева

Фрог