Реките с критично ниски нива в цялата страна

0
421

Хидролози отчитат засушаване през последните 2 години

Някъде е по-ясно изразена, другаде – по-невидима, но лятната суша тази година е обхванала почти цялата страна. В края на август нивата на големите реки в страната паднаха далече под средните стойности за последните 15 години. „Тази година от около 3 месеца има много ниски води в източната част от страната. Това е предимно в Черноморския воден басейн. Част от тези реки са пресъхнали или пред пресъхване“, коментира ситуацията инж. Валерия Йорданова от секцията за хидрологични прогнози към НИМХ.

Искърското дефиле все още е покрито в зелена премяна. Водата в най-дългата река у нас обаче е малко. При Нови Искър в момента текат около 5 000 литра в секунда, което е дори под абсолютния измерен минимум. Това се вижда ясно и по маркера на моста в село Зверино. Борис Кръстев, който живее в Зверино, разказва: „От 66 години живея на 30 метра от река Искър. Дълги години не е било така. Тази година почти не валя дъжд. В нашия район още няма пресъхнала река, но близо до Лакатник има една рекичка, която вече е пресъхнала“.

С Борис Кръстев, който познава почти всеки камък в дефилето, отиваме до Петренски дол край село Губислав. Водата в емблематичния вир, който лятото се пълни с туристи, слиза от Врачанския Балкан. Притокът е на критичния минимум. „Толкова малко вода тук досега не е падало нивото. Почти беше стигнало до пресъхване. Да се надяваме, че оттук нататък ще завали дъжд и нивото ще се покачи“, обяснява Борис.

В Северна България водата в реките Вит, Осъм и Росица бележи отток около най-ниските измервани стойности. Под средните нива е и оттокът на по-големите реки в Южна България. Най-критична е ситуацията в Черноморския водосборен басейн. Оттокът на наблюдаваните реки там е съвсем близък до нулата. Ропотамо тече с 60 литра в секунда, Провадийска река – с 30 литра в секунда, а Луда Камчия с едва 6 литра в секунда. Река Факийска край село Зидарово е пресъхнала.

Язовир „Копринка“. Разхождаме се по тъжен лунен пейзаж. Водата във водоема е под 12%, 5 от притоците са пресъхнали. С водолазния инструктор Кольо Радуков обикаляме там, където се предполага да има поне няколко метра вода. Той коментира: „Водата е падала и преди. Но най-страшното е, че тази година притоците към язовира, които са 6 на брой, пресъхнаха. Месец и половина не е капвало. Тъжно е. Картинката, която гледаме, е жалка“.

Островът в язовира в момента е полуостров. А тези брегове, където високите тополи са били потопени във вода, сега са сухи хълмове в пустошта. Дори и да приемем, че в началото на есента сушата е със сезонен характер, хидролозите все пак отчитат негативна тенденция през последните 2 години.

„Още миналата година, а и тази година, оттокът в реките е по-нисък спрямо предходни години и спрямо средно многогодишните стойности. За 2019 година например стойностите са с около 30 процента по-ниски спрямо 30-годишните периоди, които използваме за сравнение“, обяснява инж. Йорданова.

Глобални климатични промени и човешка дейност. Навсякъде в страната хората са убедени, че реките пресъхват заради изсичането на горите и използването на водата за електропроизводство. Природозащитни организации от години алармират, че прекомерната икономическа експлоатация убива реките и живота в тях. Експертът по реките Филип Пенчев обобщава: „Оттук насетне трябва да се направи план как да се управляват нашите реки. И дали хилядите изградени водноенергийни съоръжения вършат своята функция. И дали не трябва да се премахнат някои от тях, за да върнем живота в реките“.

На този етап в цялата страна надеждите са за по-напоителни есенни дъждове, които поне отчасти да върнат водния баланс. Планинските потоци отново да полазят камъните, а лунната повърхност около празните язовири отново да се изпълни с живот./КРОСС/

Коментари от Фейсбук