Провал е и новият План за възстановяване: 12 млрд. за нищо и половина

0
687
Парламентарни избори 2021#

12 млрд. лв. вместо предвидените 12 млрд. евро и то без визия за следващите 50 години, с каквато ги проектират в другите страни, иска България от ЕС по Плана за възстановяване, наричан още Нов План Маршал. Той обаче е по-мащабен от миналия, създал след войната Европа на благоденствието 1949 – 2019 г.

Предвидената втора междинна версия на Националния план за възстановяване на правителството се оказа също толкова безперспективна, колкото и предходната.  Първият вариант беше критикуван от бизнеса за това, че не е достатъчно новаторски и създава предпоставки просто за харчене, но е и за развитие. 50% бяха за саниране, вместо за наука, дигитализация, здравни и зелени технологии като при всички други в ЕС. В Италия даже си свалиха правителството заради недостатъчно добрия План и утре се очаква новия кабинет на Драги.
В отговор на пандемията от Covid-19 евролидерите се договориха към стандартния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. рекордните 1.07 трилиона евро да се добави и възстановителен антикризисен фонд на обща стойност 750 млрд. евро, който ще се финансира с общоевропейски заем. Въпросният антикризисен механизъм се нарича ЕС: Следващо поколение. Предвидените от Брюксел пари са повече, отколкото са били като сравнима стойност, по плана Маршал, който възстановяви Европа след края на Втората световна война. Сега целта е държавите в ЕС да заложат бъдещото развитие с хоризонт от 50 години напред.
По този механизъм България може да получи 12.2 млрд. евро. От тази сума грантовете по Инструмента за възстановяване и устойчивост са 6.2 млрд. евро (около 12 млрд. лв.). Всяка държава има срок до 30 април 2021 г. да изготви и изпрати на ЕК национален план. Въпреки че страната ни има право да кандидатства за 12 млрд. евро, кабинетът реши да поиска 12 млрд. лева, което е половината от възможното.  Повечето държави залагат проекти за много по-големи суми от онези, които им се полагат, за да може евентуално да получат от такива като нашата, които не са в час.  Освен, че властта не успя да си поиска финансиране, но се оказа, че  няма и реални иновативни проекти.

Какво предлага българският кабинет? Още първата версия, представена от вицепремиера Томислав Дончев на 30 октомври, получи множество забележки и коментари от бизнеса, както и общо над 90 официални становища от заинтересованите страни. Част от предложенията са приети в редактирания вариант на плана, твърдят от правителството. Основната промяна например е намаляването на парите за саниране от 3 млрд. лв. на 2.165 млрд. лв.. Но това пак е четвърт от общата сума, която зявихме по механизма. За обособяването на специална програма за малките и средните предприятия са предвидени само 900 млн. лв.

Според анализаторите се запазва се консуматорският подход при съставянето на националния план. И във втория си вариант той се свежда до списък на изостанали през годините, стари проекти като например системата за наблюдение на язовирите, модернизацията на спешната помощ, усъвършенстването на ТЕТРА системата в МВР, борбата с корупцията, за която ще се похарчат 400 млн. лв., финансирането на метрото, възстановяването на напоителните системи в земеделието, дадени на скрап при Борисов 1 и др. Единствените по-иновативни идеи в плана са в сферата на енергетиката, където е заложено финансирането на проекти за производство за „зелен водород“. Независимо от многобройните критики, че възстановяването на каналите за напояване в българското земеделие не е иновативен проект, който трябва да се подкрепи за бърз подем на икономиката на България в кризата, а задължение на бюджета или по еврофондове за селските райони, вместо Къщи за тъщи, в новата версия на плана средствата са намалени едва с 0.05%.

На този фон другите европейски страни залагат на реални инвестиции в бъдещето. Сред тях са: дигитализация, електронно управление, а не просто замяна на стари компютри, инвестиции в медицинската наука, изследвания и технологии. Тук влиза и телемедицината, която осигурява дистанционна консултация, издаване на направления и др. от лекари от големите градове за пациенти от най-затънтените места. Наливат се и огромни средства в образованието, не само в неговата дигитализация, но и в коренната промяна, за да бъде то адекватно на всички промени. Инвестира се и в модерни зелени технологии.

19 минути