Народното събрание с рекорди по некадърност, а Борисов очаква от него чудеса

0
477

Законодателният процес в 44-тото Народното събрание е обременен с тежки и пагубни недостатъци. В над 90% от случаите изобщо липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи. Трагични са цифрите при отчитане на ефекта или за съгласуване с експерти. Известно е, че сред депутатите има 20-тина юристи, а шепата правни експерти, които трябваше да помагат в законотворчеството на НС от мнозина се възприемат като тежко компрометирани. Не заради правен гаф, а заради унизителното отношение, което допуснаха да демонстрират към тях депутатите и най-вече председателя на НС Цвета Караянчева

Когато цифрите говорят и Борисов трябва да замълчи, а цифрите са убийствени

Категоричните данни не са пропаганда или фалшива новина, а се съдържат в подробен анализ направен от Националния център за парламентарни изследвания, който е към Народното събрание. Изследването обхваща 438 законопроекта, регистрирани в публичния регистър „Законопроекти” на Народното събрание за периода:  19 април 2017 г. – 17 декември 2019 г.  Ето само някои от констатациите:

В 100 % от случаите не са предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите от съответната законодателна инициатива.

В 93.4% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.

В мотивите почти винаги – в 91,5% от случаите липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи.

В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.

В 92% от случаите в мотивите  липсват гледните точки на представители на заинтересуваните групи.

При 87.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.

От 2017 г. до края на 2019 г. случаите в които не са посочени финансови или други средства, необходими за прилагането на новата уредба през осемте парламентарни сесии варира от 67 до почти 89% от случаите.

В 95,2% не са предвидени мерки за информиране на гражданите относно постигнатите резултати вследствие на промените.

Изобщо липсват изисквания за периодично публикуване на резултати от новите законови промени при 97%  от разлежданите закони, като само при 1,6% това не е приложимо.

В анализа се вижда още, че в 93.4% от законопроектите няма посочена информация за проведени обществени консултации или обсъждания, на които да бъдат дискутирани проблемите и причините, налагащи промяната.

В направеното проучване става ясно, че фрапиращите 87.9% от законопроектите изобщо не съдържат позовавания на изследвания и научна експертиза в своята обосновка. Това потвърждава налагащата се представа, че законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.

 В 67.6% от законопроектите не са вписани определени срокове за постигането на заложените в тях цели.

От Националния център за парламентарни изследвания посочват, че обект и предмет на изследването е информацията, съдържаща се основно в мотивите към внесените в Народното събрание законопроекти.  Една от целите на анализа е „да се изгради цялостна експертна и информационна база данни за законодателството, която ще допринесе за постигането на по-високо качество и устойчивост на законодателната политика.“

Ако с думи е сложно ето и в картинки


.

.

.

.

.

.
Източник: Национален център за парламентарни изследвания

Констатациите са категорични. В това Народно събрание законовите промени се предлагат без сериозна обосновка. Генерално липсват гледните точки на представители на заинтересованите групи. Най-често липсва оценка на разходите и резултатите. Въобще не се полагат усилия да бъдат информирани гражданите какво се изменя и какви ще бъдат последствията от поправките. Практиката е да се приемат законопроекти, чрез които в преходните и заключителни разпоредби да се изменят други закони. Законодателните промени се пишат „на коляно”, без да се използва помощта на компетентни специалисти в съответните области.

Безброй пъти е коментирана зловредната практика на това НС да се приемат законопроекти, чрез които в преходните и заключителни разпоредби да се изменят други закони. Това дори се превръща в тенденция – в настоящия парламент делът на такива законопроекти възлиза на 37%, докато в предния е бил 35%.

69,2% от всички предложения са за изменение и/или допълнение на съществуващ закон.

Ето кого цитират от изследователите от националния център в анализа си по темата:

„Практиката да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби на други законодателни актове е оспорвана от редица учени и изследователи в областта на правото. Още през 2001 г. в сп. „Съвременно право“ (2/2001), в статията си „Цивилистични патологии в данъчните закони“ проф. Огнян Герджиков подчертава, че една от язвите на законодателството е, че „в закони с един предмет на уреждане и регулиране в преходни и заключителни разпоредби да се уреждат съвършено други въпроси /……/ Това е нещо абсолютно неприемливо и недопустимо, но е масова практика, което изключително много затруднява правораздаването, затруднява всички юристи, които практикуват, които си служат с тези закони и трябва да ги прилагат„.

Къде са експертите законотворци?

Днес депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова многократно ни обясни от екрана на телевизора, че Борисов говори като лидер на партията и като такъв е поискал свикването на Велико народно събрание, а в замяна на това ще подаде оставка.  Атанасова, която сама се бе определила като „тежката артилерия на ГЕРБ“, а мнозина я наричат  с друг прякор, който до сега водеше класацията с прозвища на депутати, но Караянчева я надмина, обясни, че ГЕРБ работи с много юристи, които не били депутати, но не може да каже кои са защото те не я били упълномощили за това. Кои ли са тези митични титани на юридическата мисъл. Сещам се за едни, но вече само със съжаление към тях, труда и званията им, защото това Народно събрание ги компрометира сериозно и като експерти и като личности.

Припомняме, че още през 2017 г., заради липсата на достатъчно юристи сред депутатите, към Народното събрание бе създаден специален Консултативен съвет по законодателство. Кой участва в него може да видите ТУК. Година по-късно чрез поискан достъп до информация Фрог Нюз разкри, че този съвет изобщо не функционира. Малко след това председателят му – проф. Огнян Герджиков поиска да бъде закрит съвета, наричайки го „безсмислен“. Мотивите му бяха, че, нито депутатите, нито отделните комисии, търсят изтъкнатите юристи за това, за което са приели да станат част от този орган в НС. Въпреки искането председателят на парламента Цвета Караянчева не го разпусна, а председателят му се задоволи с оказаното му внимение НС да го кани на тържества по повод национални празници.

Въпреки че не спестяваше критики към управляващите, проф. Герджиков и неговите колеги в този съвет не направиха нищо повече, за да не стоят имената им по този начин в сайта на Народното събрание – опит за фалшив престиж на институцията. 

На всичкото отгоре само преди месец, в началото на протестите срещу правителството, премиерът Бойко Борисов заяви, че служебното правителство, което бе оглавено от проф. Герджиков е подредено от Делян Пеевски.

Ако това са експертите, с които ГЕРБ се консултира, е разбираемо, че не смеят да ги назоват. Ако не са – наистина остава един Даниел Кирилов, на който лично Борисов му забрани да пише постове във Фейсбук.

Благовеста Фармаконова

Фрог

Реклама / Ads

Коментари от Фейсбук