Най-скандалният парламент тръгва към историята – с антинаграда за цялостно творчество!

0
666
Парламентарни избори 2021#

44-то Народно събрание тръгва към историята. Днес, 5 март, е последното заседание преди депутатите да се потопят изцяло в предизборната кампания. Някои от тях – за да се върнат отново във водещата по Конституция институция в България.

Време е, следователно, за равносметка.
Водеща? Наистина?

Оценките, с които изпращаме Народното сърание, за жалост, са крайно негативни, а рейтингът – отчайващо нисък. „Галъп“ измери скромните 14% доверие и гигантско недоверие – цели 73%.

През последния мандат центърът на политиката окончателно се измести другаде или както каза наскоро вицепрезидентът Илияна Йотова по друг повод: „Всеки ни казваше, иде се разбери с Бойко“.

Авторитетът на парламента клони към пълна нула и причините трябва да бъдат ясно казани, за да не бъдат евентуално повтаряни.

Къде е премиерът?!

Институционалната деградация намира най-яркото си проявление в нежеланието на управляващото мнозинство да покани премиера в Народното събрание по какъвто и да било повод. По какъвто и да било!

По данни на БСП парламентарната група на левицата е задала към Борисов 25 питания и 35 въпроса. От тях 24 въпроса и 20 питания са върнати.

Последно Борисов бе в парламента през април миналата година, когато трябваше да отговаря на въпрос за пандемията. Оттогава насам – нито веднъж. Премиерът не е стъпвал в новата сграда на Народното събрание, която не бе открита с фанфари, а с …народно въстание.

Дългото отсъствие на Борисов ясно сочи системен проблем. Джипката не е все пак официална институция.

Спрямо опозицията се демонстрира сила и някакво криворазбрано превъзходство, което е белег както на ниска политическа култура, така и отстъпление от основни принципи на демократичното управление и правовата държава.

Според член 90 на Конституцията „народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.“

При приемането на основния закон преди 30 години едва ли народните представители са предвиждали казус, при който мнозинството в Народното събрание системно ще гласува срещу изслушването на премиера, а и той самият няма да прояви инициативата да отговори на питанията на опозицията.

България парламентарна или фейсбук-република е вече?
Дали пък решенията на мнозинството не нарушават конституционното право на гражданите за контрол, което те имат чрез своите представители в НС? Може ли отказите на премиера да отговаря пред народните избраници да се тълкува като суспендиране на Конституцията?

Думата тук имат експертите, но е сигурно едно: 44-то Народно събрание се делегитимира и само се лиши от водещата си то Конституция роля. Изпразни се от съдържание.
То се затвърди като институцията, която произвежда видима скандалност без видими политики.

Стабилни сме!

Нямаше сила и нямаше ситуация през последните четири години, която да постави под сериозен въпрос математическата стабилност в Народното събрание.

Необходимите гласове все отнякъде идваха, независимо коя политическа сила какъв етикет си е сложила.

Без проблем мина и „черновата“ за нова Конституция, където преамбюлът на сегашната бе изтикан най-накрая. Да не изброяваме всички хрумвания, намерили място в проекта, за който и малките деца разбраха, че е димка за отклоняване на вниманието от летните протести.

Важното е, че гласове се намериха, включително от депутати, които искрено си признаха, че не са прочели какво са подписвали. Да, става дума за Марешки, който в кампанията сега отрича, че не бил чел проекта. Кой идиот би направил това, попита Марешки в ефира на „Панорама“.

Накратко: цялата стабилност на парламента е математическа, но не и ценностна.

Проф. Огнян Герджиков, юрист, председател на 39-то НС, бивш служебен премиер, определи проекта за нова Конституция като „подигравка с основния закон“, „плямпук, който се спука“ и „самодейна проява“.

Но ако това е „самодейна проява“, значи нейните изпълнители могат спокойно да бъдат наречени „самодейци“.

Пет вота на недоверие, поискани от БСП, не минаха. НС устоя и на Великото народно въстание (2 септември) и на пандемията, като позволи на карантинираните депутати да се регистрират, за да осигуряват кворума.

Но привидно най-стабилният като възможности за осигуряване на необходимото мнозинство парламент се превърна и в най-скандалния.

Закони, закони и кръпка до кръпка

В края на 2020-а НС отчете, че е приело 135 закона, взело е 144 решения и е гласувало две декларации.
Но статистиката е едно, качеството – друго.

Честите промени и прокарването на нови правила през преходни и заключителни разпоредби на съвсем други закони се превърна в запазана марка на парламента, но с отрицателен знак. Както иронично възклина проф. Герджиков: „Както сме тръгнали, очаквам в скоро време чрез Преходни и заключителни разпоредби на Закона за пчеларството да променим Закона за бюджета…“

Всъщност, не е смешно, че този начин на промяна се превърна в рецидив на законодателната институция. Първо, това е нарушение на Закона за нормативните актове. Но, по всичко личи, че авторитетните юристи са безсилни пред казуса. Второ, се заобикаля общественото обсъждане, тоест, интересите на граждани, социални групи, професионални общности не се отчитат. Каквото може да се промъкне, се промъква. Откъде накъде?!

През февруари, когато все още имаше време да се обмислят кандидатите за следващия парламент, Съюзът на юристите в България разпространи обръщение към политическите партии с апел да включат повече юристи в листите. От 240 депутати 27 са юристи по диплома, „като повечето от тях са без реален юридически стаж“, отчетоха от Съюза.

Не бяха чути. Вместо юристи листите се изпълниха с лекари, спортисти, шоумени.

Честите и произволни промени в законите намират отражение не просто върху качеството на продукцията на НС, а върху начина, по който живеем всеки ден.
Инвестициите бягат от несигурна правна среда, а България се нуждае от инвестции.

От липсата на елементарна предвидимост бягат и българските граждани. А като избягат зад граница могат да гласуват в посолства и консулства. Дистанционно – не и не! Така реши законодателят.

Римейк на провалите

Ако трябва да класираме провалите на отиващия си парламент, проектът за Конституция безспорно води ранглистата.

На второ са споменатите вече чести промени в законодателството, неотчитането на обществени интереси, съмненията за лобизъм. При близо 90% от законодателните инициативи липсват изследвания и научни експертизи, при 76,3% няма анализ дали съответстват на правото на Европейския съюз (данните са изнесени и в обръщението на юристите към политическите партии).

На трето – въвеждането на фигурата на така наречения надглавен прокурор, който ще може да разследва главния прокурор и заместниците му. Защо се налага това, след като според решение на Конституционния съд всеки прокурор може да разследва обвинител №1 при данни за престъпление? Мнозинството, което въпреки съпротивата на експертната общност и на президента, наложи решението се оправдава с Венецианската комисия. Но такава практика в европейските държави няма.

След отхвърленото вето Румен Радев сезира и Конституционния съд.
Дебатът около новата фигура в съдебната власт със сигурност ще продължи.

Към всички юридически гафове трябва да прибавим и имиджовите поражения, предизвикани от поведението на председателката на НС Цвета Караянчева. Никаква институционална реакция не дойде след разпространените записи с предполагаемия глас на премиера. Никакви извинения и към гражданите, които с апломб бяха посъветвени: „Ходи пеша, бе!“

В обобщение, 44-то Народно събрание си тръгва с антинаграда за цялостно творчество. Да (му) мисли следващото!

Автор:Таня Джоева

Епицентър