За да не се свърши една работа, се тръгва накриво от самото й начало. Сезирахме Конституционния съд за нарушения в 7000 секции. Те избраха едва 2000 от тях, които бяха с най-малките нарушения. Без мотиви, без обяснение, непрозрачно. Секциите с най-драстични фалшификации бяха оставени във фризера.
Това беше първата стъпка в процеса за замитане на следите на откраднатите избори. Последваха месеци на хаос, преписки, входящи номера, докладни, взаимни обвинения, сезирания, чували, „ти на мене-аз на тебе“, изслушвания…. мътна вода.
Пиша го, защото виждам, че се изпада във фаворизиране на едни спрямо други институции в разразилия се казус. В него няма добри герои! Нещо се обърка по трасето и започнаха да прехвърлят отговорност едни на други, за да не понесат възмездието и справедливия народен гняв.
Последвайте ни и в Телеграм
