За ГЕРБ е по-добре Добрев да оглави лявата партия, отколкото Нинова

0
1394

Друг лидер на БСП може да подкрепи друг, а не Радев,

Градусът на политическото напрежение видимо се покачва, броят на установените носители на Ковид-19 – също. Увеличават се и прогнозите за социални катаклизми наесен в резултат на икономическия спад, регистриран не само у нас, но и в световен мащаб.
Налице е умора от дългогодишното управление на ГЕРБ, но и политически вакуум, към който са се устремили нови политически проекти, и всички те – с анти-ГЕРБ насоченост – „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, който получи зелена светлина за регистрация; платформата „Изправисе.БГ“ на Мая Манолова, второто издание на ГЕРБ на Цветан Цветанов, дори обвиняемият Васил Божков анонсира „Българско лято“ и предвеща бури за сегашната власт.
Ако припомним атаките лично срещу Борисов (аудиозапаси, снимки), както и войната с президента, възниква един основен въпрос: По-добре ли е за Бойко Борисов да подаде оставка сега и да има предсрочни парламентарни избори?
С това питане Епицентър.бг се обърна към водещи политолози и социолози. Сега ви предлагаме мнението на социолога Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп“.


Дали е по-изгодно за Борисов да подаде оставка и дали ще го направи – това са две различни опции.
През една-две години се създава ситуация, при която Борисов изглежда уплашен и започва гадаене дали ще направи някакъв проактивен жест – оставка, рестарт, премиер-експерт и т. н. Обикновено той не прави нищо такова.


През 2013 година се реши да подаде оставка, но оттогава мина много време и самият Борисов се разви политически. Втори път го направи, след своя грешна прогноза за президентските избори. След тази грешка е още по-решен да не предприема подобни неща.

Борисов не е играч на планираните ходове, проактивните решения и сложните комбинации в стил „ще направя една крачка назад, за да дам после две напред“. Той действа под напора на обстоятелствата. Винаги!


И затова тук ще трябва да изчакаме, за да видим дали избилото в последните часове напрежение ще закипи. Ако да, Борисов може да направи ход. Ако не, логиката диктува, че не би трябвало да прави резки движения и сега.

Друг е въпросът, че нещата невинаги се случват по логика. Той, например, може да се опасява, че ще излязат наяве още компрометиращи го неща. Борисов знае кой го е снимал или какво още може да бъде показано. Но това е полицейски, не политически разговор.
За резки движения липсва политическа логика. Ето защо:

Първо, намираме се в първата криза, която Борисов не е предизвикал сам. За него това е идеално обстоятелство. За премиера е много важно да има оправдание и сега то е налице – не е създал Ковид-кризата по света.

Второ, Борисов отдавна мина една мислена граница. Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов дотолкова се срасна с българския пейзаж, че когато сгреши хората казват „дайте пак да е той, че поне го познаваме“.

Трета причина: трупа се политическо напрежение, но то се разпръсква между различни лица, сили и институции –  Трифонов, Манолова, Демократична България, президентът.

Впрочем, затова е важно да видим какво ще следва до вота на недоверие, защото сега виждаме почти безпрецедентно събиране на противниците на властта в един отбор.  

И четвърто, Борисов силно желае да довърши някои проекти, след като успя да реши всичките си драматични проблеми през миналата година – върна си и си овладя отново партията от Цветанов, почти фалира БСП, видя се в американския президент, след като се говореше, че едва ли не е персона нон грата в САЩ.  През 2020-а възнамеряваше да направи неща, които да го оставят в историята – „Балкански поток“, АЕЦ „Белене“, еврозоната и др.
Мисля, че Борисов продължава да иска да постигне всички това и разсъждава в посока оставането си в историята.

Вероятно той вече мисли и за следващия етап от собствения си живот. Все някога ще трябва да осигури продължение на своята политическа и човешка биография, както и на тази на ГЕРБ. Моментът стана още по-важен след като Цветан Цветанов вече го няма в партията.

Има и друг момент – Борисов разчита на това, че в кризата хората ще се огледат и ще видят… пак Борисов. На този фон те самите няма да желаят резки движения. Не ми се вижда нормално Борисов сам да им ги предложи.

Епидемията в България се засили към най-лошите сценарии. Властта сякаш е в капан – от една страна са невярващите в пандемията, които не искат строги мерки. От другата са всички, които са убедени, че рисковете са сериозни, а правителството твърде лекомислено отпусна всички рестрикции накуп. Дали оттук може да дойде неприятна за Борисов изненада, включително драматичен срив в икономиката на страната?

Сега хората не се страхуват толкова от коронавируса, колкото от възможността да ги затворят отново. Нещо се пречупи в общественото мнение. Борисов напипа тази промяна и премина към шведски модел. Борисов прави Швеция на Балканите, като отправя посланието, че сами трябва да се пазим.

Във връзка с пандемията и икономическите последствия Борисов подчерта много отчетливо, че най-тежкото предстои. Когато си казал, че „най-тежкото предстои“ не върви после да избягаш.
Премиерът би станал за смях, ако хиляда пъти се кълне, че ще изкара мандата и вместо това отново абдикира от властта.
Борисов обича да бъде жертва, но не и да става за смях. Той кара хората да го съжаляват – това е успешен негов похват, контра на тезата, че бил диктатор.

Първан Симеонов коментира и тезата за втори кабинет в рамките на сегашното Народно събрание – опция, която позволява оттеглянето на Борисов, но възпрепятства съставянето на служебен кабинет от президента Радев.

Ние почти стигнахме до предизборната кампания. От есента нататък всичко ще е кампания. Ако се тръгне към нов кабинет, това може да означава нарастване на влиянието на ДПС. Не съм сигурен, че Борисов желае това. Той знае, че политическа близост с Движението не е добре за неговата партия. По тази причина ДПС практикува „варенето на жабата“ – бавно и полека се долепва до ГЕРБ, така че хората бавно да свикнат с идеята, че Движението може да е част от управленския микс.

Вариантът с експертното правителство по-скоро може да бъде приложен след парламентарните избори. Очертава се разпокъсан парламент, който трудно ще успее да състави стабилно правителство. Очевидно е, че ГЕРБ работи за по-мека и по-сговорчива БСП. Казано другояче, за тях е по-добре Кирил Добрев да оглави лявата партия, отколкото Корнелия Нинова. В сметките вероятно присъства и очакването, че при друг лидер БСП може да подкрепи и друг кандидат за президент, а не Румен Радев.


ДПС от своя страна ще иска все по-активно да се въвлича във  властта.
Всичко това говори, че след изборите вероятно ще има натиск за кабинет от типа на Орешарски. И още по-вероятно – след редовни, а не предсрочни избори.

Но, пак да уточним, тук разсъждаваме логично. А в политиката невинаги има логика. Ето, едни гардове правят глупост и за часове се събира политическа буря. Сега ще видим дали е лятно преваляване или ще има наводнение. /Епицентър.бг 

Коментари от Фейсбук