Доц. д-р Валентин Вацев пред „Труд“: Влизаме в епоха на втора Студена война

0
498

Светът ще бъде разтърсен. Ще има много точки на конфликти. Договорът нов СТАРТ между САЩ и Русия ще бъде запазен поне за следващите 5 години, ще бъдат развързани тежките проблеми с Иран. Клъстеризацията на света ще получи мощен тласък. В Русия окончателно ще намери края си тази либерално-политическа групировка, която досега я търпяха като линия за комуникация със Запада. Това казва геополитическият анализатор доц. д-р Валентин Вацев докато се подготвяме за интервюто, което правим дни след полагането на клетвата на 46-я президент на САЩ Джо Байдън.

– Преди десетина дни израелският премиер Нетаняху премахна общата си снимка с Тръмп от Туитър, доц. Вацев. Защо държавни лидери бързат да се разграничат от бившия стопанин на Белия дом? 
– Държавните лидери от този тип, а такива са повечето, ясно усещат като умни и информирани ръководители, че настъпва епоха на много сериозни промени и те се опитват да заемат своята позиция пред вълната, която идва да промени до голяма степен света. Нетаняху имаше основание да бъде тръмпист, ако думата „тръмпист“ значи нещо в настоящия момент. Израел получи много от правителството на Тръмп. Нетаняху правилно се снимаше с Тръмп. Също така е правилно да изтрие Тръмп от аватара си, защото идват нови времена и той е длъжен да се приспособява. Няма смисъл да обсъждаме моралния аспект на този въпрос, защото в политиката моралът е важен, но никога не е бил на първо място. Особено в голямата политика. Нетаняху разполага с много канали на информация и знае по-добре от нас, какво има да става в САЩ.

– А какво има да става в САЩ?
– Класическият американски двупартиен режим вече не е налице. Демократическата партия на САЩ действаше по системен ред – още през лятото на м. г. те биеха по полицията, по семейството, по религията. Те създаваха в етническите малцинства съзнанието за неправомерно обидени от американската държава. Още тогава работеше жестока, твърда цензура в средствата за масова информация, падаха паметници – Линкълн и Вашингтон бяха събаряни от техните пиедестали. Беше ясно, че демократите имат намерение да водят война на живот и смърт, че няма място за никакви локални компромиси. Това съвсем не беше старото добре познато разделение на класически републиканци и класически демократи. Ставаха нови събития. След очевидната победа на Байдън имаме право да твърдим, че Америка никога няма да бъде същата. Тя няма да стане велика, както Тръмп мечтаеше, но ще продължи устойчивият тренд на отслабване на американската хегемония. Тези, които очакват САЩ да рухнат, силно преувеличават. Истинският въпрос е друг – американската очевидна криза беше ли фундаментална или имаше системен характер? Америка преминава от двупартийна система към 1 и половина партийна система. Републиканската партия ще бъде запазена като сянка. Победителите – демократите в САЩ, пред очите ни вече са получили картбланш за пълен, физически разгром на своите опоненти – републиканците. И очаквам да остане една относително лява демократическа партия, с жалки остатъци от републиканците, които вече няма да имат реален ход в американския политически живот. В резултат ще се получи една отслабена, но силно мотивирана страна, която завършвайки с вътрешния враг, най-общо ще ги наречем хората на Тръмп, ще може да се заеме с външния враг.

– Колко време ще продължи тази, както я наричате понякога, „Тръмпофобия“? 
– Ние сме свидетели на демонтажа на Републиканската партия и морален остракизъм срещу тръмпистите. Разчистването на сметките с републиканците ще продължи между 3 и 9 месеца. Победителите ще имат нужда от около половин година, за да вкарат в нищото своите противници. При това тези процеси в САЩ няма да отвратят света. Те няма да се отразят фатално на международния имидж на САЩ, тъй като ми се струва, че по-голямата част от световната културна и политическа общественост вече е напълно готова за прехода в това състояние. Някои наричат това „либералфашизъм“. Не съм съгласен с употребата на тази дума. По-скоро в резултат на това разчистване на сметки с републиканци и тръмписти ще бъде едно състояние, което наричам „демокрация за достойните“. Подобни елементи имаше в България в началото на 90-те години, когато нямаше никакъв проблем да бъдеш седесар и да си готов да пожертваш живота си на кръста за победата на демократичните идеали, а едновременно да мечтаеш за изтребването на 1 200 000 „мръсни комунисти“. Тогава в България се появи разбирането, че демокрацията е само за демократите. Сега в Америка се повтаря и се утвърждава разбирането, че демокрацията – това е властта на демократите.

– Така описано не звучи ли малко сектантски?
– Това звучи не малко, а много сектантски, но дойде епохата на това разбиране на понятието „демокрация“ в САЩ. Тези процеси вече много бързо се прехвърлят върху съюзниците, сателитите и клиентите на великата страна. В Европейския съюз това противоречие вече пуска корени. Възможно е на тази основа засилването на противоречието между Франция и Германия от една страна и американските клиенти от рода на България и т. н. от друга, с тяхната идея за Триморието, както го наричаме.

– По-диалогични, по-предсказуеми или по-напрегнати ще са отношенията между САЩ и Русия в следващите 4 години?
– Ще бъдат много по-напрегнати. Ако става дума за първите действия на руското ръководство, съвсем очевидно е защо Путин не бързаше да поздравява Байдън и защо реши, че е дошъл момента да го поздрави, когато Байдън беше одобрен от конгреса. Путин протегна ръка, даже две ръце, като подчерта в няколко направления от името на Русия че се надява да има диалог и разбирателство. Може би не греши, а просто е бил в рамките на задължителния протокол на добрата воля. Трябва да си спомним обаче по какво се различава Байдън от Тръмп. Тръмп не обръщаше много внимание на Русия. Той си защитаваше вътрешния пазар, възраждаше или се опитваше да възражда мощните американски заводи с протекционизъм, а основният акцент спрямо Русия бяха санкциите. Но тези санкции бяха парадоксално полезни за Русия. Просто руският частен и държавен капитал практически изтласкаха американския капитал от позициите в Русия, които бяха овладени в хода на приватизацията от 90-те година на миналия век. Администрацията на Байдън ще продължи да строи американо-центрична система на света чрез контрол на конфликти и развитие на управляем хаос и кризи, който САЩ правиха в нулевите години с активно участие в конфликтите в Близкия изток, Либия, прокитайска Африка и разбира се по границите на Русия. Новата администрация на Байдън ще се опитва да влияе на т. нар. Голям трансфер на властта в Русия- става дума за процесите, които започнаха миналата година и ще продължат до 2023-2024 година. Демократите по традиция залагат на работа с национални движения и с отделни региони. Регионализацията и парцелизацията на Русия ще бъде открита цел на Байдън. Тук е момента да напомня, че Байдън беше авторът и проводникът на политиката на премахване на Путин през 2011 година и тогава той открито поддържаше идеята за втори президентски срок на Медведев. Но руските политически елити вероятно вече са готови за идването на много сложни времена.

– Ако погледнем на Кремъл и на Белия дом като на две съседни къщи, на които домакините им имат твърде много работа в хола си, кои са комшиите им, които могат да предявят претенции за „управители на улицата“? Какъв апетит може да дойде на Китай, например?
– Апетитът на Китай вече е налице и той само нараства. А истински управител на улицата ще си останат за още дълъг период САЩ. Ще се появи многополярен свят, но за него може да се говори отделно. Кой ще бъде силният на улицата – да, това ще бъдат САЩ с ролята на долара, с ролята на американския научен и технически потенциал, Холивуд и с ролята и значението на американските въоръжени сили, които също са в тежка криза, но американските източници не я крият. По-скоро в България не е прието да се говори за кризата на въоръжените сили на САЩ.

– При кого ще отиде титлата „световна сила“ след 10-15 години?
– Мисля, че u изтича времето. Пред нас вече се разгръща новият многополярен свят. Това ще бъде свят на икономически клъстери, на 4-5 икономически зони, които почти няма да общуват помежду си, а вътре в себе си ще имат интензивно икономическо, културно и политическо взаимодействие.

– Държавите отстъпват пред икономическите клъстери?
– Точно така. Отсега се вижда грубата карта на глобалната клъстеризация на света: американски клъстер със съюзниците на САЩ, тук може да сложите дори отдалечени от САЩ страни като Австралия и Нова Зеландия. Има място и за англосаксонска Канада. Ще има европейски клъстер, той вече се оформя – това е ЕС, но с качествено променена динамика. ЕС ще трябва да преодолее вече видимия опит за разделение на класическа Европа – Германия и Франция и т. нар. нова Европа, в която влизат и България, и Полша. Това са страните, от които се очаква да изградят изолиращия кордона между Русия и Западна Европа – т. нар. Триморие. Може да се очаква появата на руски клъстер, който ще включва дори части от Близкия изток, бих сложил в зоната на влияние и Иран. Със сигурност виждаме отсега зоната на влияние на китайския клъстер. А някои анализатори виждат и появата на клъстер в Латинска Америка с регионален център Бразилия.

– ЕС е в карантинна спирала, но въпреки Brexit, групата Е3 – Германия, Франция и Великобритания, задава тон на дневния ред. С кого ще предпочита да си говори администрацията на Байдън – с Лондон, с Берлин или с Париж?
– С Лондон преди всичко. При това, аз бих говорил за структура 2 плюс 1. Англия вече е на друг коловоз. Тя ще се опита да повтори по своему, разбира се, Сингапурския път. Отначало тази геополитическа идея на днешния политически елит в Лондон ми прозвуча странно, но в нея има смисъл. С кого ще си говори екипа на Байдън – разбира се и с Германия и Франция. Но там има множество нерешени въпроси. В тази формула трябва да се сложи и Русия. Работата е там, че Русия никога не е вярвала в успешни разговори с Брюксел. От руска гледна точка Брюксел е русофобско огнище, от което можеш да получиш само нови и нови санкции. Но в Русия отделят изключително внимание на отношенията между Москва и Берлин, но и между Москва и Париж. Начинът, по който Вашингтон ще разговаря със Западна Европа, разбираме Франция и Германия, много силно ще зависи от отношенията на Русия със Западна Европа. Те вървяха по възходяща линия. Но в момента наблюдаваме залез на ресурсната дипломация – това е залезът на „Газпром“ в съвкупната руска политическа линия. Изчерпан е пределът на влияние върху чуждестранните елити чрез използване на въглеводородната аргументация. В настоящия етап никак не е невъзможно Русия да се откаже доброволно или не от „Северен поток 2“. Шансовете на Русия да постига цели чрез тръбите си ще намалеят и вероятно ще бъдат изчерпани през епохата, в която навлизаме. Заедно с ресурсната дипломация приключва и господството на тази част на руския елит, която притискаше руската власт, искайки компромис със Запада. Т. нар. руски системни либерали, които не са спрели да оказват натиск върху Кремъл, губят шанса си, тъй като в Кремъл на тях ще гледат вече просто като либерална платформа на саботьори. В Русия режимът ще се втвърди. В същото време прогнозирам размразяване на украйнския конфликт, САЩ ще се върнат към старите отношения с Украйна отпреди Тръмп и очаквам да бъдат нарушени Минските споразумения. Затова и вероятно в първите пролетни месеци Украйна ще стане гореща точка.

– Ако ресурсната дипломация залязва, то каква идва на дневен ред – финансова, на старото правило „следвай парите“ или на друг тип?
– Донякъде това е вярно, но за съжаление, ще трябва да отбележа с известно безпокойство, че идва епохата на военния натиск. На силовото притискане на противника. Това, което доскоро наричахме Студена война, досега не беше факт, но Студената война се възражда през започналата 2021 година. До 2024 година ще бъдат изградени структурите на една реална втора Студена война. В предположението за финанси става дума за глобализиран финансов капитал, който изтласка от САЩ индустриалния капитал. Тук става дума не просто за пари и капитали, а за глобализираната финансова диктатура в световен мащаб. Сега индустриалният капитал обслужва глобалния финансов капитал.

– Къде е България в оста между Вашингтон и Москва в този момент?
– С началото на края на ресурсната дипломация на Русия премиерът Борисов ще загуби възможността да балансира между Москва и Вашингтон, завърши времето на компромисите, които много често приличат на хитрини. Изграждането на Турски поток, който заради хатъра на Борисов наричаме Балкански поток, е много сериозна крачка за влияние на Кремъл на Балканите. Но този проект дава преди всичко икономически лостове за въздействие, а както казах вече, „дипломацията на тръбата“ отива към края си. Борисов трябва да направи нови отстъпки пред американската воля. Не само чрез закупуване на нови самолети, но и чрез изграждане на нови американски съоръжения на българска територия. Досегашната политика на ГЕРБ и Борисов беше много нервно вървене по опънато въже – книксен към Москва, книксен към Вашингтон, непрекъснато лавиране и балансиране. Боя се, че този период приключва пред очите ни сега. САЩ, ръководени от Байдън, няма да търпят никакви компромиси, които България негласно се опитва да прави, балансирайки между Москва и Вашингтон.

Нашият гост
Доц. д-р Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Преподавател по геополитика и европеистика. Автор на монографии по философия, културология и политология. Геополитически анализатор. Владее английски, френски, полски и руски език.

Коментари от Фейсбук