ГЕРБ променя извънредния закон за гласуването под карантина

0
757

Въпреки че датата на парламентарните избори вече е ясна – 4 април, неизвестностите и трудностите около провеждането им стават все повече. Парламентарно представените формации – и управляващи, и опозиция, дадоха да се разбере, че не са склонни да правят почти никакви промени в Изборния кодекс, а ако го сторят, то ще е козметично и най-вероятно ще объркат повече изборния процес.

Така ще останат куп нерешени въпроси, като най-важните са дали няма да бъде ограничено правото на глас на българите в чужбина, особено ако съответната държава е с рестрикции заради коронавируса и няма да има възможност за отваряне на секции там; колко ще са кандидатите за членове на комисиите и дали изобщо ще може да се съберат достатъчно заради епидемията; как точно ще се отчита машинното гласуване; как и дали ще се спазват здравните мерки по време на гласуването и др. Няма никаква яснота и по друг съществен въпрос – как ще гласуват избирателите под карантина, тъй като няма консенсус и за подвижните урни, нито дали могат да бъдат обезпечени физически.

ОТГОВОРЪТ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Управляващите все пак решиха да внесат законодателни поправки, с които по някакъв начин да регламентират гласуването на хората, поставени под карантина. Промените обаче не са в Изборния кодекс, където би трябвало да са, а в закона за извънредното положение. 

Според шефката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова текстовете „ще дадат възможност на лицата, които са под карантина или в болница, да упражнят правото си на глас“. За целта ще се предвидят подвижни секции – условие, което и сега го има, но за хора с трайни увреждания. Сега се дават правомощия на Централната избирателна комисия (ЦИК) да изработи правила за вота на карантинираните.

„ЦИК ще изработи правила как ще гласуват – с подвижна урна или в специални секции. В законопроекта предвиждаме и възможност комисията да гарантира здравна сигурност на всички участващи в изборния процес избиратели, като осигури средства за индивидуална защита както на членовете на секционните избирателни комисии (СИК), така и на участниците в изборите“, твърди Дариткова. Към момента не се знае нито колко ще са болните, нито карантинираните на 4 април, което ще породи още наразбории. 

„В текстовете, които сме внесли, се предвижда и възможност гражданите, чиито документи са с изтекли срокове, да могат да се идентифицират пред СИК с тях. Предвидили сме и възможност всички мерки, които се предприемат от ЦИК, да се съобразят с мнението на Националния оперативен щаб, Националния ваксинационен щаб и здравните власти, за да може да имаме максимална прозрачност и съобразяване с експертното мнение на тези органи“, обясни Дариткова.

По преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските служби ЦИК със свое решение ще определя, в зависимост от ситуацията в съответната държава, броя на членовете на секционните избирателни комисии, който обаче не може да бъде по-малък от трима, каза от своя страна Красимир Ципов, зам.шеф на ПГ на ГЕРБ.

ПРОБЛЕМИТЕ

По-рано говорителят на ЦИК Таня Цанева коментира, че една от първите стъпки на комисията ще е да препоръча на партиите да излъчат по-голям от обичайния брой членове на секционните комисии, за да може в изборния ден да се сменят, ако има нужда. Според  Цанева е добре да се подбират хора, които са ваксинирани или вече преболедували от COVID-19. В интервюто си пред Нова тв тя каза, че условията за поставяне на ваксина срещу коронавируса – 2 дози с интервал 2-3 седмици, създава технически проблем, защото в Изборния кодекс няма изискване членовете на секционните комисии да са известни толкова рано. Необходими са около 130 хил. души, които да са ангажирани пряко в процеса.

ЦИК ще разгледа и идеята за филмиране или излъчване онлайн на броенето на бюлетините. В ИК не е регламентирано как да се постъпи в тази ситуация. „Ще обмислим дали това няма да създаде определен хаос в секцията, когато 10-15 души снимат и дали ще се запази тайната на вота“, коментира говорителят на ЦИК. Пред бТВ депутатът от ГЕРБ Тома Биков заяви, че идеята за видеонаблюдение му се вижда абсурдна, защото секциите са 12 000, „това означава 12 000 души да гледат какво излъчват камерите?!“

Относно машинния вот Цанева увери, че устройствата ще бъдат доставени в срок, който е 25 дни преди изборите.

Тя е скептична както за предложението на президента Радев и извънпарламентарната опозиция за гласуване по пощата, така и за разкриване на повече секции в чужбина. По думите й гласуването по пощата не е достатъчно сигурно, защото е в неконтролирана среда, а броят на секциите в чужбина зависи и от волята на съответните държави.

Другият съществен проблем е, че президентът Радев посочи дата – 4 април, когато е католическият Великден. Заради празника много от католиците у нас няма да отидат до урните, а българите в Западна Европа и САЩ трудно ще упражнят правото си на глас, защото дните около 4 април ще са празнични и заради пандемията пътуванията сигурно ще бъдат ограничени. 

„Датата 4 април за изборите скандализира цялата католическа общност в страната”, заяви пред Нова тв депутатът от ГЕРБ Младен Шишков, който е католик. „ Питам президента как точно си представя, че ще бъдат организирани технически изборите в нашата общност?!”, допълни той.

СЕГА

Коментари от Фейсбук