Държавна агенция „Архиви“ има ключова роля в популяризирането на историята на Люба Кутинчева. През 2016 г. екип на агенцията подготвя изложбата „Мисия пътешественик – Люба Кутинчева“, която запознава съвременната българска публика с живота на тази необикновена жена и предизвиква голям интерес. А това е възможно, защото през 1968 – 1969 г. Кутинчева дарява част от личния си архив на държавата. Сама описва всички материали, които се съхраняват във фонд 1328К в Държавен архив – София. Той обаче „потъва“ сред останалите документи до 1992 г. Тогава колега от архива отваря папки, в които открива албуми с фотографии на арабски шейхове, политици и всякакви видни или просто екзотични личности между 20-те и 40-те години на XX в. И то от трудно достъпни за времето места като Арабския свят, Китай, Япония, Индия и др. По молба на архива по националната телевизия изчитат съобщение: „Умоляваме тези, които знаят нещо за живота и делото на Люба Кутинчева, да се обадят в Окръжния архив.“ И какво е учудването на колегите, когато след позвъняване по телефона чуват в слушалката глас: „Здравейте, Окръжен архив! Аз съм Люба Кутинчева!“
По това време някогашната пътешественичка е на 82 г., мизерства в малък апартамент в софийския квартал „Свобода“. Умира след 6 години, през 1998 г., а съдбата на останалата част от архива й е неизвестна до ден днешен.
Но ето как започва всичко. Люба Кутинчева се ражда през 1910 г. в Търново, майка й е музикантка, бащата – лекар. Когато Люба е на 2 г., семейството се мести в Силистра, която след откъсването на Южна Добруджа през 1913 г. остава в Румъния. Люба завършва френски колеж в Букурещ. С баща си се включват в Добруджанската революционна организация „Свободна Добруджа“, която е под влиянието на Коминтерна и през 30-те години подкрепя коминтерновската теза за съществуването на добруджанска нация. Дали Люба Кутинчева остава свързана с Коминтерна е въпрос, който виси над целия й по-нататъшен живот, включително над смелите й пътешествия в Близкия, Далечния Изток и Африка.
Люба Кутинчева бяга със семейството си от Румъния в България, после се озовава при чичо си в Турция, където изнася сказки за страната ни в някои от големите турски градове. Тогава е на 19. Според легендата със спечелените от сказките пари тя ще предприеме цикъл от пътувания, който ще продължи повече от десетилетие. От помощ ще са езиците, които знае или научава в хода на пътешествията: френски, румънски, турски, руски, есперанто, арабски.
В началото тя е придружена от агронома Никола Кутинчев, който първоначално фигурира в паспортите като нейн баща, при все че баща й се казва Иван. Някъде той ще бъде упоменат и като съпруг на Кутинчева. Навсякъде българските пътешественици се срещат с представители на властта и владетелски фамилии, явно предявявайки солидни препоръки. В Държавна агенция „Архиви“ се пазят 3 албума –дневници от пътуванията, които тя самата нарича „големи пътни книги“, с налепени в тях фотографии на владетели, религиозни лидери, културтрегери, учени, придружени със собственоръчно написани от тях бележки, снимки от срещите, с пейзажи, заверки с печати от официални учреждения и пр.
Пътят на Кутинчева минава през Палестина, Израел и Египет, Трансйордания, Ирак, Персия и Оман, в Индия се среща с Махатма Ганди, следват Манджурия, Шанхай. Тя е първата българка, доказано посетила Мадагаскар и Япония, за която през 1941 г. издава и единствената си книга. Навсякъде носи пришит на шапката си българския трикольор. В Япония също както в Турция изнася сказки за България. Изобщо сказките са любим нейн жанр, с който тя ще си докарва средства и след завръщането си в България. В ДАА се пази афиш за нейни сказки между 1940 и 1943 г., озаглавени „Япония – страната на изгряващото слънце“ и „Любовта и кръвта в харемите“, като втората сказка изрично е указана „само за възрастни“. Входът е 5 лв., за учащи е 3 лв. За Япония с по-дребен шрифт е пояснено: „Какво видях в тази приказна страна на Микадо, на напредъка, на цивилизацията и най-големия прогрес на Изтока. Фантастичния живот, нрави и обичаи. Лични наблюдения, впечатления и преживявания“. За втората сказка пояснението е: „Робството на жената под драконовия закон на Мохамед и религиозния фанатизъм. Животът зад високите и недостъпни стени на харемите, в неговата жестока и престъпна действителност.“ Прави впечатление добрият рекламен език на афиша, който цели да възбуди любопитството на публиката и да създаде очакване за ексклузивно преживяване, наситено с разбулени тайни и пикантерии, както и проявата на въображение от страна на авторката, която едва ли е успяла да посети много хареми.
Най-отгоре на афиша четем следната справка за самата Кутинчева: „Младата и смела българка, която с риск на живота си, неизброими опастни приключения, премеждия и страдания в продължение на около 10 години е успяла да пропътува целия Далечен изток: Сирия, Палестиня, Трансюрдания, Египет, Ирак, Персия, Авганистан, Белуджистан, Маскат, Оман, Индия, Бирмания, Сиам, островите Цейлон, Борнео, Суматра, Целебес и Формоза; Китай, Япония и много още покрити с тайнственост и мистика крайща на Далечния Изток.“ (Правописът е частично осъвременен, б.р.)
В Шанхай Кутинчева се оказва на косъм от смъртта. Отвлечена е заедно с две англичанки, които са екзекутирани, но тя е освободена, след като за нея е платен неизвестно от кого откуп. Годините си на странствания тя ще опише в предговора на книгата си за Япония и като сблъсък с човешката злоба, алчност, завист и най-низки страсти, като „най-груба действителност – с риск на живота ми, с много опасни приключения, неизброими мъки, страдания и… много сълзи.“ Пише, че за пътешествията си е изхарчила цялото бащино състояние, както и всичко, „спечелено в чужбина с тежък и упорит умствен труд“. В този предговор не се споменава да е изкарвала средства с тежък селскостопански труд – бране на портокали, банани и проч., както ще споменава в сказките си по-късно.
С разбито здраве през 1935 г. тя се връща в Европа. В Париж следва журналистика и френска филология. Стажува като кореспондент на в. „Матен“. Пътува до Испания, Мароко и Южна Африка. През 1939 г. се омъжва за журналиста Александър Дагоров, като отглежда сина му от предишен брак. След 1944 г. изчезва от радарите. Не се знае нищо за живота й до онова обаждане през 1992 г. : „Здравейте, Окръжен архив! Аз съм Люба Кутинчева!“
Разгледайте изложбата „Мисия пътешественик – Люба Кутинчева“ на Държавна агенция „Архиви“ https://www.archives.government.bg/galleries-22-652-%D0%9C….
Източник: Държавна агенция „Архиви“
Последвайте ни и в Телеграм