Валерия Велева: Трябва ли да се спазва Конституцията?

0
239

В условията на извънредно положение, което се въвежда за първи път от началото на Прехода, бламирането на Конституията, е най-инфантилното и абсурдно решение за последните 30 години.

В период на непознати доскоро изпитания за хората по цял свят и в ситуация на объркваща интензивност на събитията във връзка с обявената пандемия заради Covid-19, редица западни анализатори и авторитетни институции побързаха да обърнат поглед към „Виждания за новия икономически строй след Covid-19”. Не само публикуват свои прогнози, но и го правят по нов начин. На принципа на точковата система – кратко, ясно и с категоричност, която подсказва или задълбочени наблюдения с последващи анализи, или афинитет към предсказания стил Касандра. Вероятно усещането за настъпваща опасност и факта, че реалността надмина всякакви фантазии по отношение на коронавируса е достатъчно основание да се твърди, че „само далновидни решения с поддържане на обществено доверие” могат да доведат до положителен изход от кризата в условия на коронавирусна епидемия. Говори се за „обединение, само ако хората вярват, че институциите се справят”. Но се използват и слова за „социална справедливост, солидарност, международен мир и създаване на убеденост за стабилност на действащите системи”, които звучат неубедително и определено не създават чувство за сигурност сред хората. Все пак не бива да се пренебрегват изводи като например на Дани Родрик, един от 100-те най-добри икономисти на нашето време. Би било недалновидно. Изразените от него становища се дискутират и в Егейската икономическа палата, Турция, защото наистина открехват завесата за онова, което може да последва след спечелване на битката с Cоvid-19. Когато и да се случи. Според него „ще продължи бавната смърт на неолиберализма” в условия, когато „популистките автократи ще се опитат да станат още по-влиятелни”. Нормално е подобни изводи да са предмет на интерес в т.н.независими медии в Анкара, за които се твърди, че клонят в ляво. Колкото и да се броят на пръстите на едната ръка. Не може обаче да се отрече, че има логика в твърдения, че „Китай и САЩ ще продължат съревнованието”, докато „националните държави ще се засилват”, а „привържениците на хиперглобализацията ще останат в отбранителна позиция”. Струва си да се обърне внимание и на „в самите национални държави ще се изостри борбата между олигарсите, авторитарните популисти и либералните интернационалисти”. Дори и да не сме привърженици на теории, за които някои казват, че граничат с манипулативни внушения. Просто има логика предвид случващи се и у нас събития. В същото време идващи от Силициевата долина, САЩ, анализи насочват вниманието към последствията от принудителната работа от дома, в ситуация на on-line, навлизането в живота ни на изкуствения интелект, влиянието върху околната среда и т.н. Подчертава се, че за икономиката последствията ще са отрицателни, но околната среда ще се радва на положителни промени. Предвижданията на експерти от Долината са за неминуеми беди за човечеството следствие навлизането на изкуствения интелект и то при положение, че „ще растат разискванията за края на капитализва и поставяне на дневен ред на социализма”, в т.ч. начините на разпределянето на основните приходи на земята. Ще расте взаимосвързаността на държавите, най-вече по отношение на храните, технологиите, лекарствата и то при ситуация на нови начини на работа чрез системите on-line. Неминуемо е обновяването на индустрията, но дали това ще е в полза на мнозинството граждани? Отговорите не винаги са конкретни, особено когато става въпрос за бъдеще като мираж.

Именно затова публикувани от турски медии изводи на проф. Ахмед Фарук, Кайро, отнасящи се до последствията от коронавируса, които са по-близо до политиката, отколкото до съдбата на отделната личност носят по-разбираеми послания. Според него „първите последици ще се забележат в икономиката и ще обезсмислят критериите от Маастрих на ЕС”. Това, че ще се търси нов модел при намалено доверие в политическите лидери не е ново като становище, но все пак идва от страна извън Европа. Не само проф.Фарук говори за ролята на международните и регионални организации, при които се забелязва намаляване на влиянието. Известна е и необходимостта от „преоценка на различните икономически системи”. Но като представител на арабския свят, той се изказва много метафорично – „капитализмът ще бъде поставен на разпит”. И за него е пределно ясно, че пандемията доказа нуждата от наука, но и от вяра, като ”едното не е алтернатива на другото”. Странно, но той очаква „безграничните лични мераци да намалеят”, докато „в условията на пандемия има удобен момент за истинска промяна в много отношения, включително и в най-развитите западни общества”. Разбира се, че не е откритие фактът, че при капиталистическата глобализация излезе наяве липсата на здравна инфраструктура или по-точно здравните системи в западните общества не издържаха на коронавирусния натиск. Независимо кой, кога и как е създаден този вирус. Накратко, „живеем в зараждането на един нов свят, където всички фактори се променят и нищо не е постоянно”. Любопитното в случая е, че това е мнение на преподавател от Близкия изток, което не се различава съществено от становища на учен от „Съръйер Университи” например, Симон Мейър, който е посочил 4 възможни сценария за световната икономика след Covid-19. Като реакция на вируса според него ще последва „здрав държавен капитализъм”. Но продължаването на пандемията неминуемо ще увеличи проблемите. Дали позоваването на частния сектор и свободната пазарна икономика ще продължат да бъдат онази светлина, която да показва пътя за развитие в държави като Испания или Дания? Не става много ясно в този сценарий. Другият обаче е много черен. Става въпрос за „икономика основана на деспотизъм, където се отрича подкрепата за тези, които са загубили работа и финансови възможности, където се използват силови методи за спиране на протести”. Няма как да има подкрепа за подобно развитие, на която и да е държава. Поне в Европа. Може да се получи и „радикален държавен социализъм”, където държавите започват да защитават слоеве, които са необходими за съществуването или запазването на икономиката. В такава ситуация има рискове, казва Мейър, от авторитарен режим. Ако това е най-надеждния сценарий за бърз изход от коронавирусната ситуация, тогава трябва да се мисли в конкретика как една силна държава може да изцеди така източниците, че да запази основните функции на икономиката, да гарантира защита на общността и да не позволи последствия при бъдещи пандемии. Остава последния, четвърти сценарий, при който се получава едно широко обществено движение на взаимопомощ. Държавата не играе съществена роля, а „отделните личности и групи лица започват да се организират за подкрепа”.Може да се получи идеална точка, при която се появява нова демократична структура, основана на граждански организации. Не е много ясно, но изглежда оригинално.

Няма как в тези кризисни времена „Форбс” да остане без виждания по темата за последствия и промени след пандемията. Считат, че „ще се промени баланса на силите по света”. Публикуваното мнение е, че „азиатските страни по-бързо и по-рано ще се възстановят, отколкото САЩ”. Набляга се на промени в областта на високо автоматизираното производство, което ще доведе до икономии в енергиите, намаляване на производствените разходи, ще увеличи добиви и качество. Споменава се работа в по-здравословна среда, при по-малко работни часове в непрекъснат работен процес , както и нарастнало доверие в новите технологии. Хората ще трябва да приемат и се съобразяват с новите тенденции на работа от дома, on-line режим и заседания чрез видео конферентни връзки. Може да се забрави за бизнес-пътувания. Правителствата волю-неволю ще развият електронните услуги т.е. ще действат електронни правителства, които „ще бъдат принудени да заделят по-голям бюджет за здравни услуги”. Един вид да се коригират пропуските в здравните системи, които се наблюдават повсеместно днес в месеците на Covid-19. Очакванията са за нарастване на социалните промени, които се изграждат на принципа на разбирането за единство и международна солидарност. Но може би най-съществени промени ще има в образованието или по-скоро в системите за обучение. Предвижда се нарастване на дистационното обучение, което в някои развиващи се страни би било особено подходящо за подобряване на качеството на знанията.

Както се вижда, светът вече живее в период на „след пандемията”. Увеличават се като брой публикации на експерти и учени, които кой по-задълбочено, кой с позиции на ниво обща култура дават израз на тревогите, но и на положителни очаквания за времената след приключване на изолации и блокади на цели региони и градове. Ясно е, че „няма да е същото”, но дали ще е по-добро? Ето това някак убягва в анализите. Защото не е едно и също да си on-line по цял ден и да контактуваш с видео-конферентни връзки, а съвсем различно е да можеш да стиснеш ръка на приятел, колега или дори противник. Нещо липсва в повечето анализи. Възможността да гледаш право в очите на другия срещу теб, да останеш човек в условия на страх, внушения, манипулации, натиск, предателства и сбъркани политики е онова, което не намира място в трезвите оценки за „след вируса”. Ако станем по-бедни материално, което се извежда на преден план в очакванията, дано не станем още по-бедни духовно. Тогава няма да има нужда от нова пандемия, за да се погуби окончателно загубилия пътя си наш свят.

Валерия Велева

Коментари от Фейсбук