Амазонките на Априлското въстание

Не са много имената на жени, останали в историята като участнички в Априлското въстание. Но, както пише Иван Вазов, (макар тези стихове да са посветени на делото на Левски): „И всякоя възраст, класа, пол, занятье/ зимаше участье в това предприятье;/ богатий с парите, сюрмахът с трудът,/ момите с иглата, учений с умът.“

Иглите на Евлампия Векилова и Мария Българова бродират знамето на копривщенските въстаници, а Райна Попгеоргиева Футекова записва името си в паметта на България като един от символите на въстанието. Тя не просто избродирва главното знаме на революционния окръг, но и го развява по време на въстанието в Панагюрище, заставайки редом до войводата Георги Бенковски.

Жените участват в подготовката на въстанието, подкрепяйки съпрузите и синовете си, а после се превръщат и в беззащитни жертви на изстъпленията на ятагана.

Цели три революционни знамена ушива заедно с близките си

Елена Грънчарова, председателка на женското дружество „Просвета“ в Горна

Оряховица. След провала на въстанието тя организира поход на жени и деца

до Търново, където да измолят защита от редовната турска войска и по

този начин да спасят града си от разорение от башибозука.

Вълнуваща е историята на Христина Хранова Ценкова (1852–1922), известна като първата наша акушерка. Тя е и помощничка на Левски – пренася комитетска поща, преоблечена като мъж, и е участничка в Априлското въстание. В своеобразната си автобиография, а по същество – молба да й бъде отпусната скромна пенсия по заслуги, пише: „В деня на грозното Баташко клане аз се намерих в самата черква, гдето загинаха толкова невинни и се избавих само по едно чудо.“ Христина Ценкова участва в боевете на Шипка, Шейново и Стара Загора по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., през 1885 г. – и в сраженията при Драгоман, Гургулят и Сливница от Сръбско-българската война, когато е ранена в коляното и получава медали. След Освобождението е пратена със стипендия да учи акушерство в Киев, завършва Повивалний институт към Имперския университет „Св. Владимир“. През 1881 г. се връща в България и започва работа като акушерка, като изражда близо 3500 бебета. След София работи в Лом, Силистра и Варна, където се прочува и като водна спасителка, извадила от морето над 50 давещи се. През Междусъюзническата война, вече над 60-годишна, отново нарамва пушката, сражава се при Куманово, Егри Паланка, Кочани Джумая, но силите ѝ изневеряват. В края на живота си Христина Ценкова живее в бедност, през последните ѝ 4 години държавата ѝ отпуска народна пенсия от 60 лв. месечно. Погребана е от бойни другари в гроб без паметник. (Използвани са материали от книгата „Първи българки“ на Кирил Божилов, С., 2013.)

Източник: Държавна агенция „Архиви“ 

На снимката: Николина Иванчова Златарова от Търново – пренасяла оръжие за Априлското въстание през 1876 г. Без дата, ДА – Габрово, фонд 455К, опис 1, а.е. 874, л. 1

На снимката: Петрана Тихова Обретенова (1845–1932), по-голямата дъщеря на баба Тонка. Куриер за пренасяне на комитетска поща и оръжия. Петрана ушива две знамена – едното за Червеноводската чета от 1875 г., което след това се развява от Ботев на кораба „Радецки“, а второто – за четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода от Втори сливенски революционен окръг. [1876], ДА – В. Търново, фонд 931К, опис 1, а.е. 554, л. 1

На снимката: Петрана Тихова Обретенова (1845–1932), по-голямата дъщеря на баба Тонка. Куриер за пренасяне на комитетска поща и оръжия. Петрана ушива две знамена – едното за Червеноводската чета от 1875 г., което след това се развява от Ботев на кораба „Радецки“, а второто – за четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода от Втори сливенски революционен окръг. [1876], ДА – В. Търново, фонд 931К, опис 1, а.е. 554, л. 1

На снимката: Христина Ценкова – първата българка, започнала работа като дипломирана акушерка. Картичката е издадена за двойния ѝ юбилей: нейната 60-годишнина и 30 години непрекъсната акушерска работа. [1910–1911]

На снимката: Йорданка Манолова с майка си Иванка Димитрова Кацарова – участничка в Априлското въстание и събитията на вр. Еледжик (Четвърти революционен окръг), и внучката си, както и ученички от частното ѝ ателие по шев в Пазарджик. Без дата

Последвайте ни и в Телеграм