Смъртта на Пьотър Илич Чайковски на 6 ноември 1893 г. едва девет дни след премиерата на неговата Шеста симфония („Патетична“), остава една от най-големите мистерии в историята на музиката. Официалната версия за холера бързо е поставена под съмнение, пораждайки теории за самоубийство и конспирации.
Според официалното медицинско заключение композиторът умира от холера, след като пие чешмяна вода в ресторант „Лайнер“ в Санкт Петербург по време на епидемия.
Чайковски е бил добре известен с хипохондрията си и изключителния страх от зарази. Близките му знаели, че той никога не пие непреварена вода. Освен това, въпреки че холерата е силно заразна, присъстващите в дома му след смъртта му, включително приятели и музиканти, свободно целуват тялото и ръцете му по време на поклонението, без да бъдат спазени задължителните тогава строги карантинни мерки.
През 1979 г. руската музиковедка Александра Орлова популяризира теория, подкрепена от разкази на съвременници, според която Чайковски е бил принуден да се самоубие чрез отрова, най-вероятно арсен.
Чайковски е имал любовна връзка с младия племенник на граф Стенбок-Фермор. Графът побеснява и подготвя писмо-донос до самия император Александър III с обвинение в хомосексуалност.. По онова време наказанието в Руската империя е било заточение в Сибир и пълно лишаване от граждански права. Писмото попада у съдебния представител Николай Якоби – бивш съученик на Чайковски от Императорското правово училище. За да избегнат публичен срам, петнящ цялото училище и императорския двор, Якоби свиква таен „съд на честта“ от бивши възпитаници. На Чайковски е поставен ултиматум: да се самоубие или да бъде публично разобличен. Според теорията той приема отрова, която имитира симптомите на холера.
Мнозина изкуствоведи виждат в Шеста симфония на Чайковски неговото написано предварително реквиемно писмо. За разлика от традиционните симфонии, завършващи с бързо и тържествено финално движение, „Патетична“ завършва с бавно, изключително мрачно Adagio lamentoso, което постепенно угасва в пълна тишина. Сам композиторът споделя в писма, че симфонията има тайна програма, която „ще остане загадка за всички“.
Днес историците остават разделени, докато западноевропейските изкуствоведи клонят към официалната версия за холера, руските и независимите изследователи често поддържат теорията за принудителното самоубийство.
Последвайте ни и в Телеграм