Невероятна е историята, свързана с една от най-значимите и драматични картини на XIX век „Салът на Медуза“ (Le Radeau de la Méduse) от френския художник Теодор Жерико.
Картината изобразява корабокрушението на френската фрегата „Медуза“ край бреговете на Сенегал през 1816 г. Поради липса на лодки, 147 души са оставени на импровизиран сал в открито море. След 13 дни агония, глад, полудяване и канибализъм, едва 15 души оцеляват. Събитието предизвиква огромен политически скандал във Франция.
За да предаде трагедията с безупречен реализъм, 27-годишният Жерико превръща ателието си в истинско ужасяващо място. Той взима истински човешки останки, отрязани крайници и глави от близката болница и морга, поставя ги в работилницата си и ги скицира, докато се разлагат, за да изучи нюансите на смъртта и отнемането на живота.
За да се изолира от света и да се концентрира изцяло върху мрачния си проект, Жерико обръсва главата си докрай, за да се срами да излиза навън и да ходи по събирания. Прекарва осем месеца в пълна изолация, заобиколен от миризмата на смърт.
По онова време картините са изобразявали героични битки, светци или крале. Жерико издига обикновените хората, страдащите и загиващите до мащаба на епичен исторически шедьовър, а на самия връх на композицията поставя чернокож мъж, развяващ червен плат за помощ – силен жест срещу робството за онова време.
Последвайте ни и в Телеграм