Когато почти пет милиона части от Lego попадат в морето край бреговете на Корнуол, изсипани от товарен кораб, ударен от странна буря, малките, цветни фигурки, които скоро се натрупват по плажовете, бързо се превръщат в съкровище за плажуващите.
Много от фигурките, по стечение на обстоятелствата, са на морска тематика: плавници, октоподи, спасителни жилетки, харпуни, ножове, акули; хиляди от тях стигат до брега, за да бъдат открити в скалните басейни и да бъдат разпръснати по пясъка. Имало и шапки на вещици, пръчки, метли и др.
Токио Експрес е товарен кораб, който пътува за Ню Йорк в САЩ, след като отплава от Ротердам в Нидерландия. На 13 февруари 1997 г. той се преобръща на около 20 мили от Ландс Енд, а контейнерът с Лего е един от 62, които падат във водата. Двадесет и пет години по-късно малките пластмасови пасажери все още могат да бъдат открити изхвърлени на брега, като много от тях едва са се променили от времето и живота под вълните.
Трейси Уилямс е живее в Девън, когато се е изсипал транспортният контейнер, и именно там за пръв път забелязва Lego. Играчките завладяват въображението на жителите на околността; подобно на футболните албуми със стикери Panini, които са били основни игрални елементи през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, те са се превърнали в колекционерски предмети – с редките зелени дракони (в контейнера е имало само 514, в сравнение с 33 427 черни дракона) сред най-големите награди. Черните октоподи са „свещеният граал“, тъй като се сливат с водораслите и са трудни за забелязване; Уилямс намира първия през 1997 г., но не открива друг в продължение на 18 години.
След като се премества по-далеч от морето, тя забравя за известно време за легото. Но след като се завръща в Корнуол през 2010 г., открива елементи от Лего по време на първото си посещение на плажа там. Това, което започва като събиране, се превъръща в изследване на нашите океани, боклуците, които попадат във водата, и трайното наследство на пластмасата.
„Невероятно е, че тя все още се изхвърля на повърхността толкова години по-късно. В началото беше малко забавно. Но с течение на годините осъзнах количеството пластмаса в океана и в пясъка.“
Уилямс започва да записва откритията си, като първоначално създава страница във Facebook, а по-късно и профили в социалните мрежи Twitter и Instagram. Тя казва, че хиляди хора се свързали с нея, споделяйки подробности за собствените си съкровища, които са открили на плажа.
Сега тя разказва тази история в нова книга, Adrift: В книгата тя разказва любопитната история на изгубеното в морето Lego. „Беше интересно да започна да го картографирам и да видя колко далеч е стигнало“, казва тя. Парчетата Lego са намерени на полуостров Гауер в Уелс, графство Кери в Ирландия, Кент и Гърнси. Някои от тях са стигнали до Франция и Белгия, а други дори са се върнали в Холандия.
„По онова време се смяташе, че половината от легото плава, а другата половина потъва“, казва Уилямс. „Това, което осъзнаваме, е, че дори потъналото Лего сега започва да се изхвърля на брега и постепенно се носи по морското дъно. Мисля, че това ни показва колко дълго трае пластмасата, колко далеч пътува и какво се случва с нея, когато се разгражда.“
Тим Брукс, вицепрезидент по устойчивостта на околната среда в Lego Group, е интервюиран в книгата и казва пред Sky News, че компанията е „страстно настроена да пази тухличките Lego от природата и не искаме никога тухличките Lego да попадат в морето“. Той добавя: „Lego Group се отнася много сериозно към грижата за планетата и имаме смела стратегия за устойчиво развитие, която цели да остави положително въздействие върху планетата, за да я наследят децата.“
Всяка сутрин Уилямс, придружен от кучето си Джес, претърсва плажа близо до дома си на северното крайбрежие на Корнуол. Понастоящем, след нашествието на водорасли, които носят със себе си много боклуци, това може да бъде първото от до четири пътувания на ден, казва тя, въпреки че посочва, че не винаги има такава нужда.
„Събрала съм около 2000 гумени ленти, за които смятам, че може да са от кошници за омари или раци, но не знам. Неща като конци за зъби и ланцети за диабет, това са все неща, които предполагам, са били пускани в тоалетната през изминалите години и все още са там. Някои от тях са на 40 години.“
По време на почистването на плажа Уилямс открива най-различни предмети: химикалки, четки за зъби, закачалки за дрехи и, разбира се, пластмасови бутилки. Тя е натрупала пъстра колекция от капачки от тубички Smartie, които са „на 50-60 години“. Не е изненадващо, че голяма част от боклука сега е свързан със COVID.
Вкъщи тя съхранява хиляди елементи от Лего, като планира един ден да направи изложба. Много други неща не запазва за дълго „Опитвам се да им намеря дом. Голяма част от пластмасата предавам на местни художници, които я използват, за да повишат осведомеността за морските отпадъци. Рециклираме каквото можем. Кофите и лопатите, предметите с добро качество, носим в магазини за благотворителни и т.н.“
Книгата „Adrift“ е изпълнена с красиви изображения на находките на Уилямс, които предизвикват чувство на носталгия; отдавна забравени детски играчки, които са заживели в един друг свят. Тя се надява, че книгата ще повиши осведомеността за вредните последици от пластмасата в нашите океани по начин, който не кара хората да се страхуват или да се чувстват виновни.
„Мисля, че това, което направи Лего, ни позволи да разкажем историята на пластмасата в океана по начин, който не е твърде плашещ, и по начин, с който хората могат да се идентифицират. Имам някои ужасни, разстройващи изображения на птици, удушени във въжета, и мисля, че понякога те могат да бъдат толкова разстройващи, че да не искаш да ги гледаш. Разбирам това. Това е разстройваща тема, но това, което се опитах да направя, е да разкажа историята на океанската пластмаса по начин, който не е толкова разстройващ.“
Красотата е в очите на гледащия, казва тя. „Красиви ли са четките за зъби?“ Една четка за зъби може би е боклук, но когато видите десетки, подредени заедно, се получава произведение на изкуството, което предизвиква размисъл. На някои снимки са показани типични боклуци – пакети от чипсове, бутилки, примамки за риболов и изпокъсани джапанки, а на други – символите на детството: играчки от пакети от зърнени храни, телефон на Гарфийлд, „Моите малки понита“, както и „Лего“.
„Не знам какво се е случило с всичките ми детски играчки“, казва Уилямс. „Знаеш ли какво се е случило с твоите? Изведнъж се замисляш: „Ами къде са?“. Дали са някъде на сметището? Дали сметището отива в морето? Това ви кара да се замислите: „Имах всички тези неща, но къде се озоваха всички те?“.
Телефонът „Гарфийлд“ не е намерен в Корнуол, а в Бретан, на северозападния бряг на Франция. Уилямс документира други случаи на изхвърляне на товари в „Adrift“ – включително известното бягство с гумена патица в северната част на Тихия океан през 1992 г. – и разказва, че телефонът „Гарфийлд“ не е бил единичен случай; според нея устройствата мистериозно започват да се изхвърлят на плажовете в Бретан през 80-те години. Източникът? Изгубен контейнер с телефони, който в крайна сметка е намерен в морска пещера.
В рамките на изследването си Уилямс се обединява с учени от университета в Плимут, за да провери колко дълго може да издържи Lego в морето. Заключението им е между 100 и 1300 години. Неотдавна тя сподели в социалните мрежи две снимки на тухлички Lego една до друга – едната е проба, предоставена през 1997 г., а другата е открита в мрежата на рибар в края на януари.
„Няма голяма разлика между тях“, казва тя. „[Върху тухличката от разлива] живеят няколко морски същества, но тя все още е в перфектно състояние.
„Мисля, че това, което ме шокира сега, е да осъзная колко много [пластмаса] всъщност лежи на морското дъно, защото мисля, че много често се вижда и чува само за пластмасата, която се изхвърля на брега. Ако има разлив на товари, обикновено се съобщава за това, което е изплувало, но никога не се споменава за всички предмети, които са потънали на дъното на морето.
„Мисля, че се приема, че тя е изчезнала почти завинаги и се е загубила безследно. Но ние знаем от Лего, че всичко това все още е там.“
Артакция
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram