През 1910 г. на Пролетния салон на независимите художници в Париж е изложена картината „Сън над Адриатика“ (Et le soleil s’endormit sur l’Adriatique). Творбата е подписана от неизвестния италиански художник Йоахим-Рафаел Боронали и е съпроводена от гръмък манифест на новото художествено движение „Ексесизъм“. Критиците възхваляват картината като смел, авангарден пробив в модерното изкуство и символ на бунта срещу класическите форми.
В действителност „художникът“ Боронали е магаре на име Лоло, собственост на съдържателя на известното парижко кабаре „L’Lapin Agile“.
Френският писател и сатирик Ролан Доржелес, заедно с приятели, завързва четка за рисуване за опашката на магарето. Докато го хранят с моркови и зеленчуци, животното маха с опашка и нанася боята върху платното. Името „Боронали“ всъщност е анаграма на Aliboron – името на магарето от известните басни на Лафонтен.
Доржелес разкрива истината пред пресата броени дни след като критиците са написали възторжените си рецензии, а картината е продадена за солидната за времето си сума от 400 франка, които са дарени за благотворителност.
Ексесизъм (Excessisme) е напълно измислено авангардно направление в изкуството, създадено като шега и художествена провокация през 1910 г. от френския писател и сатирик Ролан Доржелес.
Заедно с картината, нарисувана от магарето Лоло с опашката му, Доржелес публикува и гръмкия „Манифест на Ексесизъма“. В него той осмива прекалено сложните, претенциозни и често неразбираеми теоретични текстове, с които модернистите от онова време, като кубистите и футуристите, са оправдавали своето изкуство.
Основните точки на този пародиен манифест проповядват пълно отхвърляне на класическите правила, академията и сдържаността. Твърдението, че изкуството трябва да бъде израз на чиста, неконтролирана енергия и свръхизобилие от цветове и движение, откъдето идва и името от думата excess — прекомерност, крайност. Идеята, че истинският творчески импулс не трябва да преминава през човешкия intellect или сухата техника.
Иронията е, че художниците и критиците в Париж приемат манифеста напълно насериозно и откриват в него „дълбока философия“, преди да стане ясно, че зад „ексесизма“ стои просто едно магаре, махащо с опашка срещу моркови.
Последвайте ни и в Телеграм