На 7 март тази година Православната църква отбелязва Неделя Месопустна, която в народния фолклор е известна като Месни заговезни.
Месни заговезни винаги се празнува в неделя, осем седмици преди Великден. На този ден за последен път преди началото на Великия пост е позволено да се яде месо.
В деня на Месни заговезни при богослужението църквата припомня картината на Страшния съд, трагичните последици от греховността, възмездието за греховете в отвъдния свят и призовава всички към служение на ближния, добродетелност и благотворителност.
Вечерта в семеен кръг се слага празнична обредна трапеза с месни ястия (обикновено кокошка или петел). Някои данни говорят за следи от древни обичаи – жертвен характер на птицата, насочен срещу активизираните в този период според народните вярвания сили на хтоноса.
Най-често приготвяните гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло, извара), баница с месо.
Името на празвика идва от думата „заговяване“, която означава ядене и пиене през цялата вечер преди началото на постите.
Седмицата след Месни заговезни – Сирна неделя, е последната, през която могат да се ядат храни от животински произход, а на 14 март тази година се отбелязват Сирни заговезни.
След Неделя месопустна се заговява – не се яде месо до Великден.
Седмицата между Месни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост, който продължава 40 дни. Разрешено е да се ядат яйца и млечни продукти. Това са и последните дни на веселие преди началото на най-строгите пости през годината.
Следващата неделя са Сирни Заговезни (Прошка).
Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram