Неподправената стилистика на православните икони не винаги е обяснима за наблюдателя, но в нея се крие дълбока символика. Това се отнася в много голяма степен за празничните икони за Великден, разказват историците от РИМ – Бургас. Тези дни от музея, който е затворен заради пандемията от Ковид – 19, разпространиха видео за най-любознателните си приятели.
Значението на Възкресение е толкова голямо за вярващите, че то дори не е включено в числото на дванадесетте големи празника на църквата. По думите на св. Григорий Богослов „това е празник на празниците и тържество на тържествата: той надминава всички други празници!“
Възкресението Христово било недостъпно за всякакво възприятие. Както раждането Му от девица, така и Възкресението се възхвалява като неописуема мистерия, недостъпна за всеки ум.
Необяснимият характер на събитието е причина случилото се да не бъде изобразявано върху икони. Православната иконография е възприела да пресъздава други две сцени, свързани с него – моментът, предшестващ Възкресението Христово, т.е. Слизането в ада и моментите след Възкресението или Явяването на ангела на жените-мироносици.
В учението на Църквата Слизането в ада е неразривно свързано с Изкуплението. Чрез самопринизяването на Спасителя трябвало да бъде изкупен грехът на Адам, което ще постави основата на нов живот за прероденото човечество. Христовата победа над ада и оправданието на старозаветния човек е основна тема в Богослужението на празника.
Другата великденска икона традиционно показва празният саркофаг или отвореният гроб Господен, над който се издига Христос в цял ръст, благославящ с десницата, обграден от бял облак. Обрисуваното красноречиво показва, че иконописта е „писане на образи“. Тя е предопределена да говори и поучава, многопластово да възпитава, да респектира и води.
Десант нет
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram