Уроци от Джордж Оруел: Може ли изобщо да бъдеш пацифист в тези времена?

„Чистият пацифизъм може да се хареса само на хора в много защитена позиция“.

Ако чете човек есето на Джордж Оруел „Лъвът и Еднорогът“, трудно може да си представи, че Оруел е написал тези редове през 1941 г., а не днес.

На първо място, едно предупреждение: Оруел е сбъркал с основното си послание, отбелязва Каролайн де Грюйтер (Caroline de Gruyter) в статия за Еuobserver.

В есето той твърди, че Великобритания би могла да победи хитлеровия фашизъм само при социалистическо правителство и че същото важи и за обратното: борбата срещу фашизма в крайна сметка ще доведе до установяването на социализма. Той е бил убеден, че за победа над врага трябва да бъдат мобилизирани всички сили задължително чрез национализирането на фабриките.

Както знаем, фашизмът не бе победен от социалистическа Великобритания. Освен това страната става социалдемократическа едва след войната – и то не заради работническа революция, а защото работодателите и индустриалците разбират, че по-щастливите работници ще бъдат по-малко податливи на комунистически идеали. Навсякъде в Европа е въведена социалната държава, за да се спре комунизма от по-нататъшно разпространение.

Независимо от това, есето съдържа много остри наблюдения, които са актуални и до днес, като голяма част от другите произведения на Оруел.

Например той повдига важен въпрос, с който се борим, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари: възможно ли е изобщо да бъдеш пацифист в тези времена?

Оруел, социалист през целия си живот, е бил член на Независимата лейбъристка партия. Но е бил силно критичен към партията, защото тя приема безкритично репресиите на Сталин и е против превъоръжаването. По принцип е против войната и иска Великобритания да остане неутрална.

Оруел, от друга страна, е убеден, че трябва да се защитава демокрацията срещу фашизма и тоталитаризма.

Ето защо през 30-те години на миналия век той отива да се бие в Испанската гражданска война. Оруел се оплаква от британските шампанско-социалисти*, привързани повече към своите имения и привилегии, отколкото към каузата на демокрацията.

*Шампанско-социалисти (Champagne socialist) е популярен епитет във Великобритания, който представя лицемерието на либералния елит. Фразата се използва за описване на самоопределящи се социалисти, чийто луксозен начин на живот от висшата класа, което видимо е в конфликт с политическите им убеждения.

„Дамата в Ролс Ройс е по-вредна за морала от флота от бомбардировачи самолети на Гьоринг“, пише Оруел.

Когато четете това, е трудно да не се сетите за германския канцлер Олаф Шолц, който има проблеми да убеди сънародниците си, че в лицето на злото Германия трябва да изпрати тежки оръжия в Украйна, а не просто да изпрати каски и полеви болници.

При такива обстоятелства, твърди Оруел, „пацифизмът е по-скоро интелектуално любопитство, отколкото политическо движение“.

Той описва как британски предприемачи, три седмици преди избухването на войната в Европа, бързо са продали огромни количества калай, каучук и мед на Германия.

Това, разбира се, ни напомня за германски политици, които след нахлуването на Русия в Украйна продължават да твърдят, че газопроводът „Северен поток 2“ (сега спрян) е чисто икономически проект.

„Цялата богата класа, която не желаеше да се сблъска с промяна в начина си на живот, бе затворила очите си за природата на фашизма и съвременната война“, пише Оруел. За него един от доминиращите факти в английския живот през предходните 75 години е „упадъкът на способностите на управляващата класа“.

МЕНИДЖЪРИ ИЛИ ЛИДЕРИ

„Това е проблемът и днес в Европа. Политическите лидери в Европа са предимно мениджъри. Те са свикнали да се носят по вълните на глобализацията във време, когато управлението на кораба на държавата едва ли е било необходимо, когато визията е почти пречка и когато идентичността и прозрачността изглеждат са основните проблеми в обществото“, коментира авторът на статията в Еuobserver Каролайн де Грюйтер, която е и кореспондент за Европа и колумнист на холандския вестник NRC, Foreign Policy и De Standaard..

Всяка епоха, разбира се, произвежда свои собствени лидери. Сега, в голяма геополитическа буря, когато барабаните на войната отново бият, са необходими различни лидери – по-тежка категория, с по-дълбоко разбиране на света.

Това, което е поразително в есето на Оруел, за разлика от нашето съвремие, е неговият оптимизъм. Той очертава път в бъдещето, предлагайки на читателите история с по-широка перспектива – нещо, което да им помогне да разберат света.

В своя книга френският философ Пиер-Анри Тавойо пише, че в една демокрация не е достатъчно само да има избори, парламентарни дебати, независими институции и свободна преса.

Макар че те, разбира се, са жизненоважни в една демокрация, те остават отделни елементи, които придобиват смисъл само ако са вградени в по-дълбок, по-голям разказ, пълен с мъдрост, емоции, поезия и (само)рефлексия. „Разказването на истории култивира общественото съзнание“, пише Тавойо, защото сплита свободните елементи заедно.

Оруел направи точно това: разказа по-голямата история, предостави контекст. Ето защо го четем и днес, въпреки политическите му погрешни преценки.

Днес, както по времето на Оруел, гражданите имат големи въпроси. В продължение на десетилетия предполагахме, че нашият живот, икономики и демокрации ще стават само по-добри. Мнозина вече губят това чувство.

След като е била мирна повече от седем десетилетия, Европа е по-просперираща от всякога. В момента обаче нашата увереност в бъдещето отстъпва място на дълбоко чувство за уязвимост.

През 1968 г. хората излязоха на улицата, защото искаха да имат по-добър живот от родителите си. В днешно време те излизат на улицата, защото искат да запазят това, което имат родителите им.

В средата на бушуващата война в Украйна и диктатори, взели на въоръжение и фалшиви новини, бежанци, вода и газ, европейските граждани питат: „Ще има ли война отново в Европа?“ и „Какво ще остане от социалната държава?“

Те са гладни за информация и анализи. Повечето политици почти не казват нищо за това. Те говорят за покупателна способност, диверсификация.

Това са важни въпроси, но липсва по-широкият поглед върху ставащото. Нищо чудно, че се включват популисти и политически шарлатани, които предлагат грандиозни, опростени теории, пълни с омраза и страх.

Живеем във време на големи трансформации. Също като Оруел.

„Войната е най-големият от всички агенти на промяната“, пише той. „Тя ускорява всички процеси, заличава дребните различия, изважда реалностите на повърхността. Преди всичко войната води до осъзнаването на индивида. Това, че той не е изцяло отделен“.

Ето това е поставено на карта сега и в Европа.

Оффнюз