Вървя си онази вечер по „Витошка“. Светлини, хора, глъчка. На пръв поглед всичко изглежда както винаги – младежи се смеят, двойки се държат за ръце, възрастни хора обсъждат политиката на пейките. Но ако се вгледате по-внимателно, ще забележите една тънка, почти невидима промяна.
Погледите.
Половината от хората не гледат събеседника си. Гледат в телефоните си. И не, не е от неуважение. Просто част от социалния ни живот се е преместила там, в онова светещо правоъгълниче.
Като журналист, често се замислям за тези трансформации. Дали губим нещо? Или просто еволюираме? Спомням си времената, когато „социална мрежа“ означаваше да знаеш клюките от леля Мария на първия етаж. Днес „мрежата“ е глобална, а леля Мария има Facebook профил и качва снимки на мусака.
Новата ера на домашното забавление
Пандемията, нека не се лъжем, беше катализаторът. Затвориха ни вкъщи и ни казаха: „Оправяйте се“. И ние се оправихме. Открихме, че можем да работим от холната маса (по пижама от кръста надолу), да пазаруваме с два клика и да се забавляваме, без да стъпваме в киносалон или клуб.
Индустрията на развлеченията реагира мигновено. Концерти онлайн, виртуални изложби, стрийминг платформи, които бълват съдържание по-бързо, отколкото можем да го изгледаме.
В този контекст е интересно да наблюдаваме възхода на интерактивните платформи. Хората търсят тръпката, която преди намираха навън. Едни играят шах с опоненти от Австралия, други се потапят в света на съвременните онлайн казино игри, където технологиите за виртуална реалност и жива връзка с крупиета създават илюзията, че си в Монте Карло, докато реално си в „Люлин“. Тази достъпност е нож с две остриета, но е факт – дигиталното удобство е новият стандарт.
Икономика на вниманието
Но какво струва това удобство? Струва нашето внимание.
В България, както и навсякъде по света, се води тиха война за очите и ушите ни. Медиите се борят с TikTok, телевизията се бори с YouTube. Всичко става по-бързо, по-късо, по-шарено. Способността ни да се концентрираме намалява.
Четох наскоро един анализ в The Guardian, който твърди, че съвременният човек консумира повече информация за един ден, отколкото човек през 15-ти век е консумирал за целия си живот. Това е плашещо, нали? Мозъците ни са претоварени.
И точно тук идва ролята на качествената почивка. За едни това е разходка в планината (Боже, благослови Витоша), за други е книга, а за трети – потапяне в дигитален свят, където правилата са ясни и проблемите от ежедневието изчезват за малко.
Технологиите като мост, не като стена
Често обвиняваме технологиите за отчуждението. Но аз виждам и другата страна.
Виждам баба, която говори с внучето си в Америка по Viber и плаче от радост, че го вижда как расте. Виждам групи по интереси, където хора от малки български села намират съмишленици от цял свят. Виждам как благотворителни кампании събират средства за часове благодарение на силата на социалните мрежи.
Интернет демократизира възможностите. Преди, за да имаш достъп до качествено забавление или образование, трябваше да живееш в големия град. Сега? Сега ти трябва само добра връзка и устройство.
Разбира се, трябва да сме внимателни. Дигиталната хигиена е нещо, на което трябва да учим децата си (и себе си). Да знаем кога да спрем. Да знаем кои източници са достоверни.
В тази връзка, етичното използване на технологиите става гореща тема. Големите платформи са под натиск да бъдат по-прозрачни. Както отбелязват експертите от BBC Technology, регулациите за изкуствения интелект и онлайн платформите ще бъдат основната битка на следващото десетилетие.
Бъдещето на „българския модел“
Ние, българите, сме адаптивни. Преживели сме много преходи, ще преживеем и дигиталния. Даже мисля, че се справяме доста добре. ИТ секторът ни е повод за гордост. Младите ни хора са на „ти“ с иновациите.
Но нека не губим човешкото. Технологията е чудесен слуга, но лош господар. Нека използваме всички тези дигитални чудеса, за да направим живота си по-лесен и по-забавен, но да не забравяме, че най-важните връзки са тези, които не изискват Wi-Fi.
Тази вечер, след като прочетете тази статия (на телефона си, предполагам), направете експеримент. Оставете го в другата стая. Сипете си чаша вино. Поговорете с човека до вас. Или просто постойте в тишина.
Защото в свят, пълен с шум и нотификации, тишината се превръща в най-големия лукс. А балансът между реалното и виртуалното е изкуството, което всички трябва да овладеем.
Животът е тук и сега. Понякога е пикселизиран, понякога е в HD, но винаги си струва да се изживее пълноценно.
Последвайте ни и в Телеграм